Дъщерята на Че Гевара: За Куба България е пример какво не бива да правим!

Дъщерята на Че Гевара застана пред камерата на "Панорама". Вижте какво каза за баща си и живота си.

Алейда Гевара: “Моят баща е Че Гевара - той беше партизанин, комунист, ръководител, пример. Всичко това е моят баща! Той не е мит! Че Гевара е човешко същество. Митовете се превръщат в нещо далечно, в легенди, а моят баща е човек от плът и кръв, мъж, който е обичал, страдал, който е оставил жена и деца, защото е бил истински революционер. Решил е да превърне мечтите си в реланост. Той искаше един по-справедлив свят за нас.”

Казва, че е родена от голяма, пламенна, легендарна любов. Тя е най-голямата дъщеря на Ернесто Че Гевара и втората му съпруга – Алейда Марч – момичето от партизанската война.

БНТ: Казвате, че сте привилегирована от любовтa, която сте получила в живота си. Любов, защото сте Гевара ли?

Алейда Гевара: “Не, много дълго хората изобщо не знаеха, че съм дъщеря на Че.”

БНТ: И как се промени това?

Алейда Гевара: „С едно телевизионно интервю. Вече работех в болницата като педиатър. Беше Денят на бащата. И една журналистка ме интервюира. Дотогава никой не знаеше.“

БНТ: Никой не подозираше, че сте дъщеря на Че?

Алейда Гевара: „Никой! След интервюто една колежка ме чакаше разстроена на входа на болницата. Упрекна ме - „Дъщеря си на Че и никога не си ми казвала?!” Аз ѝ отвърнах - „ти пък да не си ми казвала името на баща си. Защо аз да го правя?!“ А тя пак – „ти не знаеш какво означава това за мен !“ Казах й - „Нищо! Нищо не означава. Аз съм твоя колежка. Толкоз!“

Станала е лекар като баща си. Алейда Гевара е педиатър. Работи не само в Куба, а и в цяла Латинска Америка, в Африка.

Алейда Гевара: „Бях в Ангола и имах пред себе си три бебета болни от малария, бяха получили церебрален отток, а аз имах само едно лекарство. Трябваше да реша кое от трите новородени има по-голям шанс да оцелее. Осъждах другите две на смърт. Това е най-страшното нещо, което ми се е налагало да правя в живота. Но това е Африка – континентът, който има нужда от солидарност и голяма подкрепа.“

Алейда Гевара още не е била родена, когато баща ѝ става главнокомандващ на кубинските революционни въоръжени сили. Фулхенсио Батиста е свален от власт и бяга със самолет, пълен с милиони долари в Доминиканската република. А Че е назначен за прокурор на революционен трибунал, създава трудово-възпитателни лагери, екзекутира стотици, обвинени във военни престъпления. Става известен с жестокостта си. След една екзекуция с изстрел в главата, в дневника си, Че описва траекторията на куршума и пораженията.

БНТ: Говорите за Ернесто Гевара като за специален, прекрасен човек, но за други той е терорист, убиец. Къде е истината?

Алейда Гевара: „Истината зависи от човека, който я мисли и говори. За много хора баща ми е герой – начертал е пътя им, учи ги, че може да се живее и по друг начин. За други – баща ми ги е поставил в опасност, защото, постигайки целите си, им е взимал богатствата. Те са се страхували, за тях е терорист. Баща ми е национален герой в Алжир, отивате в Ливан - целият народ излиза на улицата, за да ме види, само защото съм дъщеря на техния идол. Отивате чак в Япония - толкова далечна и различна, но и за тях баща ми е изключителна, интересна личност, модел за подражание. Слизате към Индия – хиляди се опитват да влязат в залата, където са ме поканили. Отивате в Латинска Америка и там ще усетите как Че се е мултиплицирал в милиони младежи, мъже и жени.“

Но Че е изповядвал и омразата, която те превръща в ефективна, селективна, студена машина за убиване.

Алейда Гевара: „Като четете писмата му, ще си дадете сметка, че дори и преводът е неправилен. Има толкова думи на татко извадени от контекста. Той винаги е казвал, че трябва да се борим за свободата и мира, за да се постигне мир, народите трябва да стигнат до оръжие. Винаги давам за пример Палестина – как да кажете на палестинския народ да не реагира на това, което правят израелците?! Лека полека ги пъдят от земите им, мачкат ги с оръжие. Какво да правят те?! Ще искате от тях да не реагират ли?! В екстремна ситуация народът трябва да реагира, да каже или умирам от глад, от нужда, или ще умра, за да променя реалността!“

БНТ: В какво вярваше Че? 

