Един от най-прочутите килъри у нас изчезна вдън земя след среща с Костинбродския
Правосъдието е безсилно, но нашенски мутри най-вероятно намират начин да се разправят с него
Един чужденец, подозиран за поредица разстрели в България, изчезва безследно. Той се казва Иван Може и е сочен за член на хърватска група за мокри поръчки, но доказателства, че е наемен убиец, няма, припомня "Труд".
Правосъдието е безсилно, но нашенски мутри най-вероятно намират начин да се разправят с него. Той е опасен и знае много. И досега няма нито вест, нито кост от чужденеца, а само версии какво се случило през 2007 г. Някои са убедени, че Може е мъртъв, други твърдят, че живее под чужда самоличност някъде по света.
На 23 февруари 2007 г. Иван Може има среща с един от най-жестоките крими герои в България – Йоско Костинбродския. Хърватинът вече няма проблеми с властите, кани се да замине за родината си, но отива в дискотека „Сливнишки герой“. Повече никой не го вижда. Нито жив, нито мъртъв.
За изчезването на чужденеца беше заподозрян Йоско Костинбродския, но вината му не беше доказана.
Иван Може е смятан за човек от групата на Роберт Матанич. Преди да изчезне безследно е оправдан от български съд за убийството на Асен Петров – Шаки и полицая от Шесто РПУ Кирил Живков, които бяха разстреляни с картечни пистолети в букмейкърски пункт в Княжево на 31 август 2004 г. Мишена на двамата маскирани килъри бе Шаки, човек на Йоско Костинбродския. Куршум обаче пронизва в главата и случаен посетител на пункта – главен сержант Кирил Живков от Шесто столично РУП. Барманът Евтим Здравков и приятелите на Шаки - Димитър Бойков и Петър Георгиев, са ранени.
Според разследващите, стрелбата е отмъщение за убийството на Филип Найденов - Фатик и има пряка връзка с убийството на Милчо Бонев, по-известен като Бай Миле, извършено само месец по-рано.
Иван Може е задържан на 5 септември, а по едната му маратонка на късче хартия е открита кръв на ранения барман Евтимов. На хърватина е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ и са му повдигнати обвинения за убийството на полицая Живков и Шаки и за опит за убийство на тримата. Иван Може подава молба за промяна в мярката му за неотклонение в „парична гаранция“, но през януари 2005 година Софийски градски съд я отхвърля и той остава в ареста. На 5 януари 2006 г. Може е оправдан по всички обвинения поради липса на доказателства.
Иван Може обаче има проблеми. Останалите сочени за членове на хърватската група - Фенко Имамович, Блаженко Ялзабетич, Горан Туркович, Амир Мафалани, Даниел Милинович, Винко Кокич, Здравко Шагол, Бранко Вуянович, Емил Ивезич и Лука Матанич, го подозират, че именно той е човекът, издал всичко за бандата им на полицията.
На чужденците се приписват убийствата на знакови личности от подземния свят у нас - Димитър Христов - Митко Малкия, Евгени Стефанов - Женята, Милчо Бонев – Бай Миле, Пешо Кучето и стрелбата по Николай Цветин. Подозренията са основани на данни то граничните пунктове, според които членове на групата са влизала и излизали от България точно по времето, в което е стреляно по жертвите.
Вторият голям проблем на Може се нарича Йоско Костинбродския. Убитият в „Княжево“ Шаки е минавал за негов талисман и нищо чудно през двете години в ареста хърватинът да е бил известен, че навън го чакат приятелите на Шаки, за да му отмъстят. Така или иначе Може решава да отиде на среща с Йоско в Сливница, за да му каже в очите, че не е участвал в стрелбата по Шаки.
Посетителите в заведението „Сливнишки герой“ виждат двамата да си говорят, но без да се разбират. Няколко пъти Йоско питал едно и също: „Кой уби Шаки?“ и не получавал друг отговор освен: „Не знам“. От дискотеката заедно си тръгват четирима души – Иван Може, Йоско и двама души от групата му – Мариан Атанасов и Пламен Симеонов. По-късно тримата българи са заподозрени за изчезването на хърватина. Какво става след като излизат, знаят само те.
Пред разследващите Йоско твърди, че е бил ядосан на Може и той и аверите му ударили по няколко юмрука и ритника, после го оставили да лежи до железопътни релси.
Полицията подозира, че Може е жертва на Костинбродския и бандата му, но труп не е намерен и срещу тримата са повдигнати обвинения за отвличане на чужденеца. На 5 март овчар открива оглозган човешки череп до жп линията София-Драгоман, близо до село Туден. Първоначално се смята, че главата е на хърватина.
Униформени полицаи с дни обикалят околността, за да намерят други части от трупа, но напразно. ДНК експертизата обаче отхвърля вероятността главата да е на изчезналия чужденец. И следствието зацикля. Дори разследващите започват да се съмняват, че Костинбродския е убил хърватина, след като преди това е бил с жертвата пред очите на десетки хора.
Излиза начело версията, че Може е бил следен от своите сънародници, които чакали отстрани на дискотеката и след сбиването с Йоско и хората му, прибрали Иван Може и го отвели в неизвестна посока.
Той не е единственият изчезнал от групата хървати. На 18 август 2004 година Бранко Вуянович, друг член на бандата, е обявен за безследно изчезнал, след бягството си от ареста на СДВР, което и досега остава загадка. По-късно обаче Бранко се явява в полицейски участък в Загреб и твърди, че не е ходил в България, а в други страни по света, но някой се е подвизавал в София с неговия паспорт.
Иван Може е в неизвестност вече 15 години и само близките му се сещат за него. Брат му Томислав отчаяно публикува постове в интернет с надежда някой да съобщи нещо за изчезналия. Томислав твърди, че е разочарован от полицията и от правосъдието, за които Иван Може вече не съществува.
В България търсел работа в студио за татуировки
Рисува комикси за смъртта и дявола
Хърватинът Иван Може израства в бедност в родината си. Баща му е безработен, а майка му издържа цялото семейство със заплатата си на камериерка. Иван се увличал от рисуване на илюстрации и комикси, които по-късно публикува в интернет. Той признава, че е фен на Толкин и неговите романи „Властелинът на пръстените“, както и на манга - японски стилизирани комикси. Рисунките на Може черпят вдъхновение от приказни сюжети с минотаври, змейове и зверове. Няма сюжет, който да не е свързан с битки и смърт. Характерни заглавия са „Ангел на смъртта“, „Убиецът“, „Главата на дявола“, „Бягайки от затвора“, „Мутирал звяр“. Въпреки мрачните краски, творчеството му се харесва от хиляди потребители, но хърватинът така и не избира не кариерата на художник. Пред нашите полицаи казва, че е пристигнал в България да си търси работа в някое студио за татуировки.