Безспорно трябва да се вземат мерки, за да не се повтаря ситуацията. Тези мерки обаче не изискват нови текстове в Наказателния кодекс. Това е опит да се реагира на едно поле, на което няма как да се произведе ефективно действие. Това каза по БНР Христо Иванов от Българския институт за правни инициативи.
Според него, текстовете са твърде широко формулирани и създават рискове всъщност да се наложи толкова широка забрана - толкова е трудно за хора в медиите и изобщо които коментират публично ситуацията във финансовия сектор да разберат какво се забранява, че реално да се&nbsp;забрани говоренето за банките и финансовите институции, което вместо да подпомогне нещата, сериозно ще ги влоши. <br /> <br /> Иванов е убеден, че основният капитал на банките е доверието. Ако ние де факто ги засекретим и наложим едно табу на говоренето за тях и за тяхното състояние и не може хората да са информирани, това само ще заложи огромни взривове от недоверие в банковата система, защото хората няма да знаят какво се случва там.<br /> <br /> Особено за работата на журналистите тези много широки формулировки създават едни полета на несигурност и на интерпретация, която постфактум изглежда по един начин, а преди да се извърши действието, човек няма как да знае как то ще отекне, какъв резултат ще даде.<br /> <br /> Иванов подчерта, че и в момента Централната банка има административно-наказателни разпоредби и може да се налагат глоби:<br /> <br /> За съжаление, досега тези възможности, както и други текстове в НК, по-широки, но достатъчно конкретни, които биха дали възможност на правозащитните органи да действат, не бяха използвани по предназначение. Текстове и възможности и досега съществуват, но тяхното приложение повдига въпросителни. Реалният разговор изобщо не е за това как да увеличим наказанията &ndash; това е една димка, категоричен е Христо Иванов. /БЛИЦ<br /> <br /> <br />