Екатерина Йорданова: Тодор Живков реши проблема с водоснабдяването на Бургас, след като падна на карти
Бившата управителка на “Приморец” се съгласи да развърже торбата със спомените и да покаже върхушката на страната ни
Екатерина Стоянова Йорданова от Бургас през 1959 година започва работа в едва прохождащия “Балкантурист”. През пролетта на 1960 година посреща първите туристи в новопостроения хотел “Приморец”, който в представите на бургазлии доста време е “върха на сладоледа”. В продължение на 15 години като управител на хотел „Приморец” тя посреща ВИП-персони от всякакъв „ранг и калибър”, които са удостоили града с присъствието си. Под нейно ръководство 100 човека персонал се грижат за лукса и удобствата на големците.
<em>На 33 години Катя остава вдовица с две малки деца. След време съдбата решава да се реваншира и я среща с посланика ни в Монголия. Дипломатът й дарява сърцето си и предлага венчило. В името на децата си тя му отказва. Бившата управителка на хотел “Приморец” се съгласи да развърже торбата със спомените и да покаже върхушката на страната ни такава, каквато е била в действителност. <br /> <br /> <hr /> <br /> </em><strong>-Заради недостигът на вода навремето Бургас изгаряше от жажда. Няма начин режимът на живителната течност да не е причинил конфузна ситуация и на хотел “Приморец”, по времето, когато в него е гостувал някой от ВИП –гостте на града? <br /> </strong><br /> -За да присъства на партийно съвещание, веднъж в хотела пристига Лъчезар Аврамов - един от строгите членове на Политбюро. А в Бургас има режим на водата. Затова сме сложили огромен резервоар –с помпи да я качваме, когато трябва клиент на хотела да се измие. Преди пристигането на Лъчезар Аврамов ми се обажда първия секретар на ОК на БКП в Бургас Николай Жишев и ме предупреждава по-дълго да работят помпите, за да има повече вода в хотела. Но ние изглежда се престараваме - почти цяла нощ не ги спираме. На сутринта всички се събират във фоайето. Директорът ме изпраща да проявя любезност. И аз с усмивка до уши започвам да се “разтапям”: “Другарю Аврамов, добро утро. Как спахте?” “Благодаря, като в ярмомелка. Помпата не спря да шуми.” И се обърна към Жишев: “До кога ще търпиш това безобразие - в града да няма вода?” Свирам се в един ъгъл и започвам “да се бия по главата”: “Защо ми трябваше да го питам”. Зад мене обаче стои инж. Ненко Сейменлийски-директор на мината. И чува как си окайвам злочестата съдба. Всички тръгват към ресторанта, той остава. И ме тупа по рамото: “Не се притеснявай, ма. Сега ще приемат моя проект –в Бургас ще докараме още вода.” А той направил проект да вкарат водите на Камчия във водопровода. Обаче не му го приемат. Но той нали има голяма уста, се “заяжда”. После чух, че в ресторанта, където течеше голямото партийно съвещание, е имало страхотна кавга. Инж. Сейменлийски им предлагал своя проект, но те нещо не били съгласни. Ненко Сейменлийски беше много умен човек. Акълът му сечеше като бръснач. И никого не базареше. Затова, когато дойдеше Тодор Живков или друг големец, гледаха да го изолират - да го няма. Но той все се напъхваше…<br /> <br /> <strong>-Говори се, че проблемът с водоснабдяването на Бургас бил решен при една игра... на карти!? Каква е тази история? <br /> </strong><br /> -След Лъчезар Аврамов за партийното съвещание в Бургас пристигна и Тодор Живков. Той много често идваше в града. В хотела имаше отделен апартамент за него. Тогава Слънчев бряг не беше готов, вилата на Окръжния комитет на БКП в Бургаските минерални бани също я нямаше. Само „Приморец” съществуваше. След партийното съвещание Тодор Живков остана да нощува в хотела. Вангел Тръпков (председател на Окръжния народен съвет) ме