Есил Дюран на 52: Мисля, че е отживелица жените да крият годините си

“Тя се казва роза” - така се превежда рожденото име на певицата Есил Дюран. А както е известно, това цвете е красиво, когато е пъпка, но когато разцъфти, става наистина прекрасно.

На 5 юли тази чаровна жена навършва 52 години, но могат да й завидят много млади момичета. Работата е там обаче, че Есил не само изглежда млада физически. Тя мисли като младо момиче, готова е да се промени и да промени живота си, не се страхува да направи стъпка в нова посока. И в същото време от нея могат да се научат много неща като от една мъдра и зряла жена, натрупала своите житейски уроци и открития. 

- Чувствам се по-добре от всякога. Годините не ме притесняват. Както обичам да казвам напоследък: По-добре да станеш на 52, отколкото никога да не станеш (смее се). Мисля, че е отживелица жените да крият годините си.

Поддържам момичето живо в себе си - флиртувам - невинно, разбира се. Смея се - много обичам да се смея. Кифлея - както обичам да казвам - съзнателно поддържам суетата си, не се срамувам от нея, тя ми е полезна. Не се взимам на сериозно - това е много важно. Нямам задръжки в много отношения. В общи линии съм свободна като дух - това смятам, че ми помага да се поддържам.

Моята истина е, че първо трябва да се приемеш такава, каквато си. Да се научиш да се обичаш, защото само така ще си в синхрон с душата си. Да бъдеш естествена. Да обичаш да растеш, т. е. да се усъвършенстваш, да се променяш. Защото промяната е живот и животът е движение. 

Движение във всеки един смисъл - остаряваш, когато спреш

На 43-45 започнах да се скапвам психически, защото реших, че ми звучи адски възрастно (смее се). Имаше един момент на “олелчване”, но, слава Богу, сама усетих, че трябва да убия лелята в себе си. Много бързо. И го давам като съвет към всяка жена над 50 - да се поогледа хубаво и да приема забележки. В момента, в който започне да не разбира новото, което е свързано с младите - лелята идва с бясна скорост. Превзема ума, душата и тялото и няма спасение - ставаш злобна, мрънкаща, недоволна лелка и не се надявай да ти се случат хубави неща. 

След този жизнерадостен монолог се изкушавам да я попитам - А има ли значение с какво се храниш?

- Да, внимавам с какво се храня. Започвам деня си с чаша топла вода с лимон. Никакъв излишен въглехидрат, много протеини, правилна детоксикация - за засилване на метаболизма. Никаква храна 4 часа след събуждане сутрин.
Две чаши бяло вино за вечеря са моят най-добър начин за освобождаване от напрежението

Никога през живота си не съм взимала успокоителни, антидепресанти и други подобни. Много се пазя. 

- И какво още можеш да посъветваш нашите читатели?

- Настроение! То е от изключително значение за външния вид на една жена. Ако е нещастна, депресирана, потисната и неуверена, тя не е красива. Трябва да обичаш света около теб и да си изпълнен с любов и настроение. Обичам да разсмивам хората около себе си. Чувството за хумор е нещото, което те спасява във всякакви ситуации - и конфузни, и неудобни.

В ежедневието си общувам с повече мъже и съм забелязала, че те никога не се влюбват в нацупена, нещастна жена. Те се влюбват в жена с добро настроение, с добър дух, жена, която умее да се забавлява. Никакво значение няма дали устните ти са плътни или тънки, какъв ти е носът, дали червилото е правилното... Мъжът иска жената да има ведро настроение. Да го забавлява, да грее, да сияе, да е доволна и щастлива от живота си.

Обича да флиртува, най-вече със съпруга си.

- За юбилея си преди 2 години си подари не друго, а песен. При това записа “Родина” на Павел Матев. Защо избра точно нея?

- Влюбих се в тази песен. Огромна песен, патриотична. Благодаря на композитора Янко Миладинов, че ми разреши да я запиша. В предишното изпълнение на Лили Иванова тя звучи изключително и беше много отговорно как аз ще я пресъздам. Няколко месеца с Васил Делиев и Борис Павлов работихме много върху солиден аранжимент и оркестрация. Наистина някой би се запитал защо етническа туркиня пее тази песен, но аз твърдя, че ние, българските турци, всъщност сме истински патриоти.

Аз съм много горда, че съм българка

На 5 юли 1989 г., точно на рождения ми ден, изпитвах огромна болка и тъга, когато тръгнахме към Турция с “Голямата екскурзия”. Тогава плаках много, не си бях представяла, че мога да изпитвам такава любов и носталгия към България. Не искам да звуча патетично, но усещането за загуба през тези 3 месеца и половина в Турция беше потресаващо. Най-голямата радост в живота ми, освен раждането на сина ми, разбира се, беше влизането ми тогава обратно в България от Турция. И никога не съм съжалявала за взетото решение да се завърнем.

- И накрая, какво би пожелала на нашите читатели?

- Пожелавам на хората, на които животът никак не е лесен, да стават все по-силни и да знаят, че това са уроци, които трябва да научат, и няма нищо случайно на този свят. Да не се отчайват. Знаеш ли, понякога се обличам като ездачка и обичам да казвам: “Яхнала съм живота”. Яхвайте го и вие! И не забравяйте - има лелки на 30 и момичета на над 50. Вие избирате кое да бъдете!