Емануела Шкодрева: Човечността и щедростта на сърцето са козовете в живота ни

Последната пиеса, в която играе Емануела Шкодрева, е “Пиано в тревата” на Франсоаз Саган. Според актрисата големият интерес на публиката се дължи на особеното очарование на героите. А ако все още не сте я гледали, ето и накратко какво се случва на сцената.

Група приятели се събират в красива вила, за да изживеят отново спомена от едно прекрасно лято отпреди 20 г. Изникват куп въпроси: възможно ли е младостта да е вечна, възможно ли е след толкова време да срещнеш отново едно тъмнокосо момче, което свири на пиано в тревата? Възможно ли е неизживяната любов да е по-важна от любовта, която мълчаливо и постоянно е съвсем наблизо?

На тези въпроси всички ние търсим отговорите - не само в изкуството, но и в живота. 
Едно лято, избрано да припомни някогашните купони и любови, се превръща в сезон на равносметката
А всеки един от нас в определен момент от живота си прави равносметка. Затова, според мен, пиесата има успех.

- Г-жо Шкодрева, кои думи на Франсоаз Саган бихте могли да приемете като свой принцип?

- “Човек трябва да знае, че притежава само кожата и походката си и че има право да няма нищо”. Тези думи на Франсоаз Саган звучат като изповед. Те ми помогнаха да усетя авторката, да заживея с нейните вълнения, да разтълкувам дълбоките и вълнуващи фрази от пиесата. И да почувствам онзи типичен за нея копнеж по любовта, който носи наистина наслада, удоволствие и чувство за смисъл. 

Не за първи път работите с режисьора Юрий Дачев. 

С него се познаваме добре от студенти. Първата ни съвместна работа в Народния театър е “Виновният” по Димитър Димов, после - френската комедия “Приятна жена в лоша компания”, а сега и “Пиано в тревата” на Франсоаз Саган. Удоволствие е да се работи с Дачев. Интелигентност, чувство за хумор, стремеж за проникване в дълбочината на текста - тия негови качества го правят незаменим партньор в изкуството.

Юрий Дачев работи спокойно и професионално, знае какво иска, умее да надгражда. С него актьорът се чувства много сигурен в творческия процес. Когато хората вървят в екип, когато се разбират с един поглед, работата е истинска симфония. 

- Нека ви върна към “Виновният” на Димитър Димов. Заглавието се играе четвърти сезон, а вашата роля, Глафира, е в центъра на сценичното действие. Какво ви донесе тя? 

- Признавам, че да играеш Димитър Димов е изкушение за актьора. Това е дълбок автор, чиито женски образи са магнетично привлекателни. Имах шанса да участвам в “Осъдени души” - представление, което се задържа много дълго в афиша на театъра. Нещо подобно се случва с “Виновният” - зрители споделят с мен, че им прави удоволствие да гледат повторно представлението.

А моята героиня, Глафира, е твърде провокативна - жената, която се харесва на мъжете, дава повод за ревност, предизвиква страсти. Срещата с Димитър Димов като автор ме обогати и като личност, и като актриса. Изкушена от “Осъдени души”, подходих с голяма отговорност към “Виновният”. 

- Вие самата ще се занимавате ли някой ден с режисура?

- Категорично не. Аз съм актриса, Господ не ми е дал таланта да режисирам. 
Моето място е на сцената, където се чувствам наистина щастлива 

- Майка ви е голямата комедийна актриса Таня Вучкова. На какво ви научи тя?

- От нея научих нещо много важно - трябва да останем добри, състрадателни. Човечността, щедростта на сърцето, откритият характер - това са козовете в живота ни. За какво са ти парите и славата, ако не си добър човек? 

- Какъв човек беше Таня?

- Обичлив. Мама беше страхотна кулинарка. Всичко й се получаваше. Правеше страхотни козунаци, много вкусни сарми. У нас винаги беше пълно с гости, тя подреждаше големи маси. Усмихната, винаги намираше по някоя добра дума да каже за всеки. Не прихванах от нейните кулинарни умения. Аз ям смутита, здравословни храни, а тя обичаше точно обратното - по-мазничко, по-пикантно. 

- Всъщност двете с майка ви като актриси сте съвсем различни!

- И това е чудесно! 

- А какво ви даде френската култура?

- За мен в живота няма нищо случайно. Връзката ми с Франция е още от ученическите ми години. Във Френската гимназия в София овладях езика. Изградих много приятелства с французи, които са ми особено скъпи. 
Душата ми е във Франция, сърцето - в България

Обожавам френската мода, френската кухня. Винаги е добре човек, както се казва, да сменя декора. Всяко пътуване във Франция ме обогатява и радва. 

- Като стана дума за френската кухня, която е доста изкушаваща, как поддържате перфектната физическа форма, която имате?

- С дисциплина. Ролите, репетициите, спектаклите изискват добра двигателна и говорна кондиция. Поддържам се с фитнес и с гимнастиката пилатес, консумирам здравословни храни. Но ако нещо ми се прияде, позволявм си го. Крайностите са вредни и нежелателни. 

- Това може да го приемем като послание към нашите читатели. И какво още бихте им казали?

- Човек трябва да живее умерено, според сигналите, които му изпраща собственото му тяло. Ако си уморен, почини си, ако искаш да качиш някой връх - качи го. Връзката със себе си, диалогът с душата е нещо много важно. Човек трябва да има моменти на медитация. Винаги преди спектакъл отделям поне десетина минути за размисъл, за да вляза в дълбоката си същност - така потъвам в образа, който ще играя. Стремя се с енергия и сила да пресъздам чувствата и мислите на героинята. 

Щрихи към биографията

Емануела Шкодрева завършва НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Енчо Халачев и проф. Снежина Танковска. Избрана е от големия наш режисьор Вили Цанков да играе Саломе в едноименната пиеса на Оскар Уайлд в зала 2 на НДК. Сега там работи театър “Азарян”. Още студентка, Енчо Халачев я кани за ролята на Инкен Петерс в “Пред залез слънце” от Герхард Хауптман, където си партнира с Ванча Дойчева, Стефан Гецов и др. До днес е в трупата на Народния театър.

През годините играе Лиза в “Бесове” по Фьодор Достоевски, Маркета в “Ларго дезолато” от Вацлав Хавел, Нериса във “Венецианският търговец” от Уилям Шекспир, Габриеле в “Анатол” от Артур Шницлер, Ана Болейн в “Човек на всички времена” от Робърт Болт, Баронеса дьо Симиан в “Маркиза дьо Сад” от Юкио Мишима, Стюардеса в “Самолетът беглец” от Камен Донев и др. Превъплъщава се в Тя-2 в “Отражението” от Ана Топалджикова. Пиесата се играе на Европалия в София и в Брюксел на български и на френски. В “Разбиване” от Нийл Лабют, постановка на Снежина Танковска, е номинирана за “Икар”.

Руският автор Алексей Казанцев оценява високо нейната Инга в “Бягащи странници”. Наградена е на Пражкия младежки фестивал за ролята на Маргарита Готие в “Царски път” от Тенеси Уилямс. През 2004-та получава АСКЕЕР за ролята на Инес в “Живот х 3” от Ясмина Реза в Театър 199. Има номинация за ИКАР за ролята на Медея в “Разбиване” и Награда за главна женска роля за Глафира във “Виновният” на Международния фестивал в Зайчар през 2019-а.