Ефектът ОПОС: Какво се случва с есенните листа?

Когато не сме сред природата, я намираме в парковете и градините в градовете. Тези зелени кътчета обаче се нуждаят от поддръжка: тревата да се окоси, клоните на разрастващите се дървета да се подкастрят, есенните листа да се съберат.

Знаете ли, че това се нарича „био отпадък“? Като всеки отпадък, той трябва да се обработи.

Доскоро в България всички отпадъци се депонираха, т.е. караха се и се складираха в депа край населените места. Но тези депа са супер вредни за околната среда. Купчините боклуци образуват вреден инфилтрат, който потъва в почвата и подпочвените води, както и емисии от газове, които проникват в атмосферния въздух.

От няколко години насам Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) се намеси в този процес и нещата се разделиха: край големите градове се изградиха т.н. Регионални системи за управление на отпадъците. В тях отпадъкът не се депонира, а се разделя и обработва. Що се отнася до биоотпадъците - клоните и тревите, те се превръщат в нещо полезно – компост. Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ финансира изграждането на

нови компостиращи  инсталации                                

в близо 100 общини         

Една от тези общини е Пловдив. Със средства от Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ на площ от 30 дка са изградени халета за приемане и складиране на биоотпадъци, закупена е техника: дробилка, трактор, товарач, обръщач на компостни редове.

Преди завършването на проекта по ОПОС Пловдив депонираше 15 000 тона зелен отпадък в депото в Цалапица, което е 10 % от общия отпадък на града. Депонираните растителни отпадъци отделят парникови газове, което вече няма да се случва.

А какво се случи със старите общински депа?  ОПОС 2014-2020 г. даде средства и 55 депа са закрити и рекултивирани. Това е огромна крачка към по-чиста и здравословна околна среда.

Компостирането е процес на аеробно разграждане на биомасата под въздействието на бактерии, гъбички и други микроорганизми и при наличието на достатъчно количество кислород, влага и подходяща температура. Крайният продукт от процеса е хумусоподобен материал, наречен компост, който може да се използва като почвен подобрител, съдържащ органични вещества и микроелементи.

Процесът на разграждане и след това на узряване на компоста трае около 21 седмици.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук