Еню Рангелов, културист и писател: Преодоляването на тежести ме научи да преодолявам всичко в живота

Еню Рангелов е роден през 1947 г. в София. Завършил е макроикономика, а след това философия. Бил е журналист в сп. “Политическа просвета” и редактор във в. “Икономически живот”. Носител е на “Златното перо” за 1992 г., но е по-известен у нас с деветте си книги за културизъм и издаваните от него списания за фитнес. Женен е и има син. Най-интересното за него обаче е, че и до ден днешен, на своите 75 години, той активно спортува.

Преди години лично Бен Уидър, шеф на IFBB - Международна федерация по бодибилдинг, го награждава със златен медал на федерацията и му дава титлата FINS - най-добър инструктор в дадена страна.

Еню е изпробвал върху себе си почти всички тренировъчни системи. Практикувал е йога, джогинг, моржуване, културизъм и маратон. 

Като дете бил толкова слаб, че ребрата му се броели 

В един момент решил, че трябва да стане такъв, какъвто иска да бъде. Подлага се на различни лечебни процедури и диети, за да може лично да изучи въздействието им върху собствения си организъм. Опитът, който е натрупал през годините, му дава сили и увереност да напише книгите ”Правете мускули” и ”Мегамускули за вас”, които предизвикват огромен интерес. Следващата му книга е ”Харесвам се от днес” и т. н., та до деветата.

Сигурна съм, че разговорът ни за читателите на в. “Над 55” ще им бъде интересен и полезен.

- Г-н Рангелов, за вас е писано много, но кое е онова, което хората не знаят? 

- За моя изненада, чак след като станах на 30 години, разбрах, че всичко, което ми се случва и до днес, е написано в хороскопа ми, направен от Луиджи Росито. Той беше с една година по-възрастен от мен. Аз заминавах войник и получих този благодатен хороскоп часове преди да отпътувам. 

Бях нехаен и ограничен млад човек, който не вярваше в хороскопите

Например, че в казармата ще срещна толкова подли ”бойни” другари, че трябваше всекидневно да се боря за физическото си оцеляване. Не клеветя за това системата. Просто бях попаднал между хора, които се забавляваха със садизма си.

- Тогава ли започнахте да се занимавате с културизъм и фитнес?

- Разсъждавам, но повече обичам действието и реших в казармените условия не да оцелявам, а да воювам. Липсваше ми най-важното в живота - силно и здраво тяло. Използвах жалкия си външен вид, за да не ми се пречи от подлите бойни другари да се набирам на лоста и да вдигам една 30-килограмова вагонетка. Смехът на полудивите ми колеги хич не ми пречеше да тренирам точно по график, което правя и до днес, на 75 години. Без да искам, съм филмирал живота си, както е написано в хороскопа ми - романтично, с много страдания, унижения и победи.

- Коя е най-ценната награда, която сте получавали през годините?

- Пак там, в хороскопа ми, пишеше, че когато стана на 60 г., ”наградата ми ще бъде от чисто злато”. Разбира се, като всеки млад глупак си мислех, че това са само бабини деветини

Но на 60 г. получих златен орден от братята Уидър за моя принос, за деветте ми книги във фитнеса и културизма. Тези чудесни хора създават научния културизъм и фитнеса през 1936 г. А орденът е направен от чисто злато и е толкова красив! Преди това братя Уидър ме наградиха със ”златен орел ” за моите лекции, но не за културизъм, а за моите знания по политическа икономия.

Те бяха четени в университета в Монреал. Но най-ценната ми награда идва от почти 60 г. практикуване на културизма. Съзнавам много ясно, че преодоляването на тежести ме е научило въобще да преодолявам всичко в живота. Това важно състояние на научен език се нарича динамичен стереотип на преодоляването. Това е смисълът на живота ми. 

- Има ли предел на възрастта, до който можеш да се захванеш с този спорт?

- Културистът Пакс Бейл започна на 50, а на 62 печели няколко състезания на САЩ и продължава да спортува още дълги години след това. Разбира се, нереално е да обещаваме на всички да се “удвоят” като него, но със сигурност ще са по-жилави, като от стомана. 

