Експертът по антитероризъм Христо Смоленов пред "ШОУ": В България са корените на първата световна цивилизация

<em>След националния празник на България 3 март, ексклузивно пред &bdquo;ШОУ&rdquo; Христо Смоленов се връща назад в историята на народа ни и разкрива с днешна дата хищническата същност на клептокрацията в световен мащаб. <br /> </em><br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201603/Tina_32/34_35_Hristo_Smolenov1.jpg" alt="34_35_Hristo_Smolenov1.jpg" align="left" hspace="9" width="300" height="356" />- Има ли опасност кризата, в която се намира светът, да се превърне в катастрофа, г-н Смоленов?</strong><br /> - Епохата, в която живеем, по начало е серия от взаимосвързани кризи. Някои от тях имат потенциала да прераснат в &bdquo;интерконтинентални&ldquo; катастрофи. Това, което става около нас, е отражение на системната криза, в която е изпаднал светът. Тя засяга както производството, така и много от ресурсите, които са на свършване. <br /> <br /> Но най-остра е кризата на управлението! Напоследък все повече се убеждаваме колко голяма е разликата между успешно управление и &ndash; от друга страна - просто властване. В света много отдавна има тенденция към съсредоточаването на властта в ръцете една категория много алчни, но не толкова компетентни хора. Аз наричам това<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>клептокрация, т. е. &bdquo;власт на крадците&rdquo; </strong></span><br /> <br /> Чудовищните финансови възможности и другите властови ресурси на това транснационално &bdquo;задкулисие&rdquo; влизат в противоречие с неумението му да управлява системата на световната икономика. Това води до сривове и катастрофално обедняване на големи региони и дори континенти, засилва демографски процеси, които вече избуяват в демографска агресия срещу някои по-цивилизовани части на света. <br /> <br /> Трагедия е, когато и двете страни в един конфликт се смятат за прави &ndash; точно това се случва напоследък по отношение на миграционния натиск към Европа. След колонизаторските &bdquo;постижения&rdquo; от миналото идва ред на глобализаторски хаос, след който светът няма да е по-добър, нито по-сигурен. Да не говорим за справедливо разпределение на пресъхващите ресурси за оцеляване и развитие&hellip;<br /> <br /> Поради всичко това, смятам, че ни предстоят трудни времена. В тази световна суматоха българският народ не е застрахован срещу стари и нови опасности. Нещо повече, България като че ли е избрана за една от многото изкупителни жертви на неумението на световния елит да управлява. Дали не ни е отредена ролята на буферна зона? Дали точно затова ни държат извън Шенгенското пространство, въпреки че сме изпълнили изискванията за влизане?...<br /> <br /> <strong>- Дипломатите едва ли ще се съгласят с такава интерпретация&hellip; Не сте ли много рязък?</strong><br /> - Време е да сме по-категорични, когато отстояваме интересите на страната си в международен контекст. Светът е в глобална криза на властимащите задкулисия. У нас много се говори за местното задкулисие. Но не съм чул досега някой да спомене транснационалното задкулисие, което превръща властта си в пари и парите във власт. Но от това не се получава по-добро управление &ndash; напротив! Онези, които ни се представят за ръководни елити в едни или други страни, та макар и велики сили, не са точно хората, които &bdquo;поръчват музиката&rdquo;. Те са най-често подставени лица, заложници на клептократични интереси, които са трудно проследими за обикновените хора. А всички ние се оказваме в странна зависимост на <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>заложници на заложници<br /> </strong></span><br /> Хората продължават да си обясняват статуквото с фронтовите линии от епохата на &bdquo;студената война&rdquo;. Тя беше идеологически подгрявана през цялото време, но нито тогава, нито сега, движещите сили са главно идейни. Не са идеологически сблъсъците в света, само ги представят като такива&hellip; Истинските битки са финансово-икономически &ndash; става въпрос за ресурси и за световна търговия с влияние. Клептокрацията е стара, колкото самата демокрация, и при това е нейният главен враг! Тя краде собствения образ на демокрацията и го изпълва с превратно съдържание. <br /> <br /> <strong>- Къде се намира тази структура, има ли тя определено географско местоположение?