Дъщерята на Вера Кочовска: Капка на Волен ме скланяше да печеля от смъртта на мама
Пишеха й се близки, но тя не искаше да ги вижда в края на живота си
Дъщерята на известната плевенска лечителка и ясновидка Вера Кочовска, Десислава, е родена на 21 септември 1981 г. в Перник, но живее в Плевен от години. Завършила е „Социални дейности” в Шуменския университет.
<br /> За майка й Вера Кочовска се знае, че е притежавала т.нар „трето око”, с което е виждала в четвърто измерение. Подобни способности се проявяват в 1 на 50 000 души. Капацитети в медицината са заснели светещ ореол над главата й. Рентгенът им открил, че гръбнакът й е прозрачен като стъкло. Ликворът му пък бил близък по състав с този на делфините. „Тази жена не принадлежи на човешкия род”, категорични били учени от Москва и Токио, които са документирали изследванията си за свръхвъзможностите на българския феномен.<em><br /> <br /> За всичко това специално за „ШОУ” разказва човекът, който през годините е бил най-близко до нея – нейната дъщеря.</em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Деси, през февруари ще се навършат 5 години от смъртта на майка ти...</strong><br /> - Малко са хората, които се сещат вече за майка ми. Обидно ми е. Но обикновените хора я помнят. 5 години станаха, но имам чувството, че вчера е било. Уж времето лекува - нищо не лекува. Малко се поуспокоих, но често си плача за нея, като й гледам снимките. Тежко ми е, тя си ми беше опора...<br /> <br /> <strong>- Как си ти, как живееш?</strong><br /> - От две години с приятеля ми вече живеем в София. Имат фирма с един негов приятел и извършват ремонтни дейности. Помагат си и с брат ми. Той живее с приятелката си, още нямат деца. А ние си взехме кученце. <br /> <br /> Плевенският апартамент, в който живеехме с майка, го ремонтирахме, боядисахме го, освежихме го. Картини и икони са прибрани. Съхраняваме с брат ми всички неща, които събираше майка, защото това си ни е спомен от нея. Искаха да правят изложби разни хора, за да покажат <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>„колко близки са били с нея” </strong></span><br /> <br /> но ние отказахме. Всичко е заснето, показвано, няма какво да показваме повече. Няма нужда... За мен това е глупаво. Тук, в София, се мъча да развивам фондация „Вера Кочовска”. Трудно стават нещата. Трябва да се съберат страшно много средства, за да се направи клиника за стволови клетки, за каквато майка ми мечтаеше. Парите, които са били отделени за това, навремето изчезнали. Не знам точно подробности. Доста голяма сума от Япония. Става въпрос за периода 1992-1994 г. Човекът, който е взел парите, си е признал пред друг човек, близък на майка ми. Този човек е бил политик.<br /> <br /> Искам да продължа делото на Вера Кочовска, за да помагам на бедните. Опитвам се да се срещна с разни хора, които имат средства, но отказват. Не мога насила да накарам някого да даде и да се включи в делото. Не искам вече да споменавам думата „дарение”, защото я намразих. Понякога моралната помощ е много по-важна от финансовата.<br /> <br /> <strong>- Сънуваш ли майка си, какво те съветва тя?</strong><br /> - В началото я сънувах – тя ми се усмихваше и ми махаше... Вече не я сънувам, а искам, да си „поговоря” с нея.<br /> <br /> <strong>- Чувствала ли си присъствието й, въпреки че я няма вече на този свят?<br /> </strong>- Никога няма да забравя - когато ми съобщиха, че е починала, бях в Шумен. Тръгнах за Плевен през нощта. Исках по-бързо да се прибера вкъщи - не вярвах, че майка си е отишла! Мислех си, че това е някаква тъпа шега от нейна страна, че иска да ни изпробва с брат ми кой повече я обича... Но през половината път, колкото и да натисках газта, колата отказваше да набира. На всеки 100 метра ми се привиждаха хора с колелета, натисках постоянно спирачките! Мислех си: „Какво правят тези хора през нощта с тези колелета тук?!” А като минавах напред, разбирах, че това всъщност са дървета... Всъщност, после осъзнах, че майка ми ме е пазила през целия път. Когато тя почина, единственото, което исках, е да умра. Не исках да живея изобщо. Не виждах смисъл. Само шофирах, за да не мисля. Всеки път, като се качвах в колата, единственото, за което се молех, е да <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>направя катастрофа и да умра</strong></span><br /> <br /> Имало е случаи, когато съм карала много бясно и винаги ми се е разминавало да направя катастрофа само защото тя ме е пазила отгоре. И продължава да ме пази.