По стар български маниер и предразсъдъци и аз мислех, че всичко, което мога да направя, е до 40 г., а после е късно 

Животът показва обаче друго - да не слагам граници на всичко, свързано с възрастта. Например на рождения си ден на 60 г. направих 6 кофички със 100 кг, закачени на колана ми. Направих и 6 набирания на лоста. Някои мои врагове от залата дойдоха и ми стиснаха ръка. Обичам да се доказвам, макар че не съм високомерен човек. Голям приятел съм на искрения смях.

- Какво да кажат хората над 55, с болежки - в кръста, коленете, раменете...?

- Разбирах, че системата и лекарите нито могат да ме защитят, нито да ме излекуват. Тези две структури лъжат поради две причини - системата например не се интересува въобще от мен. А прехвалените български лекари са индиферентни към нас и са истински внуци на Бай Ганьо.

Представяте ли си някой медик да се напрегне да прави хороскопи на пациентите си, за да ги излекува по-добре. Някой ще каже - Еню говори глупости! Великият Хипократ обаче е правел това - започва лечението с хороскоп.

- Много от нашите читатели, отдавна вече пенсионери, ще ви опонират, че си имат по-спокойни занимания - цветята в градината и на балкона, шах и карти с приятели... Какво бихте им казали?

- Спокойните занимания не са за пренебрегване и са благословени в домашни условия. Генетично надарените с дълголетие хора могат да практикуват културизма навсякъде. Аз бях толкова слаб, че след топъл душ на 16 г. получавах едва ли не припадък. Така че благословеният културизъм ми даде 180 кг повдигане от лег, когато бях на 42 г. 

- Вероятно има и такива, които биха потренирали във фитнес залата, но това не им е по джоба с тези ниски пенсии. Могат ли да се занимават с нещо у дума, с подръчни средства?

- Животът ми показа, че тренировките трябва да бъдат устроени на всеки човек в собствения му дом. Направете си тренировъчна зала с подръчни средства и с любов. 

Нека вашата зала бъде вашият храм

На това преклонение към силата ще избегнете много морални притеснения, като това някоя мутра с ланци и татуировки да ви ходи по нервите. Дървената пейка на пенсионера за вдигане от лег е много по-комфортна от “зъболекарските машини”, които се намират в залата. Простаците от фитнеса могат да надуват бузи и на нищо няма да ви научат.

- Казвате, че сте от хората, готови да работят, докато са живи. И продължавате да спортувате активно. Не ви ли се иска да си седите пред телевизора, да гледате сериали и новини, както правят много от връстниците ви?

- Това дойде от непрогресивното мислене на хората, че след 30 г. нищо не може да направиш в живота. Губиш сили, приятелите си и интересите си. Отговарям - 
на 75 г. може да се ожениш сполучливо, да си тренираш 3 пъти седмично и да се смееш, но искрено
Не ходете по лекари за всичко, което ви се случва. И те са временни търговци в нашия живот.

- Автор сте на много книги за културизъм. Има ли въпрос, на който и досега не можете да откриете отговора?

- Разбира се, че не съм намерил отговори на всички въпроси. Не намерих тренировъчната система, която да ми даде еднакви резултати, ако тренирам двама братя близнаци. Може би дори разликата от малко минути при раждането да провокира в хората страхотна индивидуалност. Успешната тренировка е в това да тренираш всеки като отделна Вселена.

- Ако някои от читателите на “Над 55” имат въпроси към вас, бихте ли им отговорил?

- Мога да отговоря на всеки зададен въпрос с практически получени знания. Пазете се от теоретиците, професорите и доцентите.

- Учили сте макроикономика и философия, били сте журналист, главен редактор на списания, а ми се струва, че най-голямо удовлетворение получавате от спорта и постиженията в него. Така ли е, или греша?

- Единствените непомрачени празници в моя живот, вече 60 години, са минутите след края на всяка тренировка. Нямам по-сигурна радост от това.

- Противник сте на стероидите, а днес младите са изкушени от тях, за да придобият по-бързо желаните форми. Каква беля могат да си навлекат с това?

- Стероидите, когато и да е, удрят тялото, психиката и ума, душата и духа, дори и при хората с животинска природа. За жалост, малко се пише по въпроса, че стероидите водят неусетно към пристрастяване при младите организми.

- Прочетох, че преди години сте имали не един случай, в който физическите ви възможности са ви спасявали от беда или сте помагали на хората. В последно време, вече на тази възраст, имали ли сте подобни случки?

