Двама юнаци със скъпи байраци

На Христо Иванов скоро няма да му се наложи да плаче
Всеобща е славата на политиците, че имат слабост към високия стандарт. Българската действителност през последните 30 години многократно го е потвърждавала. И ако има такива, които са платили политическата цена на страстта си към луксозните имоти, скъпите автомобили, екзотичните екскурзии, има и други, които много държат да демонстрират пред обществото своето сиромахомилство, с ясното съзнание, че прикриват истината от хората. Като изваден от училище за мормони, в последните пет години пред обществото, в ролята на „беден“ борец за правда, се изявява една политическа случайност на име Христо Иванов.

Само преди дни в ефира на бТВ, в отговор на въпрос – с какви пари живее на месец, Иванов трезво сподели, че взимал 1500 лв. като партиен лидер на „Да, България“. Разбира се, побърза да уточни, че съпругата му е адвокат. Вероятно така се е надявал, че ще притъпи породилото се у зрителя съмнение, който миг преди това е чул, че партиен лидер, баща на две малки деца, има дохода на продавачката от кварталния супермаркет. Едва ли само защото телевизионното интервю е част от рекламния пакет, който партийното обединение „Демократична България“, част от което е Иванов, е платило на бТВ, но водещият Антон Хекимян не се усъмни в думите на своя събеседник. Дори когато и Радан Кънев, който също е адвокат, каза, че средният му месечен доход е около 2500 лв. Няколко дни по-късно, очевидно посъветван от пиарите си, този път пред Нова телевизия, Христо Иванов даде малко по-правдоподобното обяснение, че семейството му живее с около 3500 лв. Месечно.

Къде е проблемът с опита, особено на Христо Иванов, а и на водача на листата на „Демократична България“ Радан Кънев, да се правят на по-бедни, отколкото в действителност са. На първо място, ако Кънев успява да си докара едва по 2500 лв. като столичен адвокат, то това не би била добра атестация за него.

Що се отнася до Христо Иванов – той пропусна да уточни, че като глава на четиричленно семейство, с неговите 1500 лв. заплата от „Да, България“, той на практика обрича най-близките си на съществуване на прага на бедността. А това не е вярно. Всеки, който познава всекидневието на Иванов, знае, че по традиция всяка сутрин той обича да си взима кафе от известна световна марка, където средната цена на напитката е 5-6 лв.

Като представител на изживяващата се за хайлайф „жълтопаветна“ прослойка, Христо Иванов e принуден да посещава централни софийски кръчми, предлагащи гурме кухня и с цени много над общодостъпните. Изчисленията на най-голямата синдикална организация у нас – КНСБ, от началото на месец май 2019 г. показват, че за нормално съществуване на четиричленно семейство са необходими поне 2442 лв. месечно, т.е. към доходите, които Иванов получава трябва да се прибавят и поне още 942 лв. от съпругата му, която той представя като адвокат, за да покрива семейството най-елементарните си нужди. Е, след уточнението става ясно, че около 2000 лв. към семейния бюджет добавя съпругата на проваления бивш министър.

Коя е Йорданка Иванова
За Йорданка Стефанова Иванова не се знае много. Нито като министър, нито и след това като политик, Иванов не се е появявал на публично мероприятие с майката на двете им деца – по-голямото, от които скоро трябва да навърши пет години. За сметка на това, като министър на правосъдието Христо Иванов често пътува в командировки, придружен от Надежда Йорданова, която е началник на кабинета му. Йорданова последва Иванов и в партийното строителство и в момента е сред най-близките му хора в ръководството на „Да, България“.

Съпругата на Христо Иванов наистина е адвокат, с важното уточнение, че е вписана в Софийската адвокатска колегия като „младши адвокат“ от третия път през септември 2017 г. Преди това Иванова два пъти не се явява пред изпитната комисия. Липсват данни „младшият адвокат“ да работи за голямо адвокатско дружество. Като адрес на своята практика дори е посочила семеен имот в столичния квартал „Гео Милев“.

Повече за ангажиментите на съпругата на председателя на „Да, България“ откриваме в сайт за международна конференция, посветена на защитата на личните данни, която би трябвало да се проведе в началото на следващата година в Брюксел. Оказва се, че Йорданка Иванова е докторант в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски ”, като пише дисертация за новата правна рамка на ЕС за защита на данните (GDPR) и нейното взаимодействие с изкуствения интелект. Във визитка Иванова е добавила, че четири години е била служител на Европейската комисия и е завършила право на ЕС в холандски университет. От къде младшият адвокат и докторант получава около 2000 лв. на месец?