<br /> <br /> <strong>- Била си с майка си в Русия, където тя се е лекувала. Станала си свидетел на поразителни неща... </strong><br /> - През 2001 г. след инсулта на майка ми отидохме в Русия при проф. Брюховецки. При него тя си слагаше стволови клетки. Той не беше чувал за нея. Когато на първата среща дойде да разговарят, за да каже как ще протече лечението й, майка започна да му гледа. Каза му какво ще му се случи в бъдеще, а той вика: „Няма такова нещо, това няма как да стане!”. Но тези неща наистина се случиха впоследствие и двамата станаха много близки. Той се допитваше до майка ми как да си лекува пациентите. <br /> <br /> При един от престоите ни в Русия, приеха един човек, но като дойде проф. Брюховецки, майка му каза: „Този човек ще си отиде! Напразно се борите!” Лекарят много се ядоса и каза: „Вера, говориш глупости!”. Майка отговори: „Добре, ще видиш!”... След два дни мъжът наистина почина.<br /> <br /> През една нощ в клиниката жена, болна от рак, изпадна в криза. Един от лекарите нахлу при майка ми да пита как да я лекуват. Тя ги упъти какво да правят. На другия ден жената каза: „Искам да благодаря на Вера, защото тя ме спаси, не вие!”.<br /> <br /> След време друг професор искаше да отвори черепа на майка ми, за да види какво има в мозъка й. Тя му каза: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Няма да ти позволя да ми отваряш главата</strong></span><br /> <br /> но теб Господ ще те накаже и ще ти влезе пирон в крака! Той се изсмя и излезе от стаята. Майка ми си замълча. На другия ден той пристигна с бинтован крак и й разправя през смях: „Както каза, така стана - пирон ми влезе в крака! Няма да ти отварям главата, няма да се докосвам до тебе, че кой знае какво още може да ми се случи!”.<br /> <br /> На майка ми после й правиха някакви рутинни изследвания. След инсулта нея я боляха кракът, ръката, а масата, на която трябваше да легне за скенера, беше висока. Сестрата я блъскаше доста грубо, докато я настаняваше. Майка ми я помоли: „Малко по-полека, боли ме!”. А тя викна: „Я, стига си се глезила и пренасяла!”<br /> <br /> Майка се ядоса и... с поглед счупи скенера - той просто се развали и спря да работи. Професор Брюховецки дойде, започна да се смее и вика: „Вера, моля те, недей втори път да го правиш. Това е много скъпа техника!”. И уволни сестрата, която се държа грубо с майка ми.<br /> <br /> А после на японците, когато идваха у нас да правят филм, им повреди камерите. Не им даваше да снимат хората, които бяха дошли при нея, защото не бяха ги питали, но те не се съобразиха. Като се прибрали в хотела и пуснали да видят материала, оказало се, че звук има, но картина няма...<br /> <br /> <strong>- Как се променяше физически Вера Кочовска, когато лекуваше?</strong><br /> - Дланта на едната й ръка почерняваше. Едната ръка беше много студена, а другата - гореща. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Когато лекуваше, кръвното й скачаше над 200 </strong></span><br /> <br /> или границите й се събираха. Сърцето й беше в състояние на прединфаркт. На електрокардиограмата се появяваше права линия, което на практика означава клинична смърт.<br /> <br /> <strong>- Какво друго поразяващо явление, свързано с нея, си виждала?</strong><br /> - Имаше едни кристали, които бяха в две шишенца. В Япония са й ги дали. Като ги държеше в ръцете си, те порастваха. Опитах и аз – в моите ръце те не помръдваха. На виното и водата променяше вкуса. Праната (дихание – б. а.), която излизаше от устата й - бял и гъст дим, и японците не можеха да го обяснят. Много рядко го правеше и след това имаше жестока болка в стомаха, гърдите, в главата, в цялото тяло. Явно се дължи на нейната енергия. Но праната не й служеше при лечението на хората.<br /> <br /> <strong>- Загуби ли майка ти силата си, когато се разболя?