Елизабет Тейлър: Вярвам, че можеш да си близо до Бог навсякъде
Една от най-красивите жени, актрисата с виолетови очи, никога не е посрещала ден без парфюм
Животът на Елизабет Тейлър е вселена, която е невъзможна за разказване в каквато и да е кратка форма. Една от най-големите легенди на киното, една от най-красивите жени, модна икона, изключителен хуманист и активист. Ехото на нейната слава е преминавало планини и океани много преди интернет (и дори телевизията), а легендата за нея е достигала до най-отдалечените точки в света, където е можело да “пристигне кино”. Тя е един от големите символи на златната ера на Холивуд.
И нещо повече - статутът й на дива приживе я е поставял не само на пиедестала на обожанието, но и на подражанието. Тя е модел за поколения жени и много мъже. Всички са искали да бъдат Елизабет Тейлър!
Ако не беше си отишла от този свят, на 27 февруари щеше да стане на 89
Родена е в Лондон, но семейството се премества през 1939 г. в Лос Анджелис, за да избегне ужасите на Втората световна война, която започва в Европа. Лиз дебютира в киното едва 10-годишна във филма There’s One Born Every Minute. Малката чернокоса красавица с изумителните виолетови очи привлича вниманието на холивудските продуценти от “Метро Голдуин Майер“, които й предлагат дългогодишен договор. От детските си роли във филми за кучето Ласи - Lassie Come Home (1942), и други подобни тя постепенно започва да се превъплъщава в романтични девойки във филми като “Бащата на булката“ (Father Of The Bride, 1950), Father’s Little Dividend (1951) и др.
Макар че няма професионално актьорско образование, младата Лиз Тейлър покорява с изумителната си красота, с пластика и, не на последно място, с рано проявилата се чувственост. Тези качества й носят успех в екранизацията на Джордж Стивънс по романа на Теодор Драйзер “Американска трагедия“, излязла през 1951-ва под заглавието “Място под слънцето”. Много скоро прелестната актриса се превръща в звезда от национално значение за Америка благодарение не само на своите изпълнения в киното, но и на любопитните перипетии в личния си живот, които стават предмет на всенародно обсъждане.
- През 1949 г., когато бях едва 17-годишна, ме избраха да партнирам на един от най-прочутите по онова време актьори - Робърт Тейлър, във филма “Конспиратор”. Той беше на 38, два пъти по-голям от мен.
Въпреки че продукцията се оказва провал, Елизабет получава положителни отзиви от критиците за своето зряло превъплъщение.
- Между страстните любовни сцени с мъж, достатъчно възрастен, за да ми е баща, трябваше да поместя два пъти по три часа уроци, за да наваксвам с училищната програма, в противен случай снимките щяха да бъдат преустановени. Бях на косъм да полудея. Случваше се в някои следобеди учителят ми да се появи на снимачната площадка, да влезе в кадър и да ме отскубне от ръцете на Робърт Тейлър, като безкомпромисно заявяваше: “Извинявайте, но Елизабет не е приключила с уроците“ - спомня си тя след години.
Този скоростен път в екранната романтика повлиява и на собствения й любовен живот.
- Докато усъвършенствах екранния си образ, реших да намеря област, в която бих могла удобно да се преместя и установя като независима зряла дама.
Скоро разбрах, че единственият начин да избягам е чрез брак
И този копнеж поражда низ от съпружески връзки, през първата от които е само на 18 години.
- Тогава бях и сега съм неизлечима романтичка, пише Тейлър през 1988 г. - Съжалявам, че не разбрах напълно причините, които ме вкараха в този ранен брак. По онова време просто знаех, че искам да стана истинска жена, съпруга. Всичките ми проблеми започнаха, защото имам женско тяло и емоции на дете.
За целия си живот Елизабет Тейлър сключва брак със 7 мъже в 8 бракосъчетания. За Ричард Бъртън се жени два пъти. Любовният свят на Лиз Тейлър има сюжетна линия, която е по-заплетена и от латиноамерикански сериал.
Нейните здравословни проблеми (Елизабет много често е трябвало да претърпи различни хирургически операции), проблемите с фигурата, алкохолизма и, разбира се, многобройните бракове и любовни афери - също са чудесна храна за жълтата преса
Светската хроника обаче най-много се подхранва с пикантериите, свързани с взаимоотношенията между нея и съпрузите й, които са били пословични със своята неуравновесеност. Личните неуредици и жизнени трагедии (гибелта в самолетна катастрофа на третия й съпруг, продуцента Майкъл Тод) не само добавят драматични щрихи в ореола около нейната личност, но и стимулират творческия потенциал на актрисата.
Именно богатият личен опит й помага да се справи с такива сложни психологически роли като тази на Меги от “Котка върху горещ ламаринен покрив”, 1958 г., а също и на Глория от “Внезапно, миналото лято”, 1959 г., макар че първия си “Оскар” получава за не много успешното си изпълнение във филма Butterfield 8 (1960 г.). Но затова пък втория си “Оскар” Елизабет получава напълно заслужено - за ролята на Марта във великолепната екранизация по пиесата на Едуард Олби “Кой се страхува от Вирджиния Уулф?”, 1966 г. В този филм тя изиграва блестящо по-възрастна от себе си жена, принадлежаща към малко познатите й университетски кръгове.
Тази, както и още 10 други роли Тейлър изпълнява в партньорство с Ричард Бъртън. Най-знаменито ще остане обаче тяхното първо съвместно появяване на екрана - в суперпродукцията “Клеопатра”, 1963 г. Именно по време на снимките на този филм пламва искрата на любовта между тях. Но тогава и двамата били семейни, което не им пречи съвсем скоро да се разведат и през 1964 г. да сключат брак, просъществувал до 1974 г. Оженват се отново през 1975 г., но вторият им съюз е още по-краткотраен. Разпада се само след година. Двамата имат дъщеря, която се казва Мария. Ричард Бъртън умира през 1984 г., но Лиз го обича до сетния си ден.
- Дори когато вече не живеехме заедно, продължавахме да се обичаме. До днес чувствата ми към него са много силни. Не мога да го спомена, без да се разтреперя от вихъра на емоциите и спомените. След Ричард мъжете в живота ми бяха там само за да ми държат палтото и да ми отварят вратата.
Независимо от преследващите я непрестанно болести тя не се предава и продължава да работи - през 1994-та блясва и в комедийно амплоа - в “Семейство Флинтстоун”.
Тейлър никога не се е затваряла в себе си, както са правили други холивудски легенди, например Грета Гарбо и Марлен Дитрих. За известно време тя даже развива и политическа активност в качеството си на съпруга на сенатора от Републиканската партия на САЩ Джон Уорнър. А през последните години хвърля немалко усилия и средства за създаването на благотворителна фондация за борба с болестта СПИН.
В края на 2010 г. Елизабет Тейлър дава едно от последните си интервюта за сп. Us Weekly. В него е помолена да спомене накратко няколко неща, които би искала хората да знаят за нея. Тя го прави по очарователен, хаотичен и непретенциозен начин, както вероятно би го направило всяко обикновено момиче. Умира няколко месеца след това интервю.
Нека я запомним с част от тези важни, според актрисата, неща:
♦ Когато Жозе Ебер е извън града, обичам сама да се подстригвам (както и всички останали).
♦ Конвертирах се към юдаизма през 1959 г.
♦ Еврейското ми име е Елизабет Рейчъл.
♦ Първият ми кон се казваше Бети.
♦ Не съм излизала на срещи с момчета, докато не станах на 16 години.
♦ Имам твърде къси крака.
♦ Филмът, с който се гордея най-много, е “Кой се страхува от Вирджиния Улф”.
♦ Никога не съм посрещала ден без парфюм.
♦ Мечтаех си да създам парфюм 25 години преди да го направя.
♦ Обичам сок от червени портокали.
♦ Първият ми спомен е от болка.
♦ Все още съм с разбито сърце от факта, че Ричард Бъртън никога не спечели “Оскар”.
♦ Искрено не се тревожа, че остарявам.
♦ Отвратена съм от количеството митове за мен, които се приемат за факти.
♦ Хората в Twitter дадоха името на парфюма ми Violet Eyes.
♦ В двайсетте си години почти загубих око и крак. Все още ги имам.
♦ Нервите са врагът на всеки актьор.
♦ Мразя да ме наричат Лиз, звучи ми като hiss (свистене).
♦ Вярвам, че можеш да си близо до Бог навсякъде.
♦ Семейството и хората, които живеят с HIV, са целият ми живот.
Виктория ИВАЙЛОВА