Епископ Христо Пройков: Гей парадът е демонстрация на греха

Епископ Христо Пройков, апостолически екзарх на Католическата апостолическа църква смята, че гей парадът е демонстрация на греха. Той припомня, че папа Франциск предлага православната църква да посочи постоянната дата за Великден. Време е да подредим живота си според Евангелието, споделя духовникът в интервю за в. "Монитор".

<strong>- Монсиньор Пройков, в събота ще се проведе поредният гей парад в София. Срещу него се обявиха много общественици и духовници на православната църква. От гледна точка на католическата църква доколко можем да бъдем толерантни към хората с нетрадиционна сексуална ориентация?<br /> </strong><br /> - Психическият генезис на това състояние не е доизяснен. Вътрешното състояние на тези хора е необяснимо, но от гледна точка на Божия закон действията им са порочни. Ние трябва да се отнасяме към тях с деликатност и състрадание. Същевременно трябва да се молим за тях, а не да ги дискриминираме, като ги заклеймяваме. Тъй като обаче Бог ни учи, че това е грях, ние в никакъв случай не можем да приемем парад на греха. Той не бива да се демонстрира, защото по този начин всички, които не го познават, могат да се докоснат до него и да попаднат в неговия плен. Църквата категорично се противопоставя на всякаква демонстрация на греха.<br /> <br /> <strong>- Духовността напоследък не ни достига, спазването на нравствено-етичните норми се смята за архаична отживелица. Можем ли да се измъкнем от това положение?<br /> </strong><br /> - Дълги години България живя насилствено отдалечена от Бога. Това не може да не даде своя отпечатък в манталитета, в разбирането, в нравствеността на хората. Виждаме, че точно заради липсата на християнски добродетели, които се възпитават в семейството, училището и църквата, вече две поколения страдат от бездуховност. Крайно време е да се обърнем отново към Бога, но не само да признаем, че Го има, както все повече хора се убеждават, но и да подредим своя живот в светлината на Евангелието. Ако се огледаме именно в Евангелието, завещано ни от Христос, ще видим колко неща не ни достигат. Направим ли го и заживеем според повеленията Му, ще имаме по-добри хора, по-здрави семейства, по-духовно и нравствено общество. Католическата църква в България се присъединява към искането на Светия синод на Българската православна църква за изучаване на религия в училищата. Тя трябва да се преподава не само като обща история на религиите по света въобще, а на християнството и неговите ценности в дух на възпитаване на подрастващото поколение. Не се ли случи това, рискуваме да дойде ново младо поколение без нравственост в светлината на Евангелието. Не бива да забравяме, че без Бог не можем да живеем. Така и нашите прародители Адам и Ева, когато имаха всичко в рая, Му обърнаха гръб и си казаха, че са си самодостатъчни. Това е голямата грешка, която ние можем да повторим много лесно &ndash; да отхвърлим Бог, но без Него не можем. Особено в последните години от историята на страната ни виждаме, че последната дума има именно Той. Странно е наблюдаваното в последно време отношение на общинската администрация на някои места към католическата църква в България, най-вече в плащането на данъци и такси. Доскоро ни даваха за пример по отношение на изрядност. Сега искат да ни наложат актове да плащаме данъци и такси години назад, защото на някои места има нежелание католическите манастири да бъдат признати за освободени от налози, както това е уредено в нормативната база на страната. <br /> <br /> <strong>- Католическата общност в България е малка. Има ли достатъчно кадри църквата и призвани, които да служат?<br /> </strong><br /> - В продължение на десетилетия католическата църква в България беше потискана, семинариите бяха закрити. Законът за вероизповеданията сега обаче ни дава добри възможности. Имаме и свещеници от чужбина. Вече се радваме и на призвани българи, както свещеници, така и монаси и монахини. Това е хубаво продължение на живота на католическата църква в България.<br /> <br /> <strong>- Светият отец папа Франциск заяви неотдавна, че би трябвало Великден &ndash; денят, в който честваме Възкресението Христово, да се празнува на една фиксирана дата. Възможна ли е такава промяна?