</strong><br /> - Не е съсредоточена в една отделна държава. Тя е аморфна, подобна на хидра структура с геополитически амбиции, които обслужват финансови интереси. Политическата клептокрация се намесва хищно в процесите на разпределение, без да е участвала в каквото и да е производство. Освен в производството на страх и дезинформация, които дестабилизират света и го правят зависим. <br /> <br /> Клептокрацията е &bdquo;разпределена система&ldquo; и е базирана в различни държави. С действията си прескача отвъд всякакви граници, а страните, в които е като у дома си, също са нейни заложници. Често високопоДставени лица в една държава работят против нейния стратегически интерес. Те не смятат, че принадлежат към тази държава, а напротив - действат така, сякаш държавата принадлежи на тях! За съжаление в крайна сметка точно такова е &bdquo;международното положение&ldquo;&hellip;<br /> <br /> <strong>- Това не е ли в сферата на теорията на конспирацията? А ако е реалност, има ли някакви основания за оптимизъм?</strong><br /> - Не е теория на конспирацията, а е теория на клептокрацията! <br /> Основания за известен оптимизъм виждам в тенденцията, че някои държави се опитват да се освободят от диктатурата на задкулисието. Та макар и с цената на по-категорични, дори по-авторитарни лидери. Първа по пътя на освобождаване от задкулисието, особено характерно за епохата на елцинизма, тръгна Русия. При нея все по-ясно се очертава персонална и решителна отговорност за властта. САЩ също вървят по този път и аз съм убеден, че ако Доналд Тръмп победи на президентските избори, ще има ускорено развитие в тази посока. И в лагера на демократите също има една много интересна личност, която носи нови концептуални послания, но засега е на второ място в тяхната класация.<br /> <br /> <strong>- Българите винаги горещо се делим през годините на &bdquo;фили&rdquo; и &bdquo;фоби&rdquo;. Като че ли не можем да живеем без Голям брат. Къде се намира златното сечение за тези страсти на нашите ветровити географски ширини?</strong><br /> - Независимо в какъв формат се намираме, трябва да се държим с повече достойнство. Независимо от формалните и реалните съюзници, ние не сме длъжни да изповядваме комплексите на световната клептокрация спрямо народи, които се опитват да се измъкнат от нейната хватка. Ние не сме длъжни да споделяме нечии комплекси спрямо Русия. Напротив! Длъжни сме от позицията на своя цивилизационен избор да отстояваме <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>особената роля на страната и културата ни</strong></span><br /> <br /> между Изтока и Запада. България може да е по-ценна (включително и за Европейския съюз) не като раболепен слуга на силните на деня. Ние не сме проста трансмисия на влияния, които и без това са дълбоко объркани и дезориентирани в момента. Векове наред сме били държава на духа, едно исторически утвърдено пространство, в което се формира ново отношение към геополитическите реалности на света.<br /> <br /> <strong>- В този ред на мисли какво бихте казали за отношенията ни с Турция?</strong><br /> - Трябва да разбираме колко важно и отговорно е да се помага на Турция да оцелее, за да не попадне в лапите на османо-фашизма. Османизмът, който се натрапва там като идеология, ми прилича на увлечението в Третия райх по историята и ритуалите на древния Рим. Във всеки случай, идеологията на неоосманизма противоречи на заветите на Кемал Ататюрк. Той е бил убеден, че Република Турция не е наследник на Османската империя, а е последната държава, освободила се от османското владичество. Турската интелигенция пази, доколкото е възможно, традициите на кемализма. <br /> <br /> Това са хора с проевропейска мисловност и поведение, и с това са чест за своя народ. Те заслужават морална подкрепа за съхраняването на светския характер на Република Турция. Що се отнася до събитията у нас, то ДПС зае категорично просветска, а не проислямистка позиция. Ахмед Доган доказа, че е високо отговорен български политик, който работи за каузата на България. <br /> <br /> Смятам, че се справи с достойнство в една комплицирана ситуация. А бъдещето на създаващата се партия на Лютви Местан няма да е по-различно от всички други, напуснали преди години Движението за права и свободи. <br /> <br /> <strong>- Наясно ли е докрай Европа с тенденциите в нашата съседка Турция?