Държавата ще ни доплаща за нова кола

Зелена светлина за разработване на програми за „скрапинг“ на стари автомобили и бонуси при закупуване на нови е дадена от държавата.

Това се е случило на последното заседание през април на Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата (ДОККПБДП), която е консултативен орган към Министерски съвет.

Редакцията разполага с протокол от заседанието, пише в днешния си брой в. "Телеграф".

Предложението за разработване на подобна програма, чиято цел е обновяването на автопарка в България, е направено от председателя на Асоциацията на автомобилните производители (ААП) Храбрин Иванчев. От 27 държави в Европейския съюз, подобни програми вече работят в 22.

Тя предвижда всеки, който предаде за бракуване/разкомплектоване употребяван регистриран автомобил с първа регистрация преди 01 януари 2005 г. или с екологична категория от „Евро 1” до „Евро 3” (над 15 год. възраст) да получи бонус при закупуване на фабрично нов автомобил.

Програмата предвижда отпускане на държавна субсидия от 10 000 лв. за закупуване на чист електромобил, 7500 лв. за закупуване на хибрид/плъг-ин хибрид, 5000 лв. за закупуване на автомобил с екологична категория Euro 6d.

Предложеният бюджет за програмата е 50 350 000 лв. Той няма да навреди на държавния бюджет предвид на това, че автомобилите, които ще се продадат по тази програма и постъпилите приходи от ДДС, данъци и такси, ще надвишат сумата, която държава би инвестирала за нея, уточнява Иванчев.

Той заявява пред комисията, че продължава тенденцията за застаряване на автомобилите в България – през 2020 г. 50% от автомобилите са над 20 години, като това неминуемо се отразява на безопасността.

След обсъждане на предложението комисията реши в Плана за действие за 2021 г. да се предвиди като мярка разработването на такава „скрапинг“ програма, съгласно предложението на ААП.

„Предложението ни е предадено да се гласува на различните ведомства – МВР, транспортното министерство и др. Не знаем още какво е решението, но ще бъде включено в план-програмата за следващите две години“, обясни пред „Телеграф“ Таня Груева, изпълнителен директор на ААП.

„Остава само да бъде одобрена програмата и да бъдат отпуснати средства от бюджета, но без правителство сега е трудно“, допълни тя.

Друго интересно решение на комисията предвижда „отговорните институции подкрепят създаване на Център за повишаване безопасността и подобряване на квалификацията на водачите в контролирана среда по внесеното от Сдружение Автотехнически експерти по пътна безопасност предложение“.

Предложението е направено от председателя на сдружението – автомобилният състезател Румен Дунев. Пред „Телеграф“ Дунев обясни, че има подходящ терен за тази цел в село Доброславци до София, който в момента пустее.

„Идеята е да има изградени градчета, вътре в които да се движат коли с инструктори в контролирана среда – да пресичат деца, колоездачи, да има площадки, на които да се имитира ниско сцепление и др.

Трябва да има и писта, където всеки да може да покара малко на завои, ако има излишен адреналин да не го носи на пътя, а да си го достави там“, споделя пилотът.

Според изчисленията на сдружението инвестицията в подобен център се равнява на около 30 млн. евро., а опитът на държавите, в които вече има такива показва, че първите 5-6 години те работят на загуба. Заради това частният бизнес у нас се отдръпва от идеята.

„Ако инвестицията идва от държавата ще й е много по-лесно с ваденето на разрешителни и документи. Освен това според изчисленията на държавата за всеки загинал в ПТП преките и косвените загуби са между 2.5 и 3 млн.

Ако спасят 10 човека тази година, които ще могат да спрат и ще пробват високата скорост на писта и дори нещо да се случи няма да има кола отсреща и няма никой да загине, държавата вече ще е на печалба. Затова нашата идея е държавата да се ангажира да построи този център в тригодишен план“, каза още Дунев и допълни, че във всяка съседна държава на Балканите има изградени поне два такива центъра.

„Тези комисии работят на следния принцип: вкарват се идеите и когато има нещо одобрено започва да се правят плановете и конкретиката. Имаме работна група, която е направила плановете как би могло да изглежда едно такова нещо.

Следващата стъпка е да покажем нещо конкретно и от там вече държавните комисии да вземат решение то да се бюджетира и да се случи.

Държа да подчертая, че нашето сдружение не се финансира от европроекти и т.н., а е съставено от експерти, всеки с много сериозен бизнес и правим всичко безвъзмездно с една единствена цел – да помогнем на хората и обществото да са пълноценни водачи, които стигат от точка А до точка Б безаварийно“, заключи Дунев.

КАТ не знае дали е затварял опасни пътища

„Пътна полиция“ не води статистика на случаите на временно въведени ограничения на движението при внезапно появила се опасност на пътя. Това става ясно от отговор на началника на службата комисар Звезделин Колев на запитване от председателя на Българско обединение на шофьорите Христо Радков.

Става въпрос конкретно за т. 9, ал. 1 от чл. 165 от ЗДвП – аварийно възникнало препятствие по пътя, заснежаване или заледяване, пътнотранспортни произшествия – за които пътните полицаи имат задължение незабавно да уведомяват собственика или администрацията, управляваща пътя. „Всеки шофьор обаче има досие, защо е така?

За да не се покаже, че милицията не контролира състоянието на пътищата, което трябва да е основната им функция по закон, а не санкционната“, коментира Радков.

„Също така, щом няма такава статистика, значи всеки глобен за навлизане в забранен участък, после може да обжалва наложената му санкция за това и ще спечели, понеже „Пътна полиция“ няма история кой път кога и защо е бил затварян“, допълни той.

 Искат мотористите да карат и в бус лентите

Друго предложение на Сдружение Автотехнически експерти по пътна безопасност е изравняване на максимално разрешената скорост за движение на мотоциклетите с тази на МПС от категория В и разрешаване движението на мотоциклети в бус лентите.

Мотивът е, че към настоящия момент максимално разрешената скорост по автомагистрала за мотоциклет е 100 км/ч, а на първокласен път – 80 км/ч и тази разлика в скоростните режими е по-скоро предпоставка за ПТП, отколкото мярка за запазване живота и здравето на мотоциклетистите.

Румен Дунев изтъква, че след направена справка е установено, че в редица европейски градове и такива извън ЕС вече има практика, която позволява използването на бус ленти от мотоциклетистите.

Това показва, че трафикът значително се облекчава по този начин, особено през летния сезон, когато по принцип движението е по-слабо в населените места. Решението по това предложение обаче е отложено за следващото заседание на ДОККПБДП.