Елена Банова: Ракът ме целуна, но после се сбогувахме
Пациентът е 50 на сто отговорен за оздравяването си, твърди авторката на две книги, посветени на борбата с тежкото заболяване Елена Банова е дългогодишна журналистка, авторка на 5 книги публицистика, очерци, интервюта. Последната от тях, “Ракът ме целуна“, е посветена на нейната лична борба с първата й онкологична диагноза и претърпява две издания. Най-новата й книга - „Застани до мен срещу рака“, е своеобразен пътеводител в борбата с тежката диагноза. В тази първа по рода си енциклопедия са включени лични проучвания и контакти, ценни съвети от световноизвестни учени и онколози. Елена Банова е създател и председател на фондация „Неогенезис“, една от най-авторитетните неправителствени организации в борбата с рака в България.
- Елена, как започваш деня си?
- Сутрините са начало на почти железния ми режим. Между 6,30 и 6,45 звъни будилникът. Следват около двайсет минути бързо оправяне на леглото, бързо обличане и... вече сме в Южния парк с добрия приятел и спаринг партньор лабрадора Арчи, с който имаме редовен двукилометров маршрут в бърз ход или подтичване тук-там - и в топло, и в студено време, в дъжд, сняг или буря... Те са събуждане на тялото, съвземане, нова настройка за новия ден, ранно премисляне на неотложни неща....
- При този старт човек огладнява, нали?
- Закуската ми е най-обилното хранене за деня. Леко разварено мюсли (зърна) плюс сушени плодове, плюс 1 или 2 сварени яйца от японски пъдпъдъци, плюс парче изкиснато краве или козе сирене. После - бързо приготвяне и път към фондацията. Там - минимум 6 часа срещи, разговори и телефонни обаждания. Ако съм си набелязала вечерта концерт, изложба или нещо друго интересно, тръгвам натам. Ако ли не - три километра пеш към къщи, обществен транспорт ползвам само ако вали или е много студено. Вечерна разходка с Арчи, поне един километър. Лека вечеря... По принцип се храня 4 пъти на ден с малко количество храна, 150-200 грама, с изключение на закуската. Вечер - три-четири часа работа на компютъра, защото тогава са ми връзките и съобщенията с другата страна на планетата.
- Този ритъм ли най-добре пасва на твоя организъм в борбата с рака?
Има една много важна истина, която искам да се разбере: лечението и борбата с рака вече не е само медицински проблем. Това поне 50 на сто е и лична отговорност, която човек трябва да поеме за себе си. Мина времето, когато единствено онкологът определяше всичко, а пациентът изпълняваше безропотно всяко указание. Една от характерните особености на онкологичната революция днес е, че предоставя на човека, борещ се с рака, възможност активно да се намеси в спасението си. Нещо повече - да поеме втората водеща роля в тази битка. Никой лекар не е задължен и няма време да състави например личен дневен режим на пациента, в който е включено раздвижване, психотерапия, минути и часове за повече информираност, режим на хранене, съобразен и с вида рак, и с моментното състояние на организма... Даже и най-успешното лечение може да бъде безполезно, ако човекът не помага на лекаря си.
- Какви са най-често посетителите във фондацията?
Това е порой от хора, идващи смазани от медицинското заключение. Представяш ли си тази картина - вън, пред болницата, стои човек с лист в ръката, на който буквално е написана смъртоносна заплаха и... нищо повече. Пуснат е да си върви с утехата: “Това е положението...“. И той стои почти обезумял и не знае в коя посока да тръгне, какво да прави. Такава ни е сегашната система, тя е на принципа:
Диагностицирахме те, сега се оправяй... ти избираш
Но какво да избере? И как се избира? Личната ми беда и на десетките лутащи се хора ме накараха да премисля, че трябва да създам нещо, което го няма в България. Да напиша кротко и ясно, с моя си личен публицистичен език, как да се върви стъпка по стъпка, как да се отдели истината от заблудата, как да се отхвърли илюзията и да се търси достоверното, сигурното... Няколко години проучвах онкологични практики на различни учени по света, срещах се с невероятни изследователи, събрах огромен архив от различни експериментални и клинични изследвания по всекидневните потребности на онкопациентите... И книгата се получи.
Изкушаваш ли се да даваш съвети на хора, които видимо работят против здравето си?
- Понякога – да. Но само ако преценя, че ще получа разбиране. При съпротива обикновено се оттеглям, ще бъде безсмислено ожесточаване.
- Имаш специална глава в книгата за храненето, толкова ли е важно?
- Аз
не знам друга диагноза, където начинът на хранене и подборът на храните да е толкова важен, както при онкопациентите
И за това си има просто обяснение - част от храните на здравите хора вече са рискови, те служат много повече за подсилване на раковите клетки, превръщат ги в още по-агресивни врагове вътре в нас. Ще изброя някои от тези храни - прясното мляко, маслото, маргарините, червените меса, бялата захар и всички подсладени хранителни продукти, белите брашна и всичките техни производни храни, белият ориз, сладкишите, всички видове колбаси...
Но в същото време природата ни дава толкова голям избор: кафяв, червен, черен ориз, четири вида просо, включително чилийските разновидности киноа (тези видове просо са предвидени като важна храна по време на бъдещите космически полети), еквадорски амарант - суперзърното на бъдещето...
- С какво искаш да те запомнят внуците ти?
- С това, с което съм им интересна - с дейността ми в борбата с рака, с писането ми, с начина ми на живот... Преди няколко вечери внучката Александра дойде на представянето на книгата ми и тихо ме дръпна: “Бабо, защо не ми даде специален екземпляр и на мен? Какво като си надписала на тати? И аз искам да знам...“
- Какъв е твоят лек против лошите мисли, лошите новини, лошото време?
- Лек нямам, имам собствена стратегия - ако ви обземат лоши мисли или предчувствия, излезте колкото може по-бързо навън. Но преди това се облечете красиво, да ви светне на душата... Ако ви затрупват лоши новини, потърсете си любима музика, пуснете в слушалките и се насладете... Аз чудесно релаксирам с електронната музика на Вангелис.
При лошо време ви съветвам да отидете там, където е топло и приятно - в изложбена зала, в книжарница...
- Какво би направила, ако за един ден те направят здравен министър или поне шеф на Здравната каса?
- Де да можеше! Тутакси щях да свикам един важен обществен съвет от умни медици и да направя коренна промяна на здравната ни система. И на всяка цена - поне три здравни каси в България. А тези каси, по законов път, да станат притежатели на основните ни болници. И когато човек си плаща здравните осигуровки, да си избира в края на всяка година - остава ли в здравната си каса и нейната болнична верига, или се мести в друга, която му се струва с по-добра организация и отговорности.
- Чувам, че се качваш на Черни връх всяка неделя, какво ти дава планината?
- Това е възможност за съвземане. На високо, на 2300 метра, при разреден кислород и наситеност с отрицателни йони - каква по-добра възможност да спасявам белите си дробове и после те в следващите 5-6 дни да ми служат добре... Извисяване и във физически, и в душевен смисъл.
Петя АЛЕКСАНДРОВА