Емилия Радева на 85: Само трима мъже са ме целували

На 23 май една от най-обичаните и талантливи български актриси навърши достолепните 85 години. Емилия Радева е родена в Радомир. Наричат я ледената кралица на българския театър.

Пето дете в многолюдно семейство, тя износва дрехите на по-големите си сестри. На пет години остава без майка. Съдбата й отнема най-близкия човек, но Господ я дарил с красота и талант. Тя рисува превъзходно, увлича се по литературата, изявява се на сцената. Нейната съученичка и бъдеща министърка на културата Елка Константинова й дава най-добрия съвет - да кандидатства в театралното училище. В подготовката за изпитите й помагат такива колоси като поета Николай Лилиев, режисьора Николай Масалитинов, актьора Константин Кисимов. Учи при професорите Кръстьо Мирски и Боян Дановски. 

Най-важната й среща по време на следването обаче е с бъдещия й съпруг актьора Любомир Димитров

“Любо беше страхотен - “Погледите ни се срещнаха. Неговият беше тъмен, жарък, топлината му облъхна сърцето ми. Коленете ми омекнаха, светът се завъртя като празнична въртележка и аз се понесох в небесата на любовта. Дълбокият тембър на гласа му ме следваше, стройната, жилава, гъвкава младежка фигура се виеше около мен. Красивите му ръце ме обгръщаха, устните му шептяха “Обичам те!”, разказва актрисата.”



Сватбеният им подарък от кумовете е една ютия. Луда ревност и в двете посоки, любов, грижи, радости, нищо от това не е спестено на младото семейство. Понякога емоциите, положителни и отрицателни, им  идват в повече. Два пъти подават молби за развод. И отново се събират.

Емилия Радева признава, че най-добрите роли е изиграла със своя съпруг. На сцената двамата били влюбени, любовници, съпрузи, врагове. 

Тя е на сцената във Виена, когато обичаният й мъж издъхва

Тежко болен, преди това той й е пожелал успех и обещал, че непременно ще я дочака. Не станало...

Освен със съпруга си красивата Емилия Радева се е целувала само още три пъти на екрана: с Любомир Кабакчиев в “Ребро Адамово”, с Апостол Карамитев в “Легенда за любовта” и с Георги Георгиев-Гец в “А бяхме млади”.

Знаем я още като Султана в “Иконостасът”, Юрталанката в “Снаха”, Зюлкяр от “Ребро Адамово”, Марьола в “Татул”, Екатерина Каравелова в “Дело 205/1913 П. К. Яворов”, Невена Алданова в “Дом за нашите деца”... Носителка е на най-високите български отличия.