Двойна карантина за връщащите се у нас от тази дестинация

През двойна карантина ще преминатвсички които пътуват за тази далечна точка на света. През двойна изолация ще минат и българските полярници, които тази година се отправят към Антарктида.

Преди да стъпят на Ледения континент, който е единственият чист от заразата, ще бъдат 14 дни в изолация в Чили и при завръщането си обратно в родината също ще бъдат поставени под карантина за две седмици, разказа пред „Телеграф“ ръководителят на българската експедиция проф. Христо Пимпирев.

Пътят на родната експедиция до полярната база “Св. Климент Охридски” минава обикновено през най-южното пристанище на Чили - Пунта Аренас, където засега има задължителна 14-дневна карантина за всеки полярник, определен да стъпи на Ледения континент.

“Имаме предварителна договорка с нашите съседи и приятели испанците, да превозят с техен кораб участниците в 29-та Българска антарктическа експедиция до базата. Засега не е взето решение дали българите ще се качат от Испания, или ще пътуват със самолет и след карантина в Чили ще пътуват за Антарктика от Пунта Аренас“, уточнява професорът.

Полярниците ни ще трябва да предоставят и отрицателни PCR тест, тъй като в момента всеки влизащ на територията на Чили и Аржентина трябва да направи изследването.

Заедно с екипа ще пътува и лекар. Той отговаря не само за здравето и живота на българските полярници, но и за медицинския кабинет, който се намира на базата на о-в Ливингстън.

Всяка година родните учени се отправят към най-леденото място на Земята, за да разгадават тайните му. Биолозите ни ще изследват уникални микроорганизми от Антарктида, произвеждащи ензими, които евентуално могат да се използват за създаването на нови лекарства.

Чилийците вече са патентовали медикамент за рак, основната съставка, на което е извлечена именно от ензими, намерени на снежния континент.

Родните специалисти откриват и нови за науката видове. Доц. д-р Любомир Кендеров от Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, участвал в три експедиции в Антарктика , открил два нови за науката ракообразни.

Миналата година геолозите д-р Стефан Велев и д-р Камен Бонев с две свои колежки – професор от университета в Истанбул и д-р от Чилийския антарктически институт откриха съвсем нови за науката и за Антарктида 5 вида растения.

Това са цветни растения, които са виреели на остров Ливингстън преди 90 милиона години.

Тогава континентът е бил зелен, на него е имало много богат живот – динозаври, птици и много разнообразна флора. Научните резултати от дейността по проектите проведени на базата ни през миналия антарктически сезон са вече докладвани или подготвени за докладване в над 30 публикации и научни конференции.

Първата задача на родните полярници тази година е да събират информация от автоматичните метеорологични станции и от другите уреди, които записват и през зимата научни данни.

През 2015 година в близост до базата ни беше инсталирана първата българска сеизмична станция на Антарктида, чрез която да се изследват земетресенията на остров Ливингсън.

“Има няколко сценария за провеждане на научните изследвания през настоящия полярен сезон – от силно съкратена научна програма до изцяло осъществена, ако драстично намалеят случаите на Ковид-19 в целия свят”, разяснява проф. Пимпирев.

Изпълнението на българските научни проекти в Антарктида обаче изцяло зависят от предоставената ни логистична подкрепа от приятелските съседни нации, поддържащи бази на Ледения континент с техните кораби и самолети, като Испания, Чили, Аржентина, Уругвай и Бразилия.

Причината е, че България не разполага със свои изследователски кораб. През последните години родните екипи използват логистична подкрепа от колумбийския военен кораб „20 юли”, тъй като Колумбия има планове за сериозно присъствие в Антарктида с построяването на научно изследователска база Те имат намерение да я изградят на о-в Ливингстън и да ни станат антарктически съседи, разказва ученият.