Държавата слага ред в оръжейната индустрия!
До вчера скандалният оръжеен търговец Емилиян Гебрев, опитал да придобие „Дунарит“ въпреки запор на НАП и на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, бе и основният доставчик на барути на дружествата от оръжейната индустрия. За тази му роля, на човека на „Входа“ и „Изхода“, дори застъпникът на Гебрев – политикът Румен Петков, обстойно обясняваше в медийните си изяви по телевизията преди дни. Колко важен бил Гебрев, тъй като доставял за цялата оръжейна индустрия.
Каква е истината. Години наред Гебрев чрез фирмата си „Емко“ стоеше на входа на държавното ВМЗ-Сопот, като доставяше барути на предприятието и по този начин контролираше производството. Имаш барут – произвеждаш, нямаш барут – гледаш. За да прекрати тази зависимост, ВМЗ-Сопот влезе в директен контакт с основния производител на барути, сръбския завод „Милан Благоевич“. Контакт, който му бе отказван години наред поради ексклузивните договори на Гебрев и сърбите.
Емилиян Гебрев
Истината обаче не свършва до тук. Ползвайки се от облагата да работи с държавния търговец „Кинтекс“, предвид близките си отношения с предишното ръководство, Гебрев си бе осигурил многомилионни договори за доставка на боеприпаси за Индия. За над 250 млн. долара. Защо именно Гебрев, а не държавният производител на същите боеприпаси ВМЗ-Сопот, отговор разбира се няма.
Класическа ситуация по български – държавата е осигурявала на частния търговец Гебрев изгодни договори, ползвайки името на „Кинтекс“ (познат в цял свят оръжеен търговец), като е пренебрегвала изцяло държавния интерес, в същите доставки да участват държавните заводи производители. Как – много просто. Като не е канила за участие държавните производители, а е договаряла в полза на Гебрев на „тъмно“. Няма значение, че ВМЗ-Сопот е предприятие с далеч по- добра база и производствени мощности.
Така в джобовете на Гебрев са влизали стотици милиони, а в държавния производител – нито лев. Оказва се също, че част от боеприпасите за Индия въобще не са произвеждани от фирмата на Гебрев „Емко“, както се посочва в документацията по доставката, а са внос от трети страни, защото „Емко“ не е в състояние да ги произведе. Публична тайна в бранша е, че Гебрев ползва този похват – купува на старо, ремонтира и боядисва и после продава като своя „новата“ продукция.
Сега положението вече е различно. Поради проблеми в доставките на „Емко“, включително задържан внос на иначе „собствените“ ракетни снаряди, „Кинтекс“ развали договорите с „Емко“ и сключи нови с държавния ВМЗ-Сопот. Така в доходоносните индийски договори най-накрая държавата взе ръка, след като години наред именно „Кинтекс“ осигуряваше сключването на договорите чрез доброто си име и репутация.
Какво се случи след това. Гебрев тръгна да се жали по студията на придворните журналисти на Василев, че видите ли, бил ощетен неправомерно, след като години наред печелел милиони за сметка на държавата. Явно изнервен от спрения лиценз на „Емко“ заради нарушения в изискванията за съхранение на специална продукция – една напълно оправдана мярка, с оглед на евентуалните тежки последици, които могат да възникнат от нарушенията, от невъзможността да докаже собствеността си върху завода „Дунарит“, за който твърди, че го бил придобил от Цветан Василев, както и от развалените договори за Индия, Гебрев обикаля медии и институции в опит да убеждава хората в своята истина.
В коя истина. Че години наред трупа милиони печалби на гърба на държавата, чрез използването на държавната „Кинтекс“, управлявана от купени от него директори. Че години наред е стоял на входа на ВМЗ-Сопот, доставяйки барути за дружеството. Че нагло се опита да придобие „Дунарит“ въпреки запора на държавата в лицето на НАП и КОНПИ. Стигна до там да използва страха на работниците си, като ги кара да стачкуват. За какво. Нали е „голям“ оръжеен търговец, как другите се оправят без апетитните държавни договори и без да стоят на входа и изхода на държавните заводи.