Експерти от „закрила на детето“: Да не прибързваме, системата в Норвегия не е толкова чудовищна

Преди да видим всички гледни точки, ние няма как да имаме представа за цялата картина. В Норвегия има много развита система за закрила на детето. Не можем предварително да подозираме, че с умисъл и дискриминационно се подхожда в конкретния случай. Имаме необходимост от допълнителна информация. Това коментира пред БНР Радиона Никова, експерт в ДАЗД, относно казуса в Норвегия с изведени и настанени в различни приемни семейства две деца. Тя посочи, че има информация и за други подобни случаи.
 
„Бяхме сезирани от майката за случая. Те освен с норвежко гражданство, са и български граждани. Вчера бе проведена среща на изключително високо ниво. Първо майката успя да се убеди лично, че всички институции в България биха искали да й помогнат, доколкото позволяват правомощията им, и тя да получи увереност и напътствия как да продължи своята битка за децата. В момента обаче ние имаме само гледната точка на майката. Ние нямаме представа какво е решението на съда, защо са изведени децата от семейството. Предположението ми е, че вероятно е преценено, че това е в техния най-добър интерес. Преди да видим всички гледни точки, ние няма как да имаме представа за цялата картина. Майката беше посъветвана час по-скоро да обжалва решението, да се свърже с властите в Норвегия, да намери добър адвокат“, обясни тя относно случая на Цветелина Уланд.
 
„В Норвегия става ясно, че при най-малко съмнение за заплаха за здравето и психиката на детето, то може да бъде отнето, но това не е трайно. В над 70% децата се връщат в своите семейства. Не бива да прехвърляме този страх в нашата реалност“, коментира от своя страна Весела Банева, клиничен психолог и преподавател в Нов български университет. Тя посочи, че в България социалните служби имат много малко правомощия и се намесват в много крайни случаи.
 
„Много е сложно просто на базата на действията само на системата за закрила да направиш извод кое е полезно и кое стресира детето. Родителите, когато четат подобни новини, веднага присъщо на човешката психика - рефлексът е да си помислиш какво правиш ти и например се сещаш, че ти се е случило да плеснеш шамарче на детето си и оттам се разгръща твоята фантазия как на теб биха ти отнели социалните служби детето. Това действа на психиката на човек и това пречи да се отнесем достатъчно обективно и аналитично към подобна информация“, посочи тя.
 
„Другото, което прави нещата много сложни за анализ, е, че родителите в България не правят много ясна разлика между правата на детето – правата на детето, ако ги приемеш като законодателство и кауза, те са противовес на това, че детето е собственост на родителите и те могат да си правят каквото си искат с него. Или избираш едното, или другото. Нашето общество отдавна се е съгласило да избере да подпише Конвенцията за правата на детето и да вярва, че детето, макар че се грижиш за него и влагаш много надежди и чувства, все пак то е самостоятелно същество, което има права. Родителите бъркат тези права и тяхното спазване с изграждането на граници на психиката на детето. Наказанията – в аспекта на вкарване на пауза, успокояване на това, което е вредно за детето, те са свързани с изграждането на граници. Те са невидими и те зависят от начина, по който докосваш детето, по който разговаряш с него. Когато коментираме казус като този в Норвегия, тези неща се объркват и забравяме за какво говорим – дали за правата на детето, съгласни ли сме, че то не е собственост на родителите и те не могат да правят с него каквото си искат, или говорим за възпитание, в което се изграждат граници“, добави тя.
 
По думите на д-р Иван Тенев – преподавател в Софийския университет, няма повишение на тези случаи в Норвегия. Той посочи, че в норвежкото общество правата на жените и децата са издигнати в култ. Цялата тази система има име – „общество на благоденствието“, подчерта д-р Тенев.