Под хиляда лева от тях Иванова би трябвало да взима като стипендия от Софийския университет. Останалите би следвало да получава от адвокатски хонорари, ако има такива, а може би u се налага да ползва натрупани от близкото минало средства. Макар и за кратко, работата на Йорданка Иванова в Европейската комисия би могла да обясни сериозните спестявания, които семейството е имало към 2014 г. Когато Христо Иванов става министър на правосъдието, първо в служебното правителство на Георги Близнашки, а по-късно и във втория кабинет „Борисов“, той реално се оказва без един ден трудов стаж извън неправителствения сектор.

В продължение на цяло десетилетие Иванов се прехранва като стипендиант, а по-късно и като бенефициент на неолиберални чуждестранни фондации, свързани пряко или косвено с мизантропа Джордж Сорос, дали началото на „професионалното протестърство“ у нас. Оказва се, че Иванов е дори с отнети адвокатски права, защото е сред малцината представители на тази професия, които не са платили задължителната си адвокатска такса.

През 2015 г. Иванов декларира спестявания в размер на едва 2900 лв. и 5500 лв. джобни пари, колкото има и съпругата му. Йорданка Иванова обаче декларира и два банкови влога с обща сума от 137 000 евро. Година по-късно, когато безславно абдикира от властта след провала на съдебната му реформа, при Иванов няма промяна, нищо, че като министър заплатата му е била поне три пъти по-голяма от настоящата, която твърди, че получава. Йорданка Иванова отчита 143 000 евро в банкови влогове, 1204 долара и малко над 5000 лева, както и закупуването за 10 000 лв. на автомобил.

Колко от спестяванията на Йорданка Иванова от Брюксел са останали към днешна дата не е известно, защото след излизането си от правителството, Христо Иванов не е подавал декларация за доходите на семейството си. През 2016 г. той все още не беше партиен лидер, за 2017 г. липсват данни ръководството на „Да, България“ да е декларирало доходи и имоти, а след това, с промяната на Антикорупционния закон, бе прието, че лидерите на извънпарламентарните партии не са длъжни да декларират какви доходи имат.

По всичко изглежда, че докато „Да, България“ започне да плаща заплата от 1500 лв. на председателя си, Христо Иванов и двете му невръстни деца са разчитали на парите на Йорданка Иванова. За това говорят и данните, че в периода март-юни 2017 г., вече като партиен водач, Иванов дори не е плащал задължителните си здравноосигурителни вноски към НЗОК. Има и друг вариант – Иванов да е получавал пари на ръка, които не е бил длъжен да отчита, но което би могло да се окаже проблем при една бъдеща данъчна ревизия.

Кой финансира „Да, България”?
Въпросът с финансирането съпътства „Да, България“ още в месеците преди нейното регистриране и неуспешното u участие в парламентарния вот през март 2017 г. Тогава стана ясно, че в голямата си част даренията са били правени от самите кандидат-депутати или от лица, свързани с олигархичния кръг „Капитал“, предвождан от настоящия подсъдим Иво Прокопиев.

И макар тогава от „Да, България“ да декларираха, че всичките им приходище бъдат публично достояние, партията отдавна спря да публикува дарителите на интернет-страницата си. Но се е наложило да се отчете пред Сметната палата. От отчета за 2018 г. се разбира, че партията е получила под формата на дарения 115 000 лв., а от членски внос още 38 000 лв.

Плащанията са в размер на 165 000 лв., т.е. регистриран е отрицателен баланс от 12 000 лв. 69 000 лв. били платени за заплати, 13 000 лв. за осигуровки, както и 66 000 лв. за услуги, по 5 хиляди лева са отчетени за други разходи и за материали. Сумите звучат прекалено скромни за активностите на „Да, България“ през миналата година, но да приемем, че за наема на зали в луксозни хотели или столични молове са ползвани преференциални цени. Като много от политическите партии, изглежда и „Да, България“ разчита на малка група щедри и сигурни спонсори, които на първо място имат легални доходи и така отговарят на условието, че могат да са дарители. А при една евентуална насрещна проверка лесно ще могат да опровергаят съмнението, че сумата, която са превели по партийната сметка, всъщност им е била дадена от някой, чиято самоличност не трябва да се разкрива. На второ място – дарителите трябва да участват в тясното партийно ръководство.