предупреди, че вечерта ще играят на карти и поръча и аз да се навъртам около тях, да пиша, изобщо да съм край тях. Озадачих се. Такова нещо не се беше случвало до тогава. В карето за карти участваха директорът на винзавода в Поморие, Вангел Тръпков, Николай Жишев и Тодор Живков. Жишев играеше с Живков, а Тръпков - с директора от Поморие. Тръпков беше човек с воля и много хъс. Жишев явно го е настъпвал под масата, защото Тръпков му се скара: „Няма да отстъпвам, ще набия др. Тодор Живков.” Жишев остана като гръмнат. А Вангел Тръпков продължи- „Ще го бия, докато не се реши въпросът с водата”. Тодор Живков стана и започна да се смее. „Кажи така, бе Тръпков, че всичко е било за водата. А аз мислех, че ме накарахте да играя карти заради коняка, който рекламирате”. Обърна се към мен и ми каза „Ти затова ли стоиш, за да кажеш кога да пуснат помпата да се изкъпя”, и започна да се смее с характерния си смях...<br /> <br /> <strong>-Години наред хотел “Приморец” е олицетворение на лукса. Явно, че не веднъж си посрещала Тодор Живков…<br /> </strong><br /> - В Поморие тогава имаше развъдник на пъдпъдъци. Яйцата им бяха деликатес. За пръв път, когато се появиха яйцата от пъдпъдъци, се пусна слухът, че много помагат при високото кръвно. И всички започнаха да налитат на тях. Пристигна Тодор Живков. Решиха да го поканят на новия ресторант „Гемията” край „Приморец”. И естествено, решихме да се представим с хита на сезона- пъдпъдъчите яйца. Но ние не знаем как да сервираме коктейла с пъдпъдъчи яйца. Знаеше само Стефан, прочут майстор-готвач. Но директорът на “Балкантурист” му се скарал за нещо и той е сърдит. “Сервирайте си ги както искате. Кажи на директора той да ги поднася”, ни отряза Стефан. С Рени-една от колежките, се чудим какво да правим. Решаваме да хитруваме. Рени се обръща към шефа: “Другарю директор, попитайте другаря Жишев (б.а. по това време първи секретар на ОК на БКП-Бургас) как иска да му сервираме коктейла с пъдпъдъчи яйца?” Отива Бакърджиев, но Жишев му казва: “Както ни го сервирате!” Ние напълно загубваме ума и дума. А Тодор Живков се провиква: “Катьо, какво става, ма? Гемията ще потегли, а вие пъдпъдъчите яйца още не сте ни сервирали…” <br /> <br /> <strong>-В хотела са отсядали и други представители на висшия ешелон на властта. Сигурно имате впечатления техните брачни половинки как се държаха с обслужващия персонал? <br /> </strong><br /> -Веднъж в хотела отседна Пеко Таков. Той често идваше в Бургас. Жена му Вълка Горанова беше известна със своята строгост... да кажем. Обажда се вечерта по телефона и казва на телефонистката, че иска да говори със съпруга си Пеко Таков. След като научила, че е в ресторанта, поискала да се чуе с управителя на хотела. Нареди ми: „Искам лично Вие да отидете в ресторанта, да кажете на мъжа ми, че го търся по телефона и веднага да дойде”. Казах на Пеко Таков. Той чинно стана от масата и веднага дойде на телефона. Всичко мина бързо и лесно. Но когато откриваха ресторант „Гемията” на метри от „Приморец” нещата се усложниха.<br /> <br /> <strong>-Защо, какво направи Мадам Волф, както беше известна съпругата на Пеко Таков-Вълка Горанова?