Когато на 8 или 9 май 1989 година от ДС подбрали Мустафа Юмер и Али Орманлъ, никой от близките им не разбрал, че ги депортират. Качили ги в различни коли, закарали ги на влака и право в Турция. Нямали нито багаж, нито пари. С 20 долара в джоба се озовал във влака за Австрия Хайретин Алиев. От организаторите на съпротивата единствен Сабри Искендер успял да реагира на действията на службите с писмо до Първия: "Гражданино Живков, крайно време е да се откажете от асимилаторската си политика спрямо турското малцинство в България. Единственото решение на турския въпрос в България е да седнете около Кръглата маса с ръководителите на Демократичната лига за защита правата на човека в България".
Пратил копие от писмото до в. &quot;Труд&quot;. Два дни по-късно дошли и за него с две коли в с. Камено поле, където бил интерниран. По пътя към Капитан Андреево не били груби, държали се учтиво, спомня си Сабри. Спрели да хапнат в ресторант &ldquo;Гергана&rdquo; при Хасково, но той - нали бил в гладна стачка, не се включил. На 17 май бил вече в Турция и по &quot;Свободна Европа&quot; чели неговото писмо. Тогава негов приятел му разказал как комшия българин коментирал: &quot;Ей, от турците ни отърваха руснаците, а сега от руснаците ще ни отърват турците&quot;.<br /> След тях екстрадирали по бързата процедура и останалите активисти на лигата. А след два месеца се проточили колоните на &ldquo;Голямата екскурзия&rdquo;... <br /> <br /> Някои от изселниците не са стъпвали в България вече две десетилетия. Животът им тръгнал по нов начин отвъд Босфора и Белене, затворите, тайните сбирки и ежедневната телефонна връзка със западните радиостанции минали в графа спомени. Студенти по социология от Софийския университет ги поканиха тези дни да разкажат как са се развивали събитията, предшестващи рухването на тоталитарния режим, на среща под многозначителен наслов: &quot;Срещу политическия монопол върху историята. Другият разказ за майските съпротиви - 20 години по-късно&quot;. <br /> <br /> Известно е, че за Доган и другите първенци на ДПС все едно не са съществували нелегалните организации, създадени след смяната на имената през 1984-85 г. Те негласно отричат дейността на Демократичната лига, подготвила щафетните гладни стачки и демонстрации с цел да привлече вниманието на Европейската конференция за правата на човека в Париж в края на май 1989 г.<br /> Само Мустафа Юмер от основателите на лигата се върнал в България след смяната на режима и преди няколко години дори беше във властта като председател на общинския съвет в Крумовград от квотата на ДПС. Но отношенията му с Ахмед Доган са хладни. А за живеещите оттатък границата Сокола и цялото му обкръжение са си креатура на Държавна сигурност. Още когато се засичали по затворите знаели, че той е склонен да си сътрудничи с комунистите. Карал съкилийниците си да носят табелки с новите си, български имена. Веднъж в Старозагорския затвор се включил за малко в една гладна стачка, но един от старшините отишъл при него и му казал: &ldquo;Абе ти що им уйдисваш на тия, ти си учен човек&rdquo;. И той се отказал. <br /> <br /> <b>&ldquo;Доган е от хората, които търсят на хляба мекото и на работата лекото&rdquo;, <br /> </b><br /> спомня си Сабри Искендер. Той самият попаднал за първи път в ареста още 27-годишен. Наклеветили го, че е приказвал срещу властта и отнесъл доста бой в сливенското следствие, на два пъти дори го бесили на ужким с маркуч, за да го сплашат. После през 1985 година пак имало изтезания, още по-садистични, и без присъда се озовал в Белене. Там имало над 500 човека от цялата страна, включително и българи. Понеже вече били по-организирани и направили няколко гладни стачки, след година започнали да ги пускат, като ги пръснали в различни села из целия Врачански окръг. Така се озовал в Камено поле. Отначало местните го гледали накриво, мислели, че е престъпник. А и пропагандата била такава &ndash; &ldquo;турците преврат ще направят, република ще направят, глупости разни&rdquo;, спомня си Сабри и добавя &ndash; &ldquo;не сме имали никога такова намерение, само сме работили цял живот, нищо друго&rdquo;. Постепенно се опознали и отношенията им били много човешки. &ldquo;Българите са хора като нас&rdquo;, разсъждава Сабри &ndash; &ldquo;има и добри, има и лоши. Тези в Камено поле бяха добри хора, много добри&rdquo;.<br /> При повторното му интерниране в селото след две години затвор заради неуспешен опит да премине границата хората го посрещнали като свой. В убежденията си били по-скоро антикомунисти &ndash; не били с властта, преценява ги той. &ldquo;И комунисти имаше, но Врачански окръг е бунтовен, Горуня е от там, хората са будни&rdquo;. <br /> <br /> <b>75-годишни баби дежурели край транзисторите да слушат &ldquo;Свободна Европа&rdquo; и Би Би Си <br /> </b><br /> &ldquo;Всичко знаят, много отворени бяха. Носеха ми яйца и викат &ndash; ей, благодарение на теб пак за нашето село казаха по радиото&rdquo;. Помолили го да кара комбайна на селото, защото били все възрастни хора и нямало кой да върши тази работа.