Дъщеря разказа какво е баща ти да работи в спешното по време на коронавирус в София

Напоследък все повече хора споделят истории за това какво е роднините им да са на пълна линия и да издишат под напора на болните с коронавирус. 

Много лекари и в момента се борят с болестта, други загубиха битката. 

От няколко дни лекарите в спешните отделения правят флашмоб всяка вечер и излизат пред болниците със запалени фенери на мобилните си телефони. 

По този начин те изразяват подкрепата си към колегите и призовават останалите да спазват мерките за сигурност - носенето на маски и спазването на дистанция.

Това разказ от друг ъгъл, дъщеря на един такъв лекар споделя какво й е на нея в този тежък момент.

Даниела Йорданова моли наистина всички да осъзнаят, че тази пандемия не е шега и вирусът реално съществува.

Ето какво пише тя във Фейсбук:



"Това е БАЩА МИ - лекар в болница от вече 30 години, доста от които прекарани (и все още продължава) като част от екипите на Спешно отделение!

Наясно съм, че социалните мрежи и медиите бълват, заливат, преливат ... но тук изказвам думите на едно обикновено момиче, израснало в 'докторската' среда, дъщеря, която редовно прекарва коледи, великдени без него, защото в борбата за нечие здраве няма празници;

обикновена дъщеря, чийто баща в момента ежедневно контактува с хора, носещи вируса и се опитва да ги избави от него; който приема и десетки млади хора за лечение (въпреки "компетентните" потоци от мнения и анализи за заразените възрастови групи);

който е застанал пред болницата в началото на поредното нощно дежурство, за да подкрепи колегите си на първа линия и да подаде своя светлинен сигнал с простичък апел - СПАЗВАЙТЕ противоепидемичните мерки!!! Направете го най-вече заради вас самите!!

Уверявам ви - НИЩО няма да ви стане, ако сложите маската си в 15-те минути, в които пазарувате!

Защото на мен лично ми ПИСНА и съм страшно ядосана от безотговорността, от хилядите теории, философи, познавачи, експерти, от това, че не спира плюенето срещу българските лекари, мрънкането, оплакването, от това, че повечето не се замислят да си представят само за момент какво е да се прибере този голям, силен мъж вкъщи след дежурства, на които е имал тежки или фатални случаи,

и да изглежда най-малкият и притихнал човек на света, и на следващия ден да отиде отново на работа и отново да се впусне в поредната битка, която е и наполовина негова собствена, и така цял един живот, отдаден на най-хуманната и важна професия !!!!!

Моля ви да си спестите коментарите отдолу. Просто спазете предписанията на наредбите за борба с вируса. Помогнете първо сами на себе си, за да могат при нужда да ви помогнат и медиците!

Лека и успешна работа, д-р Димитров!"