Един от най-големите дарители на „Да, България“ се оказва Ивайло Мирчев – известният блогър и собственик на компания в сферата на информационните технологии, съответно кандидат за депутат през 2017 г. Миналата година Мирчев е дарил 9 800 лв., т.е. малко под прага, който изисква деклариране на произхода на средствата. Друг спонсор на „Да, България“ е Георги Илиев, станал известен като раздавач на „безплатно кафе“ при протестите от 2013 г. През миналата година той прави поне две дарения на обща стойност 7800 лв. С какво се занимава Илиев, който има четири деца, не е много ясно, освен, че е сред основните организатори на протести или публични инициативи на партията.

Спонсори на „Да, България“ се оказват Мануела Малеева и майка u Юлия Берберян. 2000 лв. дарение е направила и Надежда Йорданова, която като всички изброени, без Берберян, са членове на Изпълнителния съвет на „Да, България“. Преди финала на кампанията за Европейските избори е видно, че за 2019 г. „Да, България“ ще трябва да декларира далеч по-висок размер на даренията, с оглед на мащабните разходи на коалицията „Демократична България“.

Видно е, че кандидатите им за евродепутати разчитат на скъпоструваща реклама в интернет-сайтове и в социалните мрежи. Вторият в листата на „Демократична България“ Стефан Тафров се рекламира във Фейсбук вече две седмици като „Царя на ООН“. Коалицията на „Да, България“, ДСБ и т.нар. „Зелено движение“, представлявано от Владислав Панев, бивш кадър на Иво Прокопиев, дори са наели автобус, а кандидатите не излизат от телевизионните студиа.

Статистика, изготвена от Института за развитие на публичната среда, създаден от организационния секретар на „Да, България“ Антоанета Цонева, показва, че коалицията „Демократична България“ изпреварва като плащания редица парламентарно представени партии, които ползват сериозни субсидии. Как така Христо Иванов, Радан Кънев, Стефан Тафров са пети по направени разходи от политическите сили у нас, изпреварващи партията на Валери Симеонов и дори ДПС, ще стане ясно едва след провеждането на вота, когато отчетите за кампаниите бъдат декларирани в пълен обем.

Парадоксът е в това, че само за реклама в две от телевизиите, коалицията, зад която прозират интересите на олигархичния кръг „Капитал“, плаща толкова, колкото е излязла издръжката на „Да, България“ за цялата 2018 г.

Към момента е ясно, че за да имат възможност за интервю в сутрешния блок на бТВ, Иванов и Кънев са платили поне 102 000 лв. на телевизията. Засега липсват данни какви пари „Демократична България“ е платила за реклама по Нова телевизия, но едва ли е под 50 000 лв., защото е видно, че 25 500 лв. коалиционното обединение е дало за агитация през ефира на Дарик радио.



Любопитен отчет
Особено любопитно изглежда отчетът на коалицията, що се отнася до предизборната реклама в четири сайта, които, макар и формално с различни собственици, имат напълно съвпадаща редакционна политика. Макар да няма и ден, в който всевъзможни техни коментари, постинги в социалните медии и акценти от интервюта в телевизиите, да не намират отражение в поне по 2-3 публикации в „Клуб Зет“, „Медиапул“, „Дневник“ и „Капитал“, въпросните издания са сключили договори за отразяване на кампанията на „Демократична България“ на символичната цена от по 3000 лв.

За сравнение – управляващата партия ГЕРБ, чието присъствие във въпросните издания е далеч по-скромно, имат договори за предизборната кампания, чиято стойност е около 10 пъти по-висока. Но след като Христо Иванов може да твърди, че семейството му живее с бюджет между 1500 и 3500 лв. на месец, защо изданията на Иво Прокопиев да не твърдят, че рекламират поредното ГМО на олигархията – „Демократична България“, за нищожната сума от 3000 лв.?

Всъщност, със сиромахомилството си Иванов и Кънев не само, че не печелят доверие, но тъкмо обратното – показват порочната схема за дарителство за партиите, които не ползват държавни субсидии. Освен това, за консервативна България, ако един партиен лидер не може да издържа собственото си семейство, как очаква да получи доверието на хората, за да ги управлява? Някак си джендърски би изглеждало. Поне едно е сигурно – на Христо Иванов скоро няма да му се наложи да плаче. По собствените му признания, последният път, когато е ронил сълзи (от радост), е било преди пет години, когато е станал министър.