Джебчийка докарвала по 2000 евро на баща си за 24 часа

"Имало едно време едно момиче, което искало да бъде себе си. Но всички добри феи в този момент били в отпуск и нямало кой да изпълни желанието му." Така започва приказката, която Мария Иванова написала за собствения си живот. Мария не е истинското име. Тя крие и името, и лицето си от хората, които от детството до неотдавна са я пребивали, продавали и карали да краде, пише "Труд".

Днес, на 21 години, момичето успяло да се измъкне от кошмарите на миналото си, но все още му трябва помощ, за да намери спокойствието и уюта, за които продължава да мечтае. &quot;Това, което Мария е изтърпяла за 20 години, на повечето хора няма да им стигнат и два живота да минат през него&quot;, разказват служителите на Комплекса за социални услуги в Монтана, който от 6 години е повече от дом на останалото без близки момиче.<br /> <br /> Мария се родила като трето и нежелано дете на семейство от Перник. Оставена била в приют. На три години била осиновена. Оказало се обаче, че новите родители не я прибрали в дома си, за да се грижат за нея, а за да я превърнат в машина за пари.<br /> Осиновителите на Мария се оказали от клана на така наречените &quot;сръбски цигани&quot;. Повечето от тях били богати хора, окичени със злато. Основната им печалба идвала от жените им, които били изпечени джебчийки.<br /> <br /> &quot;Обучението ми започна още на шест години. Майка ми показваше как се бърка с два пръста в джоб, как се прибират портфейли и телефони и как се задигат чанти&quot;, разказва Мария. Уроците били всекидневни и изморителни, често придружени и с бой. Така докато Мария се научи да действа като призрак - без да я усети жертвата . От побоищата понякога Мария не можела да заспи от болки. Оказала се обаче схватлива. За около година усвоила основните джебчийски техники и на седем години осиновителите я пуснали да краде. Първо заедно с майка си, после и сама. &quot;Отначало показах какво мога в България, а после започнахме да обикаляме със семейството ми в Чехия и Гърция. Там хората печелеха повече и плячката беше по-голяма&quot;, споделя Мария. Тя обикаляла улици, хотели и магазини с майка си и донасяла от 500 до 1000 евро на ден на баща си Иван. Имало дни, в които успявала да задигне и по 2000 евро. След големи удари обаче фамилията стягала бързо багажа и се прибирала в България. Когато обаче имало лоши дни, Мария била пребивана жестоко за урок.<br /> <br /> &quot;Не ми харесваше да крада! Понякога се прибирах без едно евро! Но тогава ме биеха, а после ме изправяха права до стената, докато те се хранят. Щом не носиш пари, няма да ядеш, ми казваха! И започвах отново&quot;, спомня си с болка момичето.<br /> <br /> Когато Мария станала на 11 години, последвал друг обичай на клана - осиновителите я продали за булка на семейство от Плевенско за 100 000 лева. Цената била висока, защото била сръчна джебчийка. След шумния годеж с много гости и богати трапези сватовете веднага пратили снахата да заработи платената зестра. До консумиране на брака въобще не се стигнало - младоженецът бил само на 10 години.<br /> Новите роднини и господари обаче се оказали много по-алчни и жестоки от осиновителите. Свекърът и свекървата искали Мария бързо да им върне платените 100 бона и я тормозели ежедневно. Мария не издържала. Оплаквала се постоянно на баща си в Перник. Накрая той я прибрал обратно. След година обаче пак я продал. И този път сватовете били от Плевенско и мъките започнали отново. Мария била пратена в държави из Европа, за да пре-джобва хора. Арестували я и я връщали обратно при семейството в България понеже е непълнолетна. А те пък я местили да краде в други страни. Накрая - през 2008 г., момичето решило, че само трябва да сложи край на мъките си.<br /> <br /> &quot;Нарочно пребърках една жена в Гърция доста грубо, тя ме усети и се развика. Арестуваха ме. Бях още непълнолетна и трябваше да ме екстрадират. На границата разказах всичко на един наш граничен офицер. Ще му бъда благодарна, докато съм жива. Той се свърза с полицията, а те със социалните служби. Не ме върнаха на роднините ми и за да съм далеч от тях ме изпратиха в Кризисния център в Монтана&quot;, спомня си Мария.<br /> <br /> В града край река Огоста за нея започнал нов живот. В началото по цял ден стояла затворена в една стая, гледала в една точка. &quot;Трябваха ми месеци, за да събудя за живот Мария! Тя казваше само &quot;да&quot; и &quot;не&quot; и често избухваше в плач&quot;, разказва социалната работничка Венета Исаева. Постепенно обаче спечелила доверието на момичето, убедила го да започне да учи. Макар и на 15 години Мария не била стъпвала в училище. Книгите се харесали на девойчето и то за половин година изучило материала от 1-ви до 3-ти клас. В свободното му време социалните служители го уредили да помага в шивашка фирма. Така Мария се научила и да работи. &quot;Нашите усилия бяха само помощ, най-важното е, че Мария сама желаеше да скъса с предишния си живот и кражбите. Тя иска да бъде обикновен нормален човек и е изключително упорита, направо инат&quot;, казва Венета Исаева.<br /> <br /> След пет години в Комплекса за социални услуги в Монтана Мария вече е завършила седми клас и работи в заведение като миячка на чинии. Откакто е в Монтана, не е посягала да краде. Веднъж дори се стигнало до бой с друго момиче, което я агитирало да направят някой удар. <br /> <br /> &quot;Сега, когато с труд изкарвам пари, разбирам какво е някой да ти ги отмъкне от джоба&quot;, разкайва се момичето. На няколко пъти бащата осиновител и последният свекър я търсили, за да я приберат. Веднъж дори убедили социалните работници да я пуснат. Но след няколко дни прекарани при &quot;роднините&quot;, които се опитали да я върнат към джебчийството, Мария сама се прибрала в Монтана. После свидетелствала в съда срещу осиновителя си за продажбите като булка и той влязъл в затвора. Това окончателно отрязало пътя назад.<br /> <br /> Преди няколко месеца Мария срещнала и момче, в което се влюбила, но след като разбрал, че ще става баща, избраникът изчезнал. Тя обаче е категорична, че ще роди детето си. И е убедена, че ще му даде любов и грижи, за да не живее нейния живот. Не се отказва от избора си, макар че е много трудно. Част от заведенията, където е работила, не начислявали осигуровки и сега трябва да плаща за раждането. Необходими са и средства за първите нужди на бебето.<br /> <br /> &quot;Ще помагаме с каквото можем на Мария, защото тя е невероятен човек, в който е вроден усетът към доброто. Но ако има хора, които също искат да подадат ръка в борбата за нормален живот, могат да го сторят&quot;, призовава шефът на службата Тони Тодоров. /БЛИЦ&nbsp;