<br /> </strong><br /> -Бургаските домакини поканили Пеко Таков в „Гемията”, за да опита и той от новия деликатес. Съпругата му пак се обади и поиска веднага да говори с него. Обясних, че не е в „Приморец”, а в „Гемията”, а там няма телефон. От другата страна се чу следното: „Говори Ви жената на Пеко Таков! Не знам в кой кът на Бургас ще го откриете, но искам лично Вие да го намерите и да му кажете да дойде на телефона!” С един от портиерите отиваме в „Гемията”. Виждам директора, сервитьорката и готвача. Седят омърлушени. Питам къде е Пеко Таков. Казвам му кой го търси и той веднага тръгва. Разбрах, че вечерята е закъсняла, защото готвачът и директорът се скарали и няма кой да приготви новия деликатес. Отивам при готвача, започвам да го прегръщам, целувам и му говоря: “Стефчо миличък, казвай как да поднесем коктейла с пъдпъдъчите яйца, иначе с гемията барабар ще ни удавят.” След моята намеса проблемът беше отстранен. А аз си мислех: „Добре, че всичките жени на отговорните другари не са като съпругата на Пеко Таков. Току виж някоя е пожелала да направя на мъжа й коктейл от пъдпъдъчи яйца, а аз не знам и не мога да го сторя. <br /> <br /> <strong>-А какво ще кажеш за Иван Башев?<br /> </strong><br /> -Пристигаше винаги сам, никой не го охраняваше. Сутрин ставаше рано и по анцуг правеше кросове по морския бряг. Беше много земен човек. Но и на него “поднесохме” един гаф. При нас тъкмо беше започнала работа Жоржета Пашова. А мъжът й е един от началниците на “Балкантурист”. И тя се държи много важно, със самочувствие…Един ден отивам на работа и гледам Иван Башев и Георги Георгиев-Гец стоят пред рецепцията. И чакат. А Жоржета гледа надолу, не им обръща внимание. Казвам й: “Жоржета, как може да оставиш другаря Башев да чака?” “Кво като е Башев, ма?”, ми се сопва тя. И започва да се пипа по гърдите: “Де ми е ключът, де ми е ключът?” Тя беше много разпусната - имаше навика да слага ключа в сутиена си. Гец стана от дивана, тръгна към нея и я “успокои”: “Аз ще намеря ключа.” Накрая успяхме да ги настаним в стаите. Жоржета лапна една дъвка и мляс-мляс, реши: “Никого няма да приемам повече!” “Как така няма да приемаш?”, започвам да я питам аз. В този момент пристига директорът на “Балкантурист”-София: “Имате ли една стая?”, я пита той. “Нямаме”, го “отрязва” Жоржета (тя не го познава), гледа надолу и не спира да мляска. “Моля ви, проверете.”, започва да я уговаря шефът. “Кво да проверявам, бе? Аз не знам ли”, му се разфуча тя. “Абе, че ще ми намерите стая, това ми е ясно! Но може ли да си глътнете дъвката? Аз съм ви главният директор!”<br /> <br /> <strong>-А кои от ВИП –гостите на хотела се открояваха с доброто си отношение към персонала?<br /> </strong><br /> -Тодор Живков с нас се държеше много добре. Последните години вече не се притеснявах, че ще гостува. Беше приятно да се срещам с него. Станко Тодоров също беше много етичен, много тих човек. С Николай Жишев (б.а.първи секретар на ОК на БКП-Бургас) също работех много добре. И с Гани Ганев (б.а. също първи секретар на ОК на БКП-Бургас) съм работила, но не харесвах някои от постъпките му.<br /> <br /> <strong>-Различни легенди се носят за работата на вездесъщата “Държавна сигурност” в хотелите. При вас как стояха нещата? <br /> </strong><br /> -О-о-о, половината от персонала работехме за тях. Веднъж посрещнахме едни клиенти. Говорят много добре български. Дрехите им като на нашите селяни. Предварително никой не ни е предупредил да чакаме хора от чуждо посолство, та да ги настаним в отредените за тях “специални” стаи. Давам им ключовете, но виждам дипломатическите им паспорти. Тези клиенти се оказаха от албанското посолство. А точно тогава отношенията между България и Албания бяха доста напрегнати. Веднага им казвах, че се налага промяна. За оправдание се обърнах към камериерката уж да я питам дали са освободени и почистени стаите, които в началото им дадохме. Тя веднага се включи в постановката и започна да се оправдава, че предишните гости все още не са напуснали хотела. И също им препоръчва друга стая. “А, не. Не искаме горе”, казва единият. А другият се намесва и заявява: “Дай да я вземем. А срещата си ще я направим тук – в ъгъла.” Нашите ченгета като разбраха, веднага започнаха да мърморят: “Катя, как може да не се обадиш? Как можа да не ги настаниш, където трябва?” А аз им казах: “Добре. И да бях ги настанила горе, те нямаше да отидат. Казаха: ”Хей тук ще си правим срещата!”