Експерт на ИТН показа как се прави фалшив кашкавал в България и се съсипва родното животновъдство

Вместо истинско българско прясно мляко се слага полуфабрикат „калиата“ или т.нар. суха муцарела, която се внася от чужбина

Земеделският експерт на ИТН Пламен Абровски показа как се прави фалшив кашкавал в България. Той влезе в мандра и обясни във видео по 7/8 ТВ за имитиращия продукт, за който всички в бранша знаят.

Вместо истинско българско прясно мляко се слага полуфабрикат „калиата“ или т.нар. суха муцарела, която се внася от чужбина. Преработва се по технологията на сухото изпарване и се оформя като пита кашкавал. В търговската мрежа излиза на по-ниски цени от истинския продукт, каза Абровски.



“Този продукт се етикетира така, че да заблуждава потребителите. Вместо да се упомене, че е произведен при преработка на друг продукт, на етикета се пише, че е произведен от мляко, сол и закваска, което заблуждава, че е от българско мляко.

Безопасен е за консумация, но заблуждава“, коментира Абровски. От тук нататък приемам това като лична кауза да променя законодателството в сектора така, че българският потребител да е наясно какво консумира, а продукцията на българския животновъд да достига до нашите деца.

Според Абровски държавата в лицето на Министерството на земеделието, храните и горите и Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) си затварят очите. За целта трябва да се засили контролът. БАБХ не си върши работата, подчерта той.

Освен това са необходими законодателни промени и административна реформа, която да прехвърли отговорността на бизнеса и да въведе самоконтрол от бранша.

Вносът от ЕС на млечни продукти или полуфабрикати за производството намалява шансовете за възстановяване на българското животновъдство. Например вкарването на един камион с 24 тона калиата у нас замества 300 000 литра мляко, което е дневен млеконадой от 10 000 крави. По този начин млекопреработвателите не купуват българско прясно мляко.

Използването на подобен заместител убива труда на българските животновъди, коментира Пламен Абровски. Той допълни, че животновъдството е най-тежкият сектор в земеделието, защото стопаните се грижат 24 часа за живи същества и трябва да са на линия по всяко време. Те трябва да получават парите за продукцията и труда си.