<br /> </strong><br /> - Единството на християнския свят е необходимо. Трябва да се работи в това направление така, както се е работило много години преди нас. Разделението на християните датира от едно хилядолетие. Годината е 1054-та, когато църквата се разделя на източна &ndash; православна, и западна &ndash; католическа. То обаче е в резултат на твърде човешки отношения. Въпреки това тя си остава Божествена институция, оставена в човешки ръце. Човекът винаги може да сгреши и да направи нещо, което не е непоправимо, защото за Бог непоправими неща няма. В резултат на свободата, която Той ни е дал и зачита в нас, ние сме довели нещата до тъжната страница в историята, която не можем да затворим вече хиляда години. Има и много положителни и светли моменти, в които двата клона на църквата са постигали форми на разбирателство. Знаем, че в тъжните години около 1054-та бяха хвърлени взаимни анатеми, но през 1965 година папа Павел VІ и тогавашният Цариградски (Вселенски) патриарх Атинагор вдигнаха тези анатеми, взаимно се прегърнаха и си обещаха да вървят по път, който да търси единението. След това бяха създадени смесени комисии от православни и католически богослови, които работиха и продължават да работят на ниво теология. През месец май папа Франциск беше в Истанбул. Двамата с патриарх Вартоломей І се прегърнаха и си припомниха хубавия момент от недалечната ни история, когато анатемите бяха вдигнати. През последното столетие се работи и чрез комисии, и молитвено много повече за обединението, отколкото във всички предшестващи години от това хилядолетие. Пак по времето на папа Павел VІ, в края на Втория ватикански вселенски събор, беше отправен апел до православието Великден да се празнува в неделята след 10 април. Тази дата е най-близка до времето на Възкресението Христово, което е било именно в средата на април, на 14 нисан според еврейския календар. Тогава нямаше много явен отклик, този въпрос беше подминат и остана без продължение. Преди по-малко от месец папа Франциск каза, че е готов да приеме дата, която предложи православната църква.<br /> <br /> <strong>- Възможно ли е след едно хилядолетие разделение църквата да се обедини?<br /> </strong><br /> - Работещите съвместни комисии от богослови по различни въпроси дават надежда, че това може да се случи.<br /> <br /> <strong>- На 29 юни западната, католическата църква, отбелязва с особена почит деня на свети Петър &ndash; апостола, проповядвал в Европа и неин патрон. Как католическата църква в България ще отбележи този ден?</strong><br /> <br /> - Свети апостол Петър е този, който проповядва в Рим, негови наследници са папите. Затова на неговия ден празнува католическата църква. За основател на православната църква се смята свети апостол Андрей, който е проповядвал в Константинопол, за негов наследник се смята Вселенският патриарх. В духа на взаимно разбирателство всяка година на този ден в катедралата &bdquo;Свети Петър&rdquo; в Рим има тържествена служба, на която служи светият отец папата. На нея присъства и Вселенският патриарх, в случая Вартоломей І. На 30 ноември, когато се чества свети апостол Андрей от източната църква, западната също изпраща своя делегация. Не бива да забравяме, че тези двама апостоли са родни братя, като Андрей е наречен Първозвани (първия призован от Иисус Христос), а Петър започва своето служение по по-специален начин и отива да проповядва в Рим. В България ще честваме празника с подобаваща тържественост, но без пищност. Апостолическата нунциатура, която има Петровден за свой особен празник и в миналите години даваше приеми, няма да организира такъв. Причината е да не бъдат харчени излишни пари. Това е по призива на папа Франциск средствата да бъдат спестени и предоставени за подпомагане на бедните. Затова в понеделник от 18 часа апостолическият нунций ще има тържествена литургия в конкатедралния храм &bdquo;Свети Йосиф&rdquo; в София. Всички ние, българи, трябва да живеем в дух на толерантност, единство и взаимна обич. Ако успеем да покажем това на поколенията след нас, ще ги задържим в България. Или ако заминат, ще се върнат, за да работят за страната ни. Призивът ми е младите хора да не забравят, че малка България е тяхната родина и да не я напускат безвъзвратно.<br /> <br /> <strong>Визитка:</strong><br /> <br /> Роден е на 11 март 1946 г. в София<br /> През 1970 г. е ръкоположен за дякон, а през май 1971 г. за свещеник от епископ Методий Стратиев<br /> Специализира каноническо право в Григорианския университет в Рим, Италия, през 1980 - 1982 г.<br /> От 1982 г. е енорийски свещеник в катедрален храм &ldquo;Успение Богородично&rdquo; в София<br /> На 6 януари 1994 г. Христо Пройков е ръкоположен за епископ в базиликата &ldquo;Св. Петър&rdquo; в Рим лично от папа Йоан Павел II<br /> Ръководи Католическата екзархия от 5 септември 1995 г.<br /> На 15 май 2009 г. е назначен от папа Бенедикт XVI за консултант на Конгрегацията на източните църкви на Римската курия<br /> Понастоящем е председател на Епископската конференция на католическата църква<br type="_moz" />