<br /> <br /> <strong>-Държавна сигурност ползваше и проститутките като информатори, нали? <br /> </strong><br /> -О,о,о, как да не ги ползваше? Аз всяка сутрин трябваше да си “сверявам часовника” с тях.<br /> <br /> <strong>-В хотел „Приморец” сигурно са се случвали и пикантни куриози?<br /> </strong><br /> -Веднъж на инспекция в Бургас беше пристигнал ген. Папазов - от командването на Трета армия в Сливен. Настани се в хотела. А при нас наскоро беше започнала да работи като администраторка една рускиня. Тя знаеше френски, руски, но с българския не се справяше. За зла врага, точно на нейното дежурство се обаждат от МВР-Бургас. Заявяват, че трябва да настаним една командирована следователка. Рускинята-администраторка я настанява, но аз не знам. Трябваше да пристигнат една група грузинци, но закъсняха. Аз останах в хотела да ги изчакам. Към полунощ ми се обажда рускинята и ми казва: “Катя, ела! Ошибка”(грешка). Отивам и какво да гледам? Пристигнал генералът и администраторката го настанила в апартамента. Но като военен човек, който е свикнал на ред, той си прибрал дрехите в гардероба –изобщо не личи, че има човек. И легнал да спи. След него пристига следователката. Администраторката обаче не може да разбере кои от българските имена са мъжки, кои -женски и също я настанява в апартамента при генерала. Следователката се съблича и разпръсква дрехите си: насам захвърля бикини, натам –сутиен, на трета страна пола, блузка… И също ляга на спалнята. Но генералът се събужда. Отваря едното око, после и другото- какво да гледа: женски дрехи се въргалят из стаята. И докато рускинята ми обяснява, че допуснала ошибка, генерал Папазов пристига. Нахлузил ботушите на бос крак, по бели гащи и потник, наметнал шинела отгоре, мустакът му трепери, сякаш е болен от Паркинсон. Рускинята като го видя, съвсем се обърка и му каза: “Вот тебя товарищ генерал, ошибка”. Той тропна пред нея и изръмжа: “Ошибка? С гола жена? Слушай, аз, че съм ебач –си го признавам, но не съм курварин да ми слагате, когото искате” През това време администраторката му се извинява и се оправдава, че се объркала от руските окончания, които завършват на а. Докато двамата разговарят, мустакът на генерала не спира да трепери, а в това време отгоре се задава и следователката. Оказва се много красива жена. Облечена с полупрозрачна нощница, като я погледнеш как слиза по стълбите – истинска фея. И тя тропва пред нас и ни заявява: “От утре сте уволнени! Ще настоявам пред началника на МВР за вашето уволнение. Как може да допуснете такава гавра с моето достойнство?” Тя не спира да ни заплашва, а генералът започна да я оглежда от горе до долу, от долу до горе и пак обратно…Усетих, че напрежението му сякаш поспада. Преместихме го в друга стая. А с администраторката цяла вечер треперим и обсъждаме утрото какво ще ни донесе. Сутринта генералът започва да прави уговорки случаят да не се разчуе сред военните, за да не стане за резил…След време генерал Папазов пак пристигна в хотела. Дойде при мен и ме попита има ли камериерки, чиито съпрузи са военни. Веднага свързах въпроса му със злополучната нощувка и му казах, че на доста от камериерките мъжете им са с пагони. Помислих, че случаят се е разчул. А той се заинтересува в какви условия живеят и като разбра, че семействата им се свират в една стая, до една седмица им раздаде жилища. Вероятно, за да им благодари за дискретността!?<br /> <br /> <strong>-Сигурно си ставала неволен свидетел и на други пикантерии?