</strong><br /> - Най-сериозното ми опасение е, че Европа не се ориентира навреме и не реагира на опасните тенденции в нашия регион. Факт е, че още не сме приети в Шенген, въпреки добре изпълняваните задължения по охраната на европейските граници. Това ме кара да смятам, че някои <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>предпочитаха да ни виждат като държава-гето</strong></span><br /> <br /> като своеобразен &bdquo;утайник&rdquo; за потоците от мигранти. Изглежда планираха да постъпят в наши дни с България така, както с Австрия и Чехословакия преди началото на Втората световна война. Спомнете си смешните опити за &bdquo;умиротворяване&rdquo; на Хитлер чрез териториални отстъпки и увещания в стил &bdquo;Чембърлейн&rdquo;. И ако пак стане дума за теория на конспирацията, бих повторил &ndash; въпросът е за сценарии, подготвяни от транснационалната &bdquo;власт на крадците&rdquo;. Именно тя стои зад трафика на хора и наркотици, зад регионалните войни и тероризма. Интересът на клептокрацията е в основата на всички тези процеси, спрямо които Европа още не е намерила противодействие. Трябва да осъзнаем, че не може да се разчита на външна подкрепа в този водовъртеж от събития. Да се осланяме ли на това, че Господ е българин под прикритие? Едва ли е достатъчно &ndash; народът казва &bdquo;Помогни си сам, за да ти помогне и Господ!&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Българският народ загубил ли е рефлексите си да разбира кога го употребяват? Какво трябва да направим, за да намерим вярната историческа посока?</strong><br /> - Народът ни е по-скромен и самокритичен, отколкото е полезно в наши дни. Днес всички неудържимо се рекламират. Бих описал състоянието на българския дух като величие под прикритие. Ние понякога забравяме колко велики приноси имат предците ни в световната история. Достатъчно е да споменем безпрецедентния случай, в който цар Иван Асен Втори разгромява Тодор Комнин и пленява 30 000 ромейски войници. Имайки памет за ослепените Самуилови воини, той не убива и не осакатява пленниците, а ги пуска по живо по здраво и дава на всеки от тях по една медна пара, за да не умрат от глад по пътя към дома. <br /> <br /> Ето пример за морално превъзходство на България в онова далечно време. И понеже сме в европейски контекст, ще добавя, че по същото време, по заповед на Черния принц, след битката при Креси 4000 пленени френски рицари са изклани от англичаните. <br /> <br /> България е била преди всичко държава на духа, както казва акад. Лихачов. И в това си качество е успявала да влияе върху цивилизационни процеси, които започват от много отдавна. Ако погледнем още по-далеч в миналото, ще открием корените на първата световна цивилизация, която е възникнала именно по нашите земи. Тя е сътворила най-древното златно съкровище и най-старите каменни градежи в Европа. Разпространила е своите свещени знания чак до Шумер и древен Египет. Отглас от това са някои ключови думи от шумерски произход, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>донесени в Европа именно от българите</strong></span><br /> <br /> Такава е например думата &bdquo;Цар&rdquo;, както и титлата &bdquo;Канасюбиги&rdquo;, означаваща &bdquo;повелител на земята си&rdquo; т. е. суверен. И името &bdquo;Кубрат&rdquo; идва пак от древен Шумер и означава четирите части (четири посоки) на света.<br /> Може би затова българските владетели са започвали царуването си с един специфичен ритуал. Те опъвали лък и изпращали по една стрела в четирите посоки на света, в знак на своя суверенитет. Именно този суверенитет на духа ние, българите, не бива да губим в наши дни!<br /> <br /> <hr /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201603/Tina_32/34_35_Hristo_Smolenov2.jpg" alt="34_35_Hristo_Smolenov2.jpg" align="left" hspace="9" width="300" height="345" />Обучава командоси по целия свят </strong><br /> <br /> &bdquo;Тренирал съм първите български антитерористи. Обучавал съм командоси и в други, по-екзотични страни &ndash; от Алжир до Индия и Виетнам. Навсякъде оставах с впечатление, че командосите презират политиците. Защо ли? Ами, има един виц за разликата между боеца и политика. Когато един боец казва: &bdquo;Да&rdquo;, това значи &bdquo;Да&rdquo;. Като казва: &bdquo;Не&rdquo;, значи &bdquo;Не&rdquo;. Ако казва: &bdquo;Може би&rdquo;, той не е никакъв боец! <br /> <br /> Когато политикът казва: &bdquo;Да&rdquo;, това означава &bdquo;Не&rdquo;. Като казва: &bdquo;Не&rdquo;, това значи: &bdquo;Да&rdquo;. Ако казва: &bdquo;Може би&rdquo;, значи иска рушвет!