</strong><br /> - Не, напротив - това, което говореха - че Господ я бил наказал и тя не вижда вече, не е вярно. Тя имаше много по-голяма сила, когато беше болна, но не искаше хората да я виждат в това безпомощно състояние. На малко от приятелите си дори не даваше да идват. Но хората не я оставяха на мира. През 2005 г. майка ми падна в банята и си счупи крака. След инсулта единият й крак се беше леко изкривил долу и го замяташе - спъна се и падна. Идва вкъщи някаква жена. „Добър ден - добър ден! Искам да вляза при г-жа Кочовска!”. Викам: „Не може, тя си е счупила крака!”. А тя избухна: „Ти каква си, че ще ме лъжеш?!”. Отговарям й: „Дъщеря й!” Тя нахълта, а у нас имаше доктори. Имала съм случаи, когато съм обяснявала, че майка ми не е добре и не може да приема, а те са ме заплашвали с полиция. Мислят си, че ги лъжа! Дори бях сложила на външната врата бележка „Реанимация”! Защото постоянно някой звънеше и искаше да влиза... Беше ми писнало в един момент. Докторите ми бяха дали една престилка и маска и така излизах на вратата. <br /> <br /> <strong>- Кои известни хора идваха често при майка ти?</strong><br /> - Ген. Михо Михов, Любо Корнезов, Венци Върбанов. Близки приятели бяха с Андрей Луканов, чувстваше го като брат. Жена му също й беше близка. Предупреди го, че ще бъде убит. Но той й отговорил: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Не се притеснявай, няма да ме убият!</strong></span><br /> <br /> Но като се случи това, жена му позвъня и й каза: „Убиха Андрей, както ти каза!”. Майка ми много се разстрои. Но отказа да говори за убийците му. МВР искаше да работи с майка ми, да помага при разкриване на престъпления, но тя не се съгласи. Страхуваше се да не убият мен или брат ми заради нейната дарба. Главният прокурор Татарчев е идвал при нея. Румен Петков също идваше редовно. Андрей Баташов й беше много близък, често се виждаха, седели са на една маса. Беше ми от любимите български актьори. Майка казваше, че след нейната смърт много от истинските български актьори ще си отидат, както и стана.<br /> <br /> Режисьорът Стилиян Иванов, който направи филма за нея, сега често ме успокоява: „Тя е до теб, повярвай ми!”.<br /> <br /> <strong>- А с Лили Иванова защо са се скарали?</strong><br /> - Това не е вярно. С Лили Иванова си говореха по телефона. Щяха да се виждат, но не се осъществи тази среща. Продуцентът Иван Иванов-Дядото идваше често и сега му е много тежко. Васил Найденов като влизаше при майка, се събуваше бос, чорапите си сваляше... Тя го спираше: „Васко, обуй се!” Но той упорстваше: „Не може, аз влизам при Божи човек в свят дом!”. Това му бяха думите. И майка си имаше някакъв афинитет към него. <br /> <br /> Певицата Мария Илиева е идвала, Тони Дачева, Драго Чая, Мартина Вачкова, със Стефка Съботинова бяха големи приятелки... Венета Райкова дойде да прави интервю и майка ми каза, че ще имат дете с Тишо, но тя не повярва. Така и стана.<br /> <br /> Капка и Волен Сидеров идваха, но в края на живота си майка не искаше и да чува за контакт с тях. Беше се разочаровала. Каза ми: „Не желая да разговарям с тия хора!”. Аз правех така, че да се срещат, убедих я, все пак Капка е написала книга за нея. Пред мен сподели: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>На Волен ще му повлияе зле политиката</strong></span><br /> <br /> Дори, когато разбра един път, че съм ходила при тях в София, й стана много неприятно. Явно си е имала нещо предвид. Тя не беше от тези хора да се кара с някого, просто се отдалечаваше от него. След това ние си развалихме отношенията с Капка. Обясняваше ми как мога да правя пари от смъртта на майка ми, като продавам филмите за нея от Япония.<br /> <br /> <strong>- Какво носеха хората от благодарност на майка ти?</strong><br /> - Отказваше подаръците, казваше им да го занесат в църквата. Само от по-близките си приемаше подаръци. Тя не беше от този тип хора, които трупат пари. Пишеха, че сме делели някакви милиони с брат ми. Няма такова нещо! Като почина мама, разни „доброжелатели” пък започнаха да ни питат с брат ми: „Вие сега не мислите ли да почвате да работите?”. Страшно се учудих и им казах: „Че ние с брат ми не сме спирали да работим!”. Искат да кажат, че майка ни е издържала, а ние сме безделници. 8 години съм я гледала, а след това започнах да уча и да работя. Брат ми - също. <br /> <br /> <strong>- Кое е най-обидното, което си чувала за майка си?