<br /> В този период вече се оформяла организацията. Основали лигата на 13 ноември 1988 година и от самото начало държали да се знае, че всички действия трябва да са легални и че външният свят трябва да знае за тях. Така нямало да има опасност да изопачат целите им и да настройват населението с &quot;Вижте ги турците какво правят&quot;. Затова изпратили програмата на Тодор Живков, на председателя на Народното събрание и на главния прокурор, на &quot;Работническо дело&rdquo;, &quot;Отечествен фронт&rdquo; и &quot;Земеделско знаме&quot;, пуснали копие от документа и в резиденцията на английския посланик в София. За всеки случай преписвали програмата нощем, когато властите нямали право да влизат в дома да ги претърсват. &ldquo;А на сутринта винаги по една програма слагах в буркан, затварях го и го заравях в градината, за да има откъде да правим копия, ако от ДС приберат всичко&rdquo;, обяснява конспираторът. И чете два члена от програмния документ, в които нищо не подсказва защо е била цялата криеница: <br /> <b>Чл. 23 </b>Осигуряване на толерантно отношение на държавата към националните малцинства и религиозните общности с цел възвръщане на доверието помежду им. <br /> <b>Чл. 24 </b>Премахване на страха и отчуждението от държавата, както и разединението между националните малцинства и основното българско население.<br /> <br /> Намерението им всъщност било да направят легална организация, за да се борят с легални средства за правата, записани в конституцията. Но не се получавало, защото хората се страхували. Питали го: &ldquo;Теб защо не те е страх?&rdquo;, изглеждал им съмнителен по тази причина. Но постепенно събирали кураж и започнали да идват с молби да се запишат в лигата турци от цялата страна. От ДС се усетили и започнали да ги връщат от края на селото. Но организацията вече се била разраснала, оформили се структури по окръзите. &quot;Като пренасяхме документите нощем, в едната ръка винаги имах запалка - да изгоря всичко, ако ни спрат за проверка&quot;, спомня си Али Орманлъ.<br /> Лидерите всеки ден говорели по западните радиостанции, съобщавали кои са отговорниците по места, обяснявали как да се организират протестите, как да им се дава гласност. Дублирали ръководството и след екстрадицията нещата веднага били поети от Хюсеин Нух. <br /> <br /> В същото време хора като Ибрахим Татарлъ и Юнал Лютфи от т.нар. турска интелигенция осигуряваха комфорт на властите, смятат тези, които са прекарали живота си по затворите. &ldquo;Участваха заедно с тях в смяната на имената&rdquo; - сочи Ибрахим Рунтов, един от активистите на Мюсюлманския стачен комитет. &ldquo;Тогава печелеха, защото бяха с комунистическата върхушка, сега са минали от другата страна и пак печелят&rdquo;.<br /> <br /> <b>Ако утре дойдат китайците на власт &ndash; те китайци ще станат, за да не загубят кокала,<br /> </b><br /> убеден е Рунтов. Той самият е работил поне на сто места за по един месец, дълго време е бил и без работа. &quot;И при нас стана като при вас, българите. Първите паднаха в кърви, вторите станаха първи&quot;, обяснява ситуацията Ибрахим. От публиката го питат защо е тогава тази масова подкрепа от изселниците към ДПС, като ги знаят какви са. Отговорът е: &ldquo;Страхуват се хората. Нито една партия не дава гаранция, че събитията няма да се повторят&rdquo;. Не че от ДПС са направили нещо за тях - &quot;но така е, като за нещастие сложихме този нещастник начело на организацията&quot;. <br /> &quot;20 години живея в Турция - една дума не съм чул срещу България. И това не е от носталгия, а е вътре в сърцата&quot;, твърди Ибрахим Рунтов. 90 на сто от приятелите му са българи, идва често в България, защото е спортен мениджър и урежда трансфери на български футболисти. Сега е довел и баща си Рамадан Рунтов, един от доайените на съпротивата, влязъл в затвора още при първата вълна за преименуване през 1973 година. Бай Рамадан разказва как, като се изселили на времето след събитията в родното им село Корница, къщите им в казанлъшкото Долно Изворово били в същия комшийски ред, като в планината. Това се повторило и след 1989 година, когато около 150 семейства заминали за Турция и се заселили в Караач, в района на Измир.<br /> Ние простихме на мъчителите си, защо те не искат да простят? Този въпрос се повтаря в няколко изказвания. Според Ибрахим Рунтов нещата имат по-дълбок корен и за подновяващите се вълни на напрежение и национализъм допринасят и тези, които в момента ръководят ДПС, защото &ldquo;всички са бивши ченгета и са работили в структурите на МВР&rdquo;. Няма да е изненада, разсъждава той, ако се окаже, че Доган и Първанов са създали &quot;Атака&quot;, за да има с какво да плашат турците и да ги държат под строй.<br /> <b>Лилия Тодорова, БЛИЦ</b>