Джамбазки със силен коментар за "вирусът на сепаратизма и ДОСТ срещу България"

По-рано днес от ВМРО пуснаха остра декларация, с която дадоха ясната си позиция, че Местан и ДОСТ са заплаха за националната ни сигурност. Там обясниха, че протурските партии в България никога не са работили в интерес на страната ни, а точно обратното. Това е опасна тенденция, която достигна своя апогей с официалното искане от страна на Лютви Местан България да признае турско малцинство. Евродепутатът Ангел Джамбазки също излезе с категорична позиция по този въпрос. 

Ето пълния текст на коментара на Ангел Джамбазки:


Референдумът на каталонците в Испания очаквано отвори кутията на Пандора. Очаквано, защото повечето от западно-европейските държави не са национални държави. Изградени са на основата на тяхното имперско или колониално минало. Типичен пример са Испания, Белгия, Франция, Италия. В резултат на историческите обстоятелства тези държави имат на своите територии множество различни области, региони или анклави, чиито исторически вражди тлеят. Или са си направо хлабави федерации, какъвто е случаят с Белгия, например, където фламандци и валонци избягват даже да си говорят. Да не изброявам и останалите банални случаи.
 
Тези днешни прояви на сепаратизъм имат своите исторически основания, но не може нито да се отрече, нито да се скрие, че те получиха силен, мощен катализатор в идиотската идея за „Европа на регионите“. Помните я, нали? Днес нейните защитници гузно мълчат. Да, имам предвид европейските „федералисти“. Измислена или формулирана през осемдесетте години на миналия век, тезата за „Европа на регионите“ трябваше да обясни и да начертае пътя за залеза, на разпада на националните държави и основаването на едни Европейски федеративни щати, на една Европейска федерация без държави, само с региони. Та ето ви ги сега – регионите се сетиха да се обособяват и отделят. Честито, платете си сметката. Получавате, каквото си поръчахте.
 
Но това е отделна тема. Вирусът на сепаратизма е много по-опасен тук, у дома. Заради историята на Балканите. Заради живите рани. Заради разгрома на Ислямска държава. Заради тежкото положение на Ердоган. Заради тектоничните размествания на геополитическите пластове тук, в черноморския регион, в Близкия изток, в Персийския залив.
 
Ердоган не закъсня да се възползва. Очаквано. Не мина и месец от референдума в Каталония и той се присети, че Босна и Херцеговина му била „завещана“ от вече покойния Алия Изетбегович, водач на босненските мюсюлмани. Защо точно Босна и Херцеговина? Защото е чест от т.нар. „зелена“ или „мюсюлманска“ дъга на Балканите. Част от плана на Ахмед Давутоглу за ислямизация на Балканите, описан в книгата му „Стратегическа дълбочина“.
 
Защо сега? Защото след териториалния разгром на Ислямска държава в Ирак и Сирия, една част от чуждестранните бойци-ислямисти започват да се връщат по родните си места. „Балканският батальон“ на Ислямска държава наброява поне петстотин човека. Преброени, разпознати и установени от различни служби за сигурност и контраразузнаване. С произход от Босна, Санджак, Македония, Косово и Албания. Част от тях ще се завърнат тук. И няма да се захванат нито с правене на хербарии, нито с икебана, нито със събиране на охлюви и билки.
 
Защо Ердоган пали този фитил? Защото след края на горещата фаза на бойните действия в Сирия и Ирак, неговите неприятели обръщат поглед към Турция и двадесет милионната кюрдска общност там. Идеята за Кюрдистан е по-жива от всякога. А веднъж осъществена в Ирак и/или в Сирия, неминуемо ще стигне и до Турция, където се води кървава гражданска война още от средата на шестдесетте години на миналия век.
 
