Елена Хайтова: Николай Хайтов издуха пепелта от забравата на Капитан Петко войвода

Елена Хайтова е родена на 9 януари 1947 г. в Куклен, Пловдивско. Дъщеря е на Николай Хайтов от първия му брак. През 1970 г. завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” и е разпределена да даскалува в Родопите. Няколко години е учителка по български език и литература в Смолян. Тук се запознава със съпруга си Никола Гигов - поет, писател, публицист и изследовател на Орфей.

Работила е като редактор в окръжния вестник в Смолян и литературната притурка “Здравец”, както и в много издания в столицата - “Антени”, “Континент”, “Родни планини”, сп. “Родопи” и други. Била е специален кореспондент на в. “Отечествен глас” и в. “Марица”. Автор е на две книги за певицата Валя Балканска - “Сама сред звездите” и “Разбъркани кичилки”. “Искри от Рожен” е книга за българите мохамедани, които съзнават, че са потомци на насилствено помохамеданчени българи. “Баща ми - най-дивият разказ” и “Гладиаторът Хайтов” са посветени на изтъкнатия класик, а “Безумният Орфей” - на съпруга й. Посетила е над 40 държави с Никола Гигов, много от тях, за да проследи влиянието на Николай Хайтов по света. Удостоена с редица престижни национални награди.

- На 7 февруари т. г. се навършват 119 години от смъртта на славния Капитан Петко войвода, а неотдавна, след 36 години, БНТ 1 излъчи за втори път култовия биографичен филм за него, написан по сценарий на баща ви Николай Хайтов. Това е един изключителен филм, който би разтърсил всяка позадрямала българска душа. Не смятате ли, че ликът на вечния харамия и борец за национална свобода трябва да стои редом до Апостола на свободата Васил Левски и Ботев?
- Не бих казала, че са 36 годините от първото му излъчване. Лично аз съм гледала този филм по други телевизионни канали. Истината обаче е, че той винаги се е излъчвал в неудобно за гледане време, някак си под сурдинка, защо ли? Ами правят се аналогии с днешното време и се оказва, че много от проблемите на миналото са и днешни проблеми, т.е. - нищо ново под слънцето. Безспорно е обаче мнението, че този лик, ликът на големия капитан Петко Киряков, трябва да е редом до ликовете на Левски, Ботев, Раковски... Той не само се приближава до тях, но се идентифицира с тях. Там му е мястото - до незабравимите апостоли на свободата и човещината, защото и самият той е такъв. А това е своеобразен урок по родолюбие.

- И все пак сериалът бе излъчен в едно “мъртво” отпускарско време - края на август, началото на септември. Не би ли трябвало да бъде пуснат след първия учебен ден, 15 септември, за да могат да се докоснат до него и децата, и юношите примерно.
 - По отношение на времето, в което се пуска родолюбив филм. Тази тема не е обичана много, затова такъв род филми се появяват или в късни часове, или в дневно време, когато повече от хората са на работа. Но аз мога да кажа, че при първото излъчване в Смолянския край имаше хора, които си вземаха болнични, за да гледат повторението на сериала. Тъй че ако някой иска непременно да го види, той ще си намери начин да го стори.
Аз обаче се радвам, че все пак филмът бе излъчен в навечерието на Съединението на България, а този факт е от голямо значение, има и нещо друго. Възрастните обичат да упрекват младите, че се увличат от американски екшъни, а не правят така, че да противостоят на тази констатация. Ами трябва да се намира начин да им се покажат и нашите български “екшъни“, пък нека те да избират. Но трябва да ги видят, пък тогава.



- Спомням си много добре еуфорията през 1981 г., когато екипът на филма, начело с блестящия актьор от Военния театър Васил Михайлов и баща ви, прошета цяла България. Най-радушно и възторжено те бяха посрещнати в Източните Родопи, където споменът за войводата никога няма да умре. Бяха посрещани едва ли не като национални герои - с гайди, цветя и хитовата песен “Петко льо, капитанине...”. Баща ви разказвал ли ви е нещо повече за тези незабравими и вълнуващи моменти?
- Грандиозни бяха срещите тогава с творческия колектив. Трудно се описва вълнение, то само трябва да се преживее. Спомням си, че за баща ми свети бяха думите на един непознат, обикновен човек, който бил му казал: “Ами, другарю Хайтов, аз не ви познавах на живо, освен от екрана, но си мислех, че щом така майсторски описвате своя герой, то за мене означава, че и вие самият притежавате неговите качества. Така че аз мисля, че и вие можете да изиграете неговата роля, ако сте артист, без да имате притеснение за това. Вярвам в това. А иначе Васил Михайлов много добре “е влезнал във вашия текст. Хайде заедно да му се поклоним...“.

- Всеизвестен факт е, че ако не беше Николай Хайтов, Петко Киряков от Доган Хисар би си останал само легенда в съзнанието на хората, но не и историческа личност. Баща ви е присъствал на много от снимките, в последния момент е правил корекции. Споделял ли е с вас за тези трепетни моменти, когато се “ражда” една от най-свидните му рожби? 
- Наистина голяма е заслугата на Николай Хайтов за издухване пепелта от забравата на такава личност. Сам той е казвал, представяйки филма си пред комисия за одобрение, че филмът има огромно значение и за тези, които се чувстват истински българи, но и за тези, които не са дотам българи, защото сюжетът прониква дълбоко в тях и буквално ги разтърсва. Най-важното е, че филмът се превърна в обединител на българската нация, а не на разделител. Някои мислеха, че като се прави филм за Петко войвода, ще има рязко противопоставяне между българи и турци. Но се получи точно обратното, защото Хайтов не е автор на противопоставянето, а на вътрешните, драматични конфликти. Това обединение постига чрез образите на Халид ефенди (Наум Шопов), на кръчмаря турчин, който ходи в Ич кале да се застъпва за войводата, когато е арестуван от българи, чрез защитата на обикновени бедни турци от народа. Така героите са показани като истински хора, без да попадат в графата на черно-белите краски.
Иначе за корекциите, за трепетите на създаване той смяташе, че това си е една тайна, свята като зачатието, за която невинаги е нужно да се разказва. “Не всичко е за показ!” - казваше той.

- Спекулации около житието-битието на Хайтов винаги е имало просто защото той беше една гениална и противоречива личност. Не му беше простено и около този незабравим и разтърсващ филм, който ще се гледа с интерес и след век. Обвиниха го, че си е “присвоил” дневниците на много от наследниците на революционера, че буквално ги е преписал и използвал за канава на сценария. Вашето мнение?
- Е-е-е: Повече от кощунство е това! Ту от Яна Язова Хайтов бил откраднал ръкописите за Левски, ту за Петко войвода канавата му била дошла наготово... Та дори и най-големия профан да попиташ, ще ти каже, че няма как да сбъркаш Хайтовия цветист език с езика на обикновен човек, дал материал за филма. Критиците казват, че да подхвърлиш Хайтовите думи във въздуха и те да се разбъркат, после пак ще си намерят мястото една до друга, защото тъй са изтипосани, тъй са прилепнали по хайтовски, че е невъзможно да ги сбъркаш. 

Помня, че баща ми казваше, пък и в архивите му съм чела колко хора добронамерено му изпращаха материали за този филм, защото знаеха, че щом той, Хайтов, се заема да го прави, значи ще е хубав, без да е “сладък“, че ще бъде “баш филмът”. Даже го кандърдисваха да му дават материали да направи филми и за Караджа войвода и за Методи Кусев от Стара Загора, за Румена войвода и за кого ли още не. Кой ли е бил този графоман, който му е изпратил материал, а след това е злословил за него? Навярно за слава е направил това, а не чистосърдечно, за да помогне за създаването на филма. Той ми беше показал писмо, в което един велинградчанин го моли да пише още сценарии за още герои, защото той ако не направи това, нямало кой друг да го стори. С такова голямо родолюбиво сърце, с такъв неуморим хъс за работа. Бива ли такива приказки да вървят, такива скверни слова, това са небивалици, а това е и позор за България. Хайтов не може никога да бъде обикновен преписвач, защото си има огромен талант, та дори може от него да раздава, а не да краде от чужди. Самият той казваше: “Мене в живота ми слади само онова, което съм постигнал сам и с труд. Но непременно сам!”.


Родната къща на твореца в Яворово

- В 12-серийния филм бяха пропуснати два съществени момента от живота на Капитан Петко войвода - срещата му с Гарибалди на остров Сицилия, прословутият пръстен, който му подарява легендарният италианец, както и участието на българина в Руско-турската освободителна война. Два съществени момента, които бяха само загатнати. Защо?
- Вие ми задавате въпроси, като че ли аз съм самият Хайтов и зная всичко, което той е правил по време на съкровения творчески процес. Наистина той споделяше с мен за някои неща, но това бяха малки епизоди, не беше всичко. Пред художествения съвет още в самото му начало Хайтов бе застанал да разясни филма си и да го защити от критиците, сред които имаше и недобронамерени. Тогава той изрично бе подчертал, че прави филм не приключенски и зрелищен екшън, а художествено-документален филм, в който умишлено намалява героичните моменти от времето на робството за сметка на живота на героя в мирно време, защото трудно се постига геройство наистина, но много по-трудно се устоява на съблазните, които предоставя свободата.
Това, за което ме питате - за пръстена на Гарибалди и за участието в Руско-турската война, са си два големи сюжета за нови филми, действието би придобило друг характер, затова покрай тях е минато мимоходом. Те биха отдалечили замисъла на автора от неговата първоначална идея. А именно - героят, устоял на турците, но трудно оцеляващ в свободното вече за България време. И това ако не е конфликт, здраве му кажи...

- Новите поборници разбойници, като областния управител на Варна Спас Турчев, съсипват живота на вечния харамия, бяхме свидетели на нечовешките мъки, на които е бил подложен. Знае ли се каква е тяхната съдба?
- Варненските управници са таили явно дълбоки лични антипатии, за да извършат чудовищни мъчения над Капитан Петко войвода, както и убиват неговия верен побратим малкия Петко. “Високо дърво си ти, войводо, затова всеки се цели в тебе“ - казва на Петко Киряков един от героите, което е и отговор на въпроса “Защо така постъпват с теб своите?“. Дребните душици, пигмеите не могат да понесат величието и жаждата за справедливост на капитана, затова му спретват арест, където едва не умира.
Що се отнася до образа на Спас Турчев, той във филма е просто привнесен, но само по име. Иначе е измислен. По-точно Хайтов използва името на някогашния областен управител на Пловдив със същото име и го поставя във Варна, без да е имал предвид пловдивчанина, който в действителност е имал други качества, а не като жестокия варненски управител. Това е просто авторов замисъл, литературен замисъл. Кой може да го обясни освен самия Хайтов.
За другите управници не зная нищо. Но я ми кажете, кой народ е създал легенди или песни за жестоките тирани? Помнят се имената на героите, на мъчениците, които оживяват в легенди, но никой не желае да обезсмъртява мъчителите. Така им се пада - нека тънат в забрава.

- Финалният великолепен акорд на филма - болният капитан, качен на покрива на къщата си с развят черен байряк и бял надпис “Те погребаха България”, звучи актуално и днес. България постоянно е погребвана, но най-трагичното е, че вече няма харамии като него, които да събудят заспалото ни общество, а то продължава да линее. Как би се чувствал Хайтов и в днешното размирно време? Би ли събрал сили да се бори с вселенските неправди и омерзения, които сякаш нямат край? Най-страшното е, че и интелигенцията ни заспа.
 - Баща ми беше голям провидец. Виждаше и предвиждаше всичко. Затова и се разболя. От прекалена мисъл и грижа за България. Той виждаше, че тя отива към едно дъно, че не е това времето, за което той бе мечтал, а и много други като него. Затова не преставаше да се бори. Също като Капитан Петко войвода ходеше болен на работа - на събранията на писателите, на творчески събрания, ходеше да дава отговори на нападките в различни телевизии, за да защитава името на писателите. Левкемията пиеше силите му отвътре, а той я потискаше отвън и с почти вдървени челюсти говореше за достойнствата на българите и на България. Ако беше жив днес, той щеше да прави същото. Дори би развял знамето като Петко войвода, но с едната ръка, в другата би издигнал меч или пушка. Ненапразно свързват името на Хайтов винаги с битка. 

- Елена, като литератор, писател и дъщеря на колосалния гений, имали ли сте усещането, че някой умишлено опростачва нацията ни? И докога ще вървим към тази пропаст? 
- Опростачването е и естествено, и умишлено. След като е срутен един идеал, след като младите няма за какво да мечтаят и нямат ясно бъдеше, някои от тях започват да се окопават на място, да мислят единствено за оцеляването си, без да им минава в съзнанието нито лъч за култура или изкуство. Нямаш ли хляб и ясна бъдеща цел - нищо не става.
Поддържам мнението на Николай Хайтов, който си беше изрязал програмата на американеца Алън Дълес отпреди години. В нея той пишеше, че трябва да се направи нещо много в страните от Източна Европа. А това “много” е разрушаване на нравствените устои, потъпкване на светлите идеали, в които те вярват, загърбване на естетическите идеали, издигане ролята на парата в култ, употребата на хашиша, поощряване на разврата...
Питам се в кои големи държави биха искали България да е на върха. Тази малка и красива държавица със славна история, но разединена. Така тя е станала лесна плячка за разграбване и подмяна на цялата й история, в която развяват знамена харамии и комити. С цялата тази подмяна вървим стремително към дъното. А кога ще се оправим ли? Като паднем в пропастта, не остава нищо друго, освен да се отделим от дъното и да се възземем нагоре чрез заветите на големите ни умове, чрез бунтовните ни песни и байряка на Петко войвода.

Георги АНДОНОВ, Кърджали
/вестник "Над 55"/