Кратък преглед в извадки от досието на богослова и бивш шеф на Дирекцията по вероизповеданията проф. Иван Желев като агент Ангелов по недвусмислен начин доказват, че патриарх Максим не само, че е знаел за агентурната му дейност, но в един момент дори е бил наясно, че е контролиран от него.
<em>&ldquo;ШОУ&rdquo; пръв се добра до прелюбопитната документация, според която е видно, че Държавна сигурност е играла и позитивна роля в разузнавателната и антикорупционна дейност. <br /> <br /> </em>В справката с гриф &ldquo;Строго секретно&rdquo; пише: &bdquo;Да се уреди с /патриарх Максим/ престоят на Желев в Гърция, както е предвидено преди заминаването му&rdquo;. <br /> <br /> От докладни записки на вербовчика - полк. Христо Маринчев, става ясно, че агент &bdquo;Ангелов&rdquo; се е водел на специализация в Гърция, с цел <br /> <br /> <strong>да извършва разузнавателна дейност в Света гора<br /> </strong><br /> и сред определени гръцки граждани. В този смисъл е служил на патриотични цели, както личи и от докладите му. Също и от секретната характеристика на Желев от разработчика му, в която пише: &ldquo;Вербован на патриотична основа, използван за проникване в различни книгохранилища, а също така и за изучаване на чужди граждани, представляващи оперативен интерес. Чрез него са придобити ценни материали, отнасящи се до средновековния период на българската история&rdquo;. <br /> <br /> През 80-та разработката &bdquo;Ангелов&rdquo;, фактически съществуваща от март 1973-та е била закрита, но по желание на самия Желев той остава на разположение на службите. Надлежно са описани държавните разходи по него, някои от които будят смях със своята незначителност в парично измерение. Желев се проявява като предан агент на ДС в интерес на държавата и в този му период не може да бъде уличен в доносническа дейност. Очевидно обаче ДС още му няма пълно доверие, или такава е била практиката &ndash; агентите да бъдат следени от други агенти, защото откриваме докладна на агент Велко срещу агент Ангелов, по повод участието му в българската църковна делегация на Петата асамблея на ССЦ в Найроби, Кения. В нея пише: &bdquo;...бил преди това в Танзания, където заседавала младежката секция на асамблеята. В Танзания се е запознал с момичета-делегатки и по време на пребиваването му в Найроби<br /> <br /> <strong>интимно е дружил с тях.<br /> </strong><br /> Забелязало се е едно негово по-особено увлечение към една западногерманка, която била настанена в х. &bdquo;Макаранда&rdquo;. Той непрекъснато е ходил там, което направило впечатление и на нашите делегати, настанени в този хотел. Неговият хотел отстоявал на 10-15 минути пеша от &bdquo;Макаранда&rdquo;. Когато си е тръгвала българската група, той бил изпращан на входа от германката и се разцелувал интимно с нея&rdquo;.<br /> <br /> През 80-те, когато Желев преминава на отчет към Трети отдел на Шесто управление, той започва да внася доклади за студенти и преподаватели от Духовната академия. Целта била службите да се ориентират за &bdquo;вербовка на по-будни младежи, с възможности да се развиват като богослови&rdquo;. Така, най-вероятно, днешните митрополити са се оказали в службите. ДС. Имената на професорите Иван Желев, Димитър Киров и Казимир Попконстантинов бяха обявени при предишни проверки на комисията по досиетата / Решение № 230 от 16. 06. 2011 г. &ndash; ВАК/. Още тогава бе казано, че проф. Желев &ndash; <br /> <br /> <strong>агент Ангелов, е изпълнявал специална мисия по документиране на имотите на Зографския манастир в Атон. <br /> </strong><br /> Досието му съдържа 500 400 страници. С усърдие е бил личен преводач на патриарх Максим. Дори, според запознати, е контролирал патриарха, като предоставял на службите информация за поведението му. Същевременно в лична кореспонденция с патриарх Максим му давал съвети и му бил ухо и око за редица нередности. Заклеймил като &ldquo;алчни и корумпирани&rdquo; свещеници от &ldquo;Свети Александър Невски&rdquo;: &ldquo;Свещенослужителите в храма са образец на нехристиянски отношения. Всеки клевети и дебне събрата си, състезават се в злините&rdquo;, написал до патриарха Желев, в качеството си на настоятел на храма. Докато работи в &ldquo;Църковен вестник&rdquo; пък и редакцията се помещавала междувременно в Св. Синод, намеква за хомосексуалната практика вътре с думите, цитат: &ldquo;...охраната явно трябва да пази някого, за да може <br /> <br /> <strong>той да си кани по всяко време момченца от семинариите в София и Пловдив&rdquo;.<br /> </strong><br /> В докладна записка до главата на БПЦ Желев разкрива застрахователна далавера на &ldquo;Орел - Г&rdquo; от шефа на настоятелството на катедралния храм-паметник &ldquo;Свети Александър Невски&rdquo; епископ Антоний в комбина с протодякон Стефан Марков. Наистина, дейността на агента се оказва полезно дело, защото храмът е ощетен със 100 000 лева от капитала си. <br /> <br /> Най-силен става патосът на Желев като блюстител на морала в следното писмо до патриарха: &ldquo;Мислите ли, че хората навън вярват на приказките, че Светият Синод нямал пари, след като митрополити се возят на западни коли и участват в банки?!&rdquo;, пита реторично Желев патриарх Максим. Църквата е собственик на църкви и манастири, а няма пари да ги поддържа! Ако видите какъв е годишният бюджет на Св. Синод, ще се почудите как тази голяма организация оцелява с тези малки средства.&rdquo;, пише Желев.<br /> <br /> Сред плюсовете и минусите на противоречивата му личност се изтъкват още като плюс ролята му за прекратяване на разкола в църквата, а като минус &ndash; спъването на въвеждане на предмета по вероучение в училищата. <br /> <br /> Въпреки принадлежността си към ДС проф. Желев все още заема държавния пост председател на УС на ефория &quot;Зограф&quot; и отговаря за имотите на славянобългарския манастир &quot;Св. вмчк. Георги Зограф&quot; в Света гора. Миналата година се разчу, че преди 10 години е настанил там брат си и жена му, които управлявали с безсрочни договори Германския манастир. Ангел Желев и съпругата му си живеели, без да плащат консумативи. Това е прецедент &ndash; цивилни, а не духовни лица, да управляват манастир в Св. Гора. Бай Ангел бил известен сред монасите с това, че вари сливовица, живее на безплатен ток, вода и телефон, разпорежда се с даренията за манастира и управлява около 300 дка пасища, гори и ливади. Недоволстващи български владици дори се карали с Максим по въпроса. <br /> <br /> Ефорията е създадена с Указ на цар Борис от 1926 г., което е доста архаично &ndash; парламентаристи смятат, че трябва да е под юрисдикцията на Народното събрание, а назначенията да са в компетенцията на Външно, твърдят депутати. Според последното изменение на указа имотите и приходите на ефорията са били освободени от данъци и такси. Ревизионен акт констатира нередности в ефорията &ndash; бизнес с внос на уиски и горива, но нелицеприятният документ се потулил някъде. А проф. Желев, както обикновено, отказал коментар. <br /> <br /> Отказа и на &ldquo;ШОУ&rdquo; да отговори по повдигнатите казуси. С думите: &ldquo;Именно понеже знам КОЙ съм, се въздържам от коментари!&rdquo; <br /> <br /> <strong>Еми МАРИЯНСКА<br /> </strong>