Една вълнуваща среща в българското посолство в Брюксел: Добрият човек все добрини прави, но никому не се хвали

Ако юрист и дипломат реши да напише книга, очаквам да е ограничена със строгите правила от външна политика и служебния език на правото. Какво да кажеш, как да го кажеш, кога да го кажеш. Скучновато. Предвидимо. Даже поръчково. 

С такива мисли вървя през заснежения Брюксел към българското посолство. Очаква ме представяне на дебютна книга на Светлозара Кабакчиева. Зная, че е завършила Юридическия факултет на Софийския университет. В продължение на 15 години е работила в Министерството на външните работи. Има два мандата като юридически съветник в Постоянното представителство на България към Европейския съюз.

През 2014 г. започнала работа в Европейската комисия и понастоящем работи като юрист в Европейската изпълнителна агенция за научни изследвания в Брюксел. Професионално е здраво свързана с правото и дипломацията. При подобна биография даже не мога да си представя каква е връзката й с литературата. 

Още с влизането в залата веднага я откривам

Необикновен човек е. Лъчезарна. Усмихната, бликаща от позитивизъм. И още нещо, което не може да направи обикновен човек. Пълна зала с хора, които не са ти роднини. Нищо общо с класиката “роднина-милиционер-роднина-милиционер”. Тук подредбата е фина: “дипломат-приятел-писател-приятел-будител-приятел-учител-приятел”. И двама посланици правят картинката по-цветиста. Единият увлекателно и неформално разказва извънслужебните им приключения. Другият стоически държи статива на телефон, с който се заснема срещата. Близо два часа. 

Какво му трябва на човек, за да се раздаде сърдечно? 

А, да! Книга със сърдечно заглавие - “Камъни с форма на сърце. Приказки от пословици”.
Светлозара и Рада, водеща на представянето й, като опитни жонгльори разменят микрофон и реплики. Стоят прави по желание на Светлозара, за да има видимост за зрителите от последните редове. Тук се включва посланик Румен Александров и играе ролята на видеооператор. А посланик Пламен Бончев, чиито гости сме, дава ход и тон на срещата. Вълнения, емоции, чувства. Такова ще е усещането цяла вечер.

Но юристът и дипломатът заедно с писателя Светлозара ни поднесоха и много нови познания. 
За старинни думи. Колко от съвременните читатели знаят какво е перодръжка? Ще научат, като прочетат книгата. 
За ботаника - много имена на цветя ще ни изненадат, докато я четем. Аз например не знаех, че има цветен грах или петуния, сорт “Капучинка”.

За граматика. Колко от нас могат да различат пословица от поговорка?

Кратко отклонение. За незапознатите като мен си направих труда да науча. Пословица е народна мъдрост, изразена в завършено по форма изречение. Тя сбито и с наситена емоция предава дълбоки мисли, които съдържат поука. Поговорка е кратко народно умотворение с преносно значение. Тя е незавършена мисъл и не може да се използва самостоятелно, трябва да е включена в друго изречение.

Една от думите в поговорката или всички са изгубили своя пряк смисъл и имат значение само в това съчетание. (Според Actualno.com) Пример: Светлозара искаше да са за приятелството, затова подбрах такива. Пословица е: “С приятел що се върши, с пари не може да се свърши” или “Кажи ми кои са приятелите ти, да ти кажа какъв си”. Поговорка е: “верен до гроб” (използва се като определение за добър приятел). 

Сега ще публикувам началото на приказката, дала име на подзаглавието на книгата “Приказка от пословици”. Светлозара сподели, че използвала 52 пословици в нея.

“Имало някога един Странен свят, в който всичко било като извадено от поговорка. Обущарят бил бос, кокошките си лягали гладни и сънували просо, а гладните мечки категорично отказвали да играят хоро. В дворовете между блоковете в големите градове бързите кучки раждали слепи кученца. По селата воловете риели пръстта и тя падала на гърба им, а стопаните водели кончетата си до водата, но не успявали да ги накарат да пият.

Вълците сменяли кожата си, но нрава си - не, а хората, които се боели от мечки, изобщо не поглеждали към гората. Вечерните телевизионни емисии били пълни с новини за хора, които вадели нож и после умирали от него, и за хора, които копаели гробове и падали в тях, а след поредната черна хроника за обърната кола идвало поредното изброяване на другите пътища, по които колата е можела да премине.”

Ще завърша с една пословица: “Добрият човек все добрини прави, но никому не се хвали”. Тя много точно описва характера на Светлозара. Необикновена. Лъчезарна. Усмихната, бликаща от позитивизъм. Такова е и нейното творчество. Няма нужда от хвалба. Добро е. Измислено е от добра жена. Написано е добре.

Даниела ВЕЛИКОВА, Брюксел

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук