Експерт разби мита, че българите се юрнали на море в Гърция

Преди да влезем в детайлите на туризма през юни 2019 г., е хубаво да направим две общи наблюдения

В началото на лятото се разрази сериозна дискусия за криза на летния туризъм в страната. Дискусията започна в края на юни и началото на юли, тоест беше изцяло фокусирана върху състоянието на летния туризъм през юни, пише money.bg.

Основните тези са, че 1) летният туризъм през юни е в криза (плажовете са празни) и 2) българите бягат от родното Черноморие и масово предпочитат Гърция (задръствания на границата). Днес вече имаме данните на НСИ за туризма през месец юни и можем да осветим доколко горните твърдения отговарят на реалността.

Нека за начало направим няколко уточнения. Първо, летният сезон ще можем да коментираме в цялост, когато имаме данните за юни, юли и август - юни е най-слабият от трите месеца и не винаги предопределя с точност събитията през сезона.

Въпреки това широката дискусия за събитията от юни заслужава аргументиран отговор с данни. Второ, ползваме официалните данни на НСИ за всички места за настаняване с над 10 легла -по-малките места с единични легла не влизат тук, което крие някои от данните, особено за нощувките на българите.

Трето, фокусираме се не върху общите данни за страната, а конкретно върху туризма в областите по морето - това са Бургас, Варна и Добрич.

На места събираме Варна и Добрич като показателни за Севера спрямо Юга (Бургас). Конкретният показател, който гледаме, са не просто броя на пренощувалите лица, а реално реализираните нощувки в местата за настаняване в трите области - може да се разглежда като показател за туристически човекодни на морето.

Преди да влезем в детайлите на туризма през юни 2019 г., е хубаво да направим две общи наблюдения. Първото е, че летният туризъм у нас е в пъти по зависим от чужденците, в сравнение с българите.

Реализираните нощувки от чужденци са пет пъти повече от тези на българите в Бургас и осем пъти във Варна. Разликата в приходите на местата за настаняване е още по-голяма - седем пъти в Бургас и 10 пъти във Варна в полза на приходите от нощувки на чужденци. Второто е, че трябва да отчитаме и по-дългите тенденции, а не просто да се взираме в промяната тази година спрямо предната.

Последното е особено важно, когато гледаме представянето на Севера спрямо Юга и отварянето на една своеобразна ножица между двете.

Общата картина за юни 2019 г. (спрямо юни 2018 г.) показва различно развитие в трите области. В Бургас например се наблюдава спад на реализираните нощувки от български граждани в рамките на 22 хил. нощувки (-7,1%), който обаче е изцяло компенсиран от ръст при чужденците от 35 хил. нощувки (+2,2%).

Приходите на местата за настаняване през юни също нарастват с близо 6 млн. лв. и достигат до 92 млн. лв., както заради повечето чужденци, така и поради известно покачване на цените.

Северът е в противоположната ситуация - спад на нощувките при чужденците и във Варна - с близо 48 хил. (-5,3%), и в Добрич - с около 25 хил. (-6,9%).

На север обаче се регистрира ръст при нощувките на българите - въпреки лек спад във Варна в рамките на 1 500 по-малко нощувки на българи (-1,3%), има солиден ръст от близо 12 хил. нощувки на българи в Добрич (+16,9%).

Добрата новина е, че ръстът на нощувките на българи в Добрич (морските общини са Балчик, Каварна и Шабла) продължава вече трета година - от 51 хил. нощувки през юни 2016 г. до 81 хил. през юни 2019 г. Общо приходите от нощувки на Север през юни са 73 млн. лв., като в Добрич остават сходни, а във Варна намаляват с над 2 млн. лв., заради по-малкото чужденци.

Въпреки някои положителни развития - ръст на чужденците в Бургас и ръст на българите в Добрич, като цяло се наблюдава спад на реализираните нощувки през юни, провокиран предимно от по-малкото чужденци на Север.

Трябва обаче да се отчете, че този лек спад идва след период от три години на стабилен ръст. Това ясно се вижда на графиката, която показва движението на реализираните нощувки на Север и Юг, с деление на българи и чужденци. В този общ план трудно може да се говори за драма в летния туризъм, особено на фона осезаемия спад при чужденците от 2015 г.

На графиката се вижда и отварянето на ножицата между Севера и Юга, както през последната година при чужденците, така и генерално при българите.

През месец юни Бургас бие сериозно Варна и Добрич по отношение на българските туристи - при 166 хил. нощувки на българи в Бургас спрямо 152 хил. във Варна и Добрич през юни 2012 г., сега са 292 хил. на 190 хил. в полза на Бургас (юни 2019).

Реализирани нощувки през месец юни от български граждани и чужденци по морето


Източник: НСИ

Остава да отговорим и на последния въпрос, а именно дали българите масово са избягали към Гърция? За целта ползваме данните за пътуванията на български граждани в чужбина. Те показват, че през юни 2019 г. в посока Гърция са пътували 135 хил. български граждани, което наистина е сериозен ръст спрямо предходните 3-4 години.

Въпреки това имайте предвид, че преди кризата (2008-2009), тези пътувания през юни са достигали и над 180 хил. - провокирани и от големия брой на служебни пътувания към южната ни съседка преди 10 години.

За да направим сравнение с пътуванията на българи към Черноморието ще ползваме не реализираните нощувки, а броя на пренощувалите лица. Общата картина показва, че през юни 2019 г. по българското Черноморие са пренощували 146 хил. български граждани, а в посока Гърция са пътували 135 хил. българи.

Трябва обаче да се отчита, че не всички пътуват в Гърция за почивка - 75 хил. от тези 135 хил. са посочили изрично тази причина, докато другите са посочили или "служебна цел" или "друга цел". Ако погледнем назад към юни 2016 г., то пренощувалите българи по родното Черноморие са били 117 хил. души, докато пътувалите в посока Гърция са били 99 хил. души.

С други думи, българските туристи в трите морски области на страната все още бият като бройка тези, които пътуват към Гърция през юни. Генерално тенденцията и при двете е нагоре, така че е спорно дали отношението ще се обърне в даден момент.