</strong><br /> - Че се занимава с магии. Че лъже хората и ги ограбва... Тя <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>не гледаше на хората като на банкомат <br /> </strong></span><br /> Идвали са и много бедни хора и им е помагала. Дори вадеше пари и им даваше, за да могат да се приберат до тях. Казваше: „На мен ми е дадена дарбата не да крада от хората, а да им помагам.”<br /> <br /> Постоянно си правех шеги с майка на тази тема. Говорех й: „Сега ще взема да отворя един кабинет, ще се правя, че и аз имам твоята сила, че имам видения, а хората ще ми вярват, защото съм ти дъщеря! Ще натрупам състояние!”. Майка ми знаеше, че никога няма да започна да си играя с човешката съдба, защото ме познаваше. <br /> <br /> Доста са ни завиждали, мислеха, че сме богати заради майка ми. Сега се сещам за един случай от ученическите ми години. Портмонето на майка винаги беше пълно с визитни картички, с листчета, на които имаше записани телефони. Ставаше дебело, не можеше да се затвори. Една съученичка се засякла с нея в някакъв магазин. Отивам в училище, а тя ми вика: „На майка ти портмонето беше препълнено с пачки!”... В училище много ми завиждаха. Бях май в 8 клас, идват две съученички при мен и ми викат: „Майка ти какво се прави, че лекува хората?! То човек, когато си въобрази, се оправя сам!”. След няколко дена едната идва и реве: „На майка ми най-добрата приятелка е много зле, нека майка ти да я приеме!”. Тогава й казах: „Нека си въобрази, ще се оправи!”. И не я свързах с майка!<br /> <br /> <strong>- Вера Кочовска е била близка с Ванга. Какво знаеш за тяхното приятелство?</strong><br /> - Майка ходеше редовно при Ванга. И по телефона се чуваха. Дали тя ще я набере, дали майка ми, няма значение. Когато мама отиваше при нея, Ванга никого друг не приемаше. Ванга много я обичаше и й казваше: „Ти си моята дъщеря!”. Казваше й още: „Ти си по-силна от мен!” Не съм присъствала на техните срещи, но знам, че нито майка е гледала на Ванга, нито тя на нея. Говорели са си за техни си неща...<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА</strong><br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small"><strong>Получава дарбата си, след като я блъска камион</strong></span><br /> <hr /> <br /> Вера била на 13 години, когато получила дарбата си. Играела си с децата, качила се на някаква каручка и при слизането я блъснал камион. Закарали я в пернишката болница. Два месеца изкарала в кома, цялата в гипс. Започнала да вижда вътрешните органи на лекарите, които са около нея, и да им казва какво ще им се случи в бъдеще, разкрива дъщерята на пророчицата. <br /> <br /> „Майка ми е от Перник, там е израснала. Родителите ми отиват 13 години в Съветския съюз, за да изкарат някой лев. Там майка е работила в строителството, на тези машини, които разбиват земята. Била е шеф на бригада. Ние с брат ми сме родени в Перник. Бях малка, когато баща ми ни напусна. Майка ни отгледа. Всъщност тя гледаше и баща ни, защото той беше все без работа”, спомня си детството Десислава.<br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small"><strong>Предсказанията на пророчицата</strong></span><br /> <hr /> <br /> „Бяхме в Русия. Седяхме и вечеряхме. Имаше приятели от посолството. Както си говорехме, нейното лице се промени, стана друг човек, присви очи, все едно слънце светеше в тях - както винаги, когато има видения”, разказва Деси пред „ШОУ”.<br /> <br /> Вера казала: „Чувам детски плач, много деца умират, ще има много смърт!”. Всички замлъкнали. „Тя се успокои, все едно нищо не е било. След 2-3 дни по новините съобщиха за удавените деца в река Лим. Майка „видя”, че американската совалка „Колумбия” ще падне. Изрече го вкъщи, пред доста хора, нейни приятели. Минаха часове, някой пусна телевизора и съобщиха за совалката”, разказва още Десислава.<br /> <br /> Вера предупредила консула на английското посолство за катастрофата на лейди Даяна. Майка ми й каза да предаде на когото трябва. Но жената отговори, че не може да си позволи да направи такова нещо - страхуваше се. Предрече и падането на двете кули близнаци в Ню Йорк. И това, което става сега в Сирия. Тя се страхуваше, че ще започне Трета световна война. Казваше, че Путин ще спаси света и настояваше българите да се държат за Русия. <br /> <br />