Един мигрант в България разказва как е търсил усмивка и обич и ги е открил тук

&quot;Пристигнахме в България с двете ни деца. След толкова много страдания бяхме чакали за една-едничка усмивка и нищо повече и неочаквано я открихме тук. Харесахме България. Никой тук не те пита от коя религия си&quot;, разказва историята си Фреди.<br /> <br /> На пристигане Фреди е имал пари да гарантира благоденствието на семейството си за година напред. Той отишъл в католическата катедрала в българската столица София, за да потърси помощ с намирането на работа.<br /> <br /> &quot;Винаги ще бъда благодарен на хората, които срещнах. Много ми предложиха пари, но аз ги отказах. Взех малко дрехи за децата и кухненски пособия. Майчиният ни език е арамейски, езикът на нашия бог. Бях помолен да участвам в религиозни церемонии в църквата, като чета молитви на арамейски и се съгласих&quot;, допълва още Фреди.<br /> <br /> Когато хората разбрали, че Фреди е добър готвач, започнали да го молят да подготвя храна за кетъринг и да го препоръчват на приятели. Фреди често ходел до пазарите, за да купува продукти за готвенето си и по този начин изградил контакти с местните търговци. Започнал да готви на пълен работен ден и дори бил повишен в главен готвач в престижен ресторант.<br /> <br /> С малко помощ от приятели, Фреди отворил собствен ресторант, предлагащ иракска кухня. Наименувал го Ашурбанипал, по името на един от най-великите управници на древната Асирийска империя. <br /> <br /> Скоро мястото привлякло голям брой българи, които били смаяни от ястията на Фреди. Ресторантът също така се превърнал в място за срещи за иракската общност в София.<br /> <br /> &quot;Мога с гордост да кажа, че клиентите ми чакат аз да отворя ресторанта, вместо аз да чакам те да влязат&quot;, споделя Фреди.<br /> <br /> Любовта му към готвенето се зародила още в армията, където Фреди служил като войник.<br /> <br /> &quot;Другарите ми знаеха, че мога да сготвя най-добрата леща. Веднъж, след интензивна тренировъчна сесия, те ме помолиха да я приготвя и по случайност купа от супата ми беше сервирана и на командващия ни офицер. На следващия ден той изпрати куриер да попита кой бе приготвил супата. Никой от момчетата не каза нищо, защото достъпът до кухнята е забранен за обикновени войници. Но пратеникът беше настоятелен. Аз признах, че съм бил аз, за да не бъде наказан целият отряд&quot;, разказва Фреди.<br /> <br /> Вместо наказание обаче той бил назначен като готвач в щаб-квартирата на армията.<br /> <br /> &quot;Лещата ми ме спаси от това да бъда изпратен на фронта, за да убивам хора или да бъда убит. Така започна &quot;кариерата&quot; ми на готвач&quot;, завършва историята си Фреди.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201604/0000299.jpg" width="520" height="666" vspace="2" hspace="2" border="2" alt="" /><br /> <br /> <br /> <br /> <br /> Източник: Днес бг<br /> <br /> &nbsp;