- Когато бях на 73 г., се появи някаква тенденция остригани момчета в черни тишърти да бият хора на моя възраст, да пробват ударите си на живо. Спомням си, че убиха двама или трима възрастни хора. Разбира се, нищо не се разкри. Понеже на външен вид съм съвсем кротък, трима такива нервно болни момчета ме нападнаха на спирката до ”Пирогов”.

Най-печеният от тях се доближи зад мен и с един шпагат се опита да ми отнесе бъбреците. Изрита ме обаче не в тях, а в седалищния мускул. Това е място, в което и бабите са силни. Бързо се обърнах за втория му шут. Когато видях подметката му достатъчно високо, просто го хванах за крачола и доразкрачих шпагата му. Изквича и припадна. Другите двама бяха вече изчезнали. Полицаите гледаха от кабинката пред ”Пирогов”, без да помръднат, а аз скочих в идващия трамвай № 5. Никога не се съдя, в съд не съм влизал.

Една от най-хубавите ми черти е, че от доста малко момче не се осланям на нашата държава и на околните. Винаги съм съжалявал, когато не съм реагирал на нещо, което не се харесва на съвестта ми. Тя е моят Бог. Защитавал съм всякакви хора. Много пъти обаче те се отказваха от мен точно заради това.

- Съпругата ви вероятно се чувства сигурна и защитена във ваше присъствие?

- Всяка сутрин изпращам жена ми до училището, където работи. Тя е с 30 г. по-млада от мен и е много хубава. Но е красива и с едно друго качество - никога не ме е подстрекавала с изречения като: ”Този ми прави мръсни знаци. Пречукай този досадник...” Но ние трябва да тренираме за самия живот, а не като онези тъпаци от спирката пред ”Пирогов”. Самоотбраната също дава шансове, защото е проверена от съвестта.

- Успяхте ли да запалите сина си към вашите спортове?

- Във времето на първото зарибяване с дрога в България синът ми, който имаше всички недостатъци на 16-годишните, прегърна културизма с ентусиазъм. На тази възраст без моя помощ написа и първия си роман ”Вярвай в мен”. В него културизмът намери достоен художествен анализ като начин на живот. Книгата му се продаде за дни.

- Имате ли специален режим на хранене, който бихте препоръчали за продължение на младостта и дълголетие?

- Честно казано, има два пътя за диетата. Според мен най-правилната диета е да се съобразяваш според хороскопа си, не според зодията. Това обаче е сложно изследване. 

Храненето според хороскопа означава дълголетие за всеки

Аз не го правя обаче, тъй като дълги години живеех в бедност. Разбира се, пробвах стотици диети. Когато много закъсвах с парите, си казвах: Дядо ти Рангел какво ядеше до 97 години, когато умря прав като кремък? Храненето на обикновените селяни от Брезнишко бяха точните диети. Въпросът е доста хипертрофиран от тези хитри занаятчии - лекарите и аптекарите. Те никого не са научили на правилното хранене. Затова наблюдавайте себе си, хранете се според традицията на родния си край, винаги всичко в малки порции. 

Никакво преяждане - това е секретът

Личното ми мнение е, че храненето е древен инстинкт, който ни обърква и доста често е самовнушение. Голямата лъжа за 2,5 л вода на ден е на мода при съвременните лекари. Те обичат модите, защото им носят печалба. По мое време например изрязваха сливиците на всички деца. После се захванаха с апендиксите. Зъболекарите имат цели научни технологии как да ви правят зъбите до дълбока старост, без нищо да постигат.

- Като студент сте били колега с Иван Костов. Вие някога не сте ли се изкушавали от политиката?

- Изкушавал съм се винаги от политиката. При комунизма не можах да ”хвана ръка” от децата и снахите на партийните хора, като Кунева и Станишев. Когато научих, че той няма никакъв трудов стаж, подклекнах. Човек без стаж, отгледан в памуци, щеше да управлява цялата държава! Но тази тема е по-дълга от тази за фитнеса.

- Тогава за финал пожелайте нещо на хората над 55, моля!

- На моите хора от вестник “Над 55” пожелавам да не се притесняват от старостта и да викат: За кога бе, Еню, ще тренирам на тези години?! Също и да вярват в моралните ценности на религиите, към които принадлежат. Вярват или не вярват в Бога, да знаят, че техните ценности ще ни спасят от гнусните мераклии, които искат да управляват света. Тези хора имат противоестествено мислене и не познават философията на природата. Виждам техния край.

Валентина ИВАНОВА