И на Ердоган му трябва някакъв външен конфликт, някаква битка, някакво сражение далеч от неговите граници, за да отложи неизбежното. Някъде, където да избухнат размирици и сражения, където едната страна на бъдат мюсюлмани, за да може той да се обозначи като техен защитник и покровител и да обедини турците зад себе си в тази нова битка на кръста с полумесеца. Досега на Балканите Ислямска държава мируваше, защото използваше територията ни за убежище. За тил. За сигурно място. За място за почивка, лечение, набиране на бойци.
 
Днес вече няма нужда от това.    
 
Какво се случи след това? След заявката за Босна, мюсюлманите в Санджак, сръбска област, незабавно поискаха референдум и автономия. Мюсюлманите в Санджак са сред най-радикализираните и най-фанатизираните на Балканите.
 
И тук очаквано от политическата преизподня изскочи като караконджул призракът на партия ДОСТ. И незабавно поиска признаването на „турско малцинство“. Като първа стъпка, като преходен период към осъществяване на „Зелената ислямска дъга“ на Балканите.
 
Днес Лютви Местан се обяви срещу българската Конституция. Нееднократно. Отрече я. Не че това е някаква изненада.
 
Да видим какво казва Конституцията на Република България по темата:
 
 
„Чл. 2. КРБ
 
(1) Република България е единна държава с местно самоуправление. В нея не се допускат автономни териториални образувания.
(2) Териториалната цялост на Република България е неприкосновена.“
 
„Единна“ държава. Единна означава „унитарна“, еднонационална. Република България е държавата на единната и неделима българска нация. На територията на Република България няма национални малцинства. Прочее, няма никаква легална, законова дефиниция, определение, за това що е то „национално малцинство“. Дали е население, попаднало в границите на съседна държава, след военни действия, какъвто е случаят с българите в Западните български покрайнини, окупирани незаконно от Сърбия след Първата световна война? Дали се определя по някакъв друг признак?
 
Няма и не може да има международно признато законово определение за национално малцинство, защото няма и не може да бъде постигнато съгласие по темата, защото всички териториални промени са резултат от конкретни военни действия и засягат конкретни, строго специфични казуси. Затова тези определения се постигат на основата на двустранни договори, какъвто е случаят с признаването на българско национално малцинство в Западните български покрайнини от Република Сърбия.
 
Затова Република България е избрала втория подход, а именно – признаването на лични, на индивидуални права и свободи. Ето го текста:
 
„Чл.6.КРБ


(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.“
 
Точка по въпроса. Всеки в България може да се чувства и определя както си иска и това не може да му дава права, привилегии или предимства, или да го поставя в неравностойно положение. Нищо повече, нищо по-малко. Просто и ясно.
 
Защо тогава ДОСТ вее знамето на сепаратизма и националното разделение? Две възможни причини. Първата – натиснали са им педала от Анкара, за да изпълняват, заложения в „Стратегическата дълбочина“ план за ислямизация на Балканите през „Зелената дъга“ и тяхната последваща турска окупация. Не е случайно признанието, че ръководството на ДОСТ е било на „прощално кафе“ с Гьокче, бившият скандален турски посланик у нас, който си позволи безпрецедентна и скандална намеса във вътрешните работи на България, чрез създаването на политически партии и опити за фалшификация на български избори. „Българска“ партия клечи в турското посолство, „лидерът“ и се крие в резиденцията на турския посланик. Незапомнен скандал.
 
Втората – след тежкото фиаско на изборите, въпреки огромните средства, излети от Турция за купуването на гласове, въпреки огромния натиск отстрана на Турция върху български граждани, въпреки огромните фалшификации на изборните резултати в секции в Турция, натикаха ДОСТ в канала на политическия живот. Сега виждат в сепаратизма шанс отново да се сложат на султана и да измолят някоя лира, за да „не затварят офисите на ДОСТ“, по признание от сутринта.
 
Аз лично вярвам в комбинацията на двете причини.
 
Но във всички случаи, това, което прави днес ДОСТ е опасна игра с огъня, особено тук. Това е престъпление по глава първа от Наказателния кодекс на Република България, а именно – престъпление срещу Републиката.