Етиен Леви: Възрастта е само биология, всичко останало е състояние на духа
А времето наистина лети бързо и тази година се отбелязват 40 години от създаването на група “Трик”, казва любимецът на публиката
Струва ми се, че Етиен Леви едва ли има нужда от представяне. Вече десетилетия се радваме на таланта му, на невероятно жизнерадостните и зареждащи песни. Дори си ги припяваме с удоволствие. Той е солист в група “Трик”, която тази година отбелязва 40-годишен юбилей. А през юли той пък ще отбележи и личен юбилей - става на 65.
Гледаме го вече 10 сезона и като ментор в едно от любимите си телевизионни предавания “Като две капки вода”. Всички казват за него, че е изключително добронамерен и позитивен човек.
Етиен Леви има невероятната дарба да скъсява разстоянията в общуването с другите
Оказва се обаче, че знаем твърде малко за него. Когато се готвех за това интервю, ми се струваше, че не може да става дума за един човек. И дори след разговора ни останах с чувството, че Етиен е една вселена, която трудно можеш да опознаеш, най-малкото в един вестникарски материал, пък бил той и в няколко части.
- Етиен, след боледуването от ковид добре ли сте вече?
- Много съм добре, в интерес на истината, го изкарах много по-леко. Това ми е второто доказано боледуване от ковид, но съм почти сигурен, че всъщност е третото. Защото първия път, когато го усетихме със съпругата ми, беше още през 2019 г. и още не се говореше за този вирус. Тогава имах една суха кашлица, която не ми даваше мира. И температурата ми варираше от 37,2-37,4. През 2020 г. вече казаха точно симптомите какви са, аз се върнах назад и разбрах какво ни е било. Но тогава не сме знаели и явно сме си го карали на крак.
- Важното е, че вече е зад гърба ви...
- Никой не може да ме разубеди, че вирусът е бил смъртоносен, по простата причина, че има лабораторна намеса. Това го знае целият свят, някои искат да говорят, други не, но трябва да се научим да си казваме нещата каквито са. Да не допускаме да ни обвиняват, че сме се поддали на конспирации. Аз съм убеден, че има ли намеса на греховното същество - човекът, няма как да няма поражения. Защото всичко, което е свято, ние сме го забравили.
Има хора, които и майките си ще