Алейда Гевара: „В човешкото същество, в силата на човека да създава. Той знаеше, че човекът има голяма разрушителна сила, но вярваше, че везните ще се наклонят към ценностите – почтеност, човечност.“

Ел Команданте. Освен президент на Националната банка, Че Гевара става господар на кубинската икономика - министър на финансите и индустрията. Прави фабрики за гранати, строи пещи за хляб, организира училища за бедните, обучава военни. Бил е дипломат. 

Дълги аплодисменти за легендарния революционер в ООН. Светът е на нокти, Съветският съюз и Съединените щати са настръхнали – в Куба са настанени съветски установки за балистични ракети. Няколко дни по-късно Хрушчов ги демонтира, а Гевара е разгневен. Убеден, че двете супер сили използват Куба като пионка в стратегическите си игри.

БНТ: Някога съмнявали ли сте се в идеите на баща си? Вижте какво се случва във Венецуела, в Куба?

Алейда Гевара: „Не, нямам никакви съмнения. Защо е тази реакция във Венецуела днес?! Защото Щатите купуваха един барел петрол между 7 и 10 долара, а сега знаете ли за колко го купува на международния пазар! Да, има протести, има вътрешни проблеми, но зад всичко това стоят пари, с които ги провокират, защото на правителството на САЩ не му харесва, че за първи път в историята на тази страна, народът е господар, собственик на богатствата. А с парите от петрола се строят болници, университети за безплатно обучение за всички венецуелци, строят се жилищни сгради. Ето това правителството на САЩ не го иска!“

БНТ: Успя ли революцията на Че?

Алейда Гевара: „Успя революцията на кубинския народ. Че Гевара, Фидел Кастро са хора, те не могат сами да променят реалността. Трябва да има народ, който да реши да прави промените, за които водачите говорят.“

БНТ: Сега, след смъртта на Кастро, Куба се отваря за света ...

Алейда Гевара: „Куба винаги е била отворена за света! Проблемът е дали светът ще ни разбере такива, каквито сме, а не да искат да ни променят!“

БНТ: Съединените щати са близо, може пък натам да е посоката? 

Алейда Гевара: „Мексиканците казват – колкото близо сме до Щатите – толкова далече от Бог. И ние така казваме – много близо до врага – трябва да се научим да живеем над нещата. Баща ми казваше - на империализма на янките не трябва и за секунда да вярваме. Видели сме го на практика. Трябва да продължим да усъвършенстваме Куба.“ 

БНТ: България също се е променила в политически и социален аспект. Какво очаква Куба от нас, можем ли да ви бъдем пример?

Алейда Гевара: „Не, напротив! При тези грешки в социалистическото общество на България, в съветското социалистическо общество, можете да сте ни пример само за това, което не бива да правим! Ами, питаш ме – отговарям ти!

БНТ: Какви са ни грешките?

Алейда Гевара: „Да, настина сме бедни, но умираме сякаш сме богата страна. Това, което испанците не са успели да отнесат, го отнесоха грингосите – американците. Били сме ограбвани години наред. За първи път сме господари на собствените си богатства. Когато някой иска да има отношения с Куба – да зачита законите ни, идентичността, суверенитета. Само при равни условия и с уважение към народа на Куба! Винаги съм казвала - аз съм комунистка, но не съм глупачка. Живеем в блокадата на САЩ и икономически ни удрят всеки ден. Това е престъпление спрямо Куба.“

Алейда Гевара е била на 7, когато убиват баща ѝ в Боливия. За нея Ернесто е проблясък от спомени, майчин разказ. Тогава, през 67-а,Фидел Кастро с часове държи реч за смъртта му. За Алейда Гевара Кастро е просто чичо Фидел.

Алейда Гевара: „Той е и мой втори баща. Беше до мен, когато татко почина, обади ми се, успокои ме. Когато се дипломирах, чичо Фидел беше там. Когато работех в болницата на смени - чичо беше там, когато се омъжих, когато се разведох – той пак беше там. Винаги беше до мен. Като дете му пишех стихове и му ги четях по телефона – “Минават годините, моето сърце остава тук, дърветата люлеят клони, за мен е свежият полъх, птичките, които пеят са за теб. “ Обичам го и продължавам да го обичам.“

Тази година се навършва половин век от смъртта на Че Геварa. Символът на революцията отдавна се е превърнал в част от масовата култура на капиталистическия свят. Същият, срещу който приживе се бори. 

Алейда Гевара: „Хората купуват предметите, защото е модерно. Не знаят какво правят, кой е бил този човек. За тях е само образ без съдържание.“