<br /> </strong><br /> -На един от първите секретари на окръжните комитети на партията, ако не ме лъже паметта - на Благоевград, 16-годишната дъщеричката се скарала с баща си. И избягала от къщи. Отишла в манастир, станала монахиня. Но аскетичният монашески живот не е за младо момиче. Избягала и от светата обител. Къде-къде, решила крайната спирка да й бъде в Бургас. Пристига монахинята в хотела и иска стая. В същото време имахме един клиент –той пък беше поп. Много симпатичен и интелигентен човек. Служеше в близките села и с магаренцето си често пристигаше в града: ще посети новата постановка в театъра, ще изгледа и някои от новите филми и вечерта ще остане да нощува в хотела. Настаняваме и божията невеста в хотела. След половин час слиза едно красиво създание, с поличка едва четири пръста дълга, тялото й сякаш на струг изваяно, погледнеш ли го- да не можеш да му устоиш. Едва като си остави ключа, администраторката разбира, че е от стаята на монахинята! И ахва: “Ама това е монахинята!” Момичето отиде в барчето, поръча си кафе. Но такава хубост няма начин да остане незабелязана. Заобиколиха я разни младежи, започнаха да я закачат…Вижда я попът. Идва при мен и ми казва: “Виж какво, чадо, голям грях става!” “Какво бе, дядо попе?”, чудя се аз. “Иди я извикай, не може божиите невести да се държат така. Кажи й да се прибере в стаята си!”, нарежда ми свещеникът. “А, дядо попе, аз не мога да я съветвам. Мога само да я извикам, а Вие да й говорите.” Съгласи се той. Доведох му монахинята. Започна да й говори нещо. По едно време тя тръгва към асансьора. След нея и попът престъпва. Тя започва да го гали по брадичката, той пък се почесва, където не го сърби…Излизаха, влизаха, ходиха на ресторант, на театър, но какво са правили горе - не знам. Как са прекарали вечерта - също не знам. Към 5 часа монахинята си взе чантичката и уж тръгна към влака. След малко слиза и попът –по бяла риза, без расо! Идва при мен и ме моли: “Чадо, затваряйте хотела, кражба стана!” Каква кражба, дядо попе?”, го питам аз. “Расото ми откраднаха”, ми се оплаква свещеникът. “Не можем да затворим хотела, ама да извикам милиция?”, го питам аз. Той не се съгласи –да не става за резил. Но се сеща, че администраторките работят с черни престилки. И ме моли да му дам една от техните манти. Нахлузи престилката връз бялата риза. Аз пък се чудя как ще се оправдае пред попадията като го види с женска престилка. Щял да й каже, че са го нападнали и ограбили. След няколко часа вратата на хотела се отваря. На входа стои монахинята, навила на руло попското расо. Хвърля го към мен и ми вика: “На-а-а, дай му го на попа…И му кажи, като не знае да ебе, да не се захваща!” Прибрах расото. На другия ден попът пристига да върне черната манта. Обръщам се към него и му казвам: “Дядо попе, аз ще ти дам расото, но ти ми кажи какво стана горе?” “Да му еба майката! Който ми каза, че от пургатив кура ми ще стане, сам да си ебе майката! Да, ама той ми каза да взема един. Аз обаче взех два. И застанах на тоалетната. Пък момичето взе, че избяга… <br /> <br /> <strong>-Ти си била красива жена. А повечето от властимеющите бяха прочути с подвизите си и на дамския “фронт”. Как “оцеля”?<br /> </strong><br /> -Добре, че брат ми беше полковник от МВР, че имах зад гърба си стожер. Иначе да бях “изгоряла”. Още повече жена без мъж, а аз овдовях на 33-годишна възраст. Всеки си мислеше, че може нещо да “намаже”. Когато решиш да се държиш по-студено, започват да ти търсят кусурите. Но като разберат кой е брат ми, се отдръпваха. И намеците спираха. Но от тях имаше много мераклии...<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Марина ШИВАРОВА/БЛИЦ <br /> </strong><br /> <em> <br type="_moz" /> <br /> </em><br />