<br /> <br /> Командосите, общо взето, са момчета, които невинаги имат шанса да остареят. Добри момчета, които понякога спасяват заложници. Но самите те сякаш също са заложници на един свят, в който доблестта твърде рядко е на почит. За тях в този свят всяка битка е предпоследна, а всяка победа е временна. Та затова мразят политиците, заради които са принудени да вадят кестените от огъня. И да влизат в сблъсъци, които много често са резултат от нечия чужда, погрешна политика. <br /> <br /> Българските командоси са на забележително ниво. Бях секретар на Министерството на отбраната и отговарях за тези неща в средата на 90-те години. По онова време се състоя важно международно учение, на което нашите командоси &bdquo;скриха топката&rdquo; на всички световни сили, които вземаха участие! <br /> <br /> Най-прехвалените от гостите се опитваха да се оправдават, че българите са толкова добри, защото познавали терена&rdquo;.<br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Живеем като алчни маймуни, заклещени в клетка</strong></span><br /> <br /> &bdquo;Светът е полудял поради липсата на ресурси и безумната алчност на тези, които го управляват. В Далечния изток и в Индия ловят маймуни по следния поучителен начин...Поставят в джунглата клетка и слагат вътре шепа орехи. Маймуната протяга ръка и грабва орехите. Но клетката е направена така, че да може да се промуши само отворена ръка. Не може да се извади обратно лапа, свита в юмрук, която държи орехи. И така, намират маймуните заклещени, но упорито държащи плячката си! Не пускат орехите и стават заложници на собствената си алчност! Този тип поведение е характерен и за човечеството от много векове насам. Но разюзданата алчност в условията на глобална либерализация на пазарите надмина всякакви граници! <br /> <br /> Локалните войни и тероризмът са свързани именно с тази глобална алчност. <br /> <br /> В книгата ми &bdquo;Самовъзпроизвеждащият се терор&rdquo; още през 2004 г. писах, че предстои гигантска финансова катастрофа. Тя се дължи на факта, че световната финансова система буквално е изкрейзила! <br /> <br /> Само 5 години по-късно предвижданията се потвърдиха с неистова сила. Защото системата е перверзна в самата си основа. <br /> <br /> Перверзна е, по подобие на един индивид, страдащ от садо-мазохизъм: той се самостимулира чрез насилие! Така и световната финансова система се самостимулира чрез тероризъм... Парите, които се въртят по света, са стотици пъти повече от обезпечението. <br /> <br /> Те не са реални, не могат да нахранят света, но могат да го окървавят! Случаят с възникването на терористични организации от рода на &bdquo;Ал Кайда&rdquo; и &bdquo;Ислямска държава&rdquo; е същият. Докато изпуснаха духа от бутилката. Не съм склонен да обяснявам всичко това само като сблъсъци на религиозна основа. В края на краищата, хората вярват в различни неща и би следвало да го правят, без да се избиват заради вярата си. <br /> <br /> Сблъсъкът на икономически интереси е първичната причина за съвременния тероризъм. Той манипулира пазарите посредством страха, който тероризмът създава. Като гръмне бомба някъде, медиите веднага отразяват събитието. Неусетно се променят пазарните нагласи на милиони хора. Защото пазарът, колкото и да ни е странно, зависи в огромна степен от социално-психични фактори. Когато започне война в регион, богат на петрол, това рязко променя цената му. Ето ви пример за едно извратено &bdquo;планиране&rdquo; на базата на тероризма. Според мен това е истинската причина за дългото несправяне с него. Въпреки първоначалните си успехи, войните срещу терора никога досега не са били водени за изкореняването му. Защото той е далавера, в която някои вече са минали на другата страна на барикадата&rdquo;, разкрива анализаторът. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />