Експерт даде съвет как държавата да се предпази от хакери

Експертът Любомир Тулев предлага държавата трябва да помисли да се направи външна проверка на киберсигурността във всяка държавна институция, която борави с бази данни с информация за българските граждани. Вътрешните одити не са излишни, но е добре тази информация да бъде съпоставена с независима външна оценка на киберспециалисти, отбеляза той, съобщава "Дарик".

Случаят с изтичане на данните на НАП е показателен колко много имаме да инвестираме тепърва в киберсигурността и въобще в информационната сигурност, смята Тулев. Той каза, че за първи път става подобен теч на информация в толкова големи размери на територията на България, но това не е прецедент в световен мащаб, а и за Европа.

Според него след случая с Търговския регистър миналата година е трябвало да се обърне по-голямо внимание на темата. Докато тогава ставаше дума само за невъзможност за ползване на услугата, сега имаме извличане и даване на публичност на прекалено много лична информация, коментира експертът.

Тулев изрази притесненията си от възможността всякакви хора да имат достъп до ЕГН-та и имената на българските граждани и от евентуална злоупотреба с тази информация.

Трябва да се мисли как да сведем до минимум вредните последствия, но нека да помислим и оттук нататък как може да се предотвратят подобни случаи, апелира той. Няма стопроцентова сигурност, това е просто мираж, но трябва да положим всички необходими усилия да намалим риска, отбеляза Тулев и допълни, че затова е необходим комплекс от мерки.

Все повече и повече ще трябва да се инвестира в киберсигурността, смята специалистът. По думите му тази инвестиция никога не се възвръща, но може да предотврати загуби в бъдеще в много големи размери.

По неговите наблюдения частните компании все повече се интересуват от темата за киберсигурността и мислят за инвестиции в тази сфера, само че това все още не се случва с държавата. Докато не се промени този поглед и не се инвестират средства да се направят тестове и да се защити на по-високо ниво информационната сигурност на държавните институции, вероятно подобни случаи ще има и в бъдеще, прогнозира експертът.

Като друг проблем Тулев посочи липсата на достатъчно специалисти по киберсигурност. Компаниите в тази сфера не са много, броят се на пръстите на едната ръка, коментира той.

Много фирми предоставят тази функция на ай ти специалистите, но това според него не е работещо. Ай ти администраторите са хората, които се грижат за правилното функциониране на системата и не би трябвало да мислят за атаките отвън, обясни Тулев. Според него бизнесът вече осмисля това и наема специални служители или предоставя тази дейност на външни фирми.

Експертът уточни, че не може да се каже конкретно колко струва осигуряването на добра защита - зависи от много неща, включително колко голяма е компанията и за колко компютри става дума. Въпреки всичко, според него, цената на киберсигурността е пренебрежимо малка на фона на това какво би могло да изтече като информация и какви биха могли да бъдат последствията.

Любомир Тулев коментира още, че при случая с НАП със сигурност не става дума за "бял" хакер. Той поясни, че разликата между "белия" и "черния" хакер е в намеренията и в подхода, иначе средствата и начините за откриване на уязвимост са едни и същи.

Ако си етичен хакер, няма да започнеш да правиш каквото и да било без знанието и съгласието на компанията, а, дори да си открил слабости в системата, това трябва да стане достояние само на този, който те е наел, а не да бъде оповестено публично, отбеляза Тулев.

Черният хакер обаче не се интересува дали има позволение, а просто атакува.

Той обикновено или продава тази информация за пари, тоест иска откуп, или използва ефекта, за да пропагандира някакво свое мнение, в случая изразява недоволството си от степента на информационната сигурност в България.

Може би случаят с НАП ще провокира внимание по тази тема, но не е това начинът да се инициира такъв разговор, защото щетите, които бяха нанесени с това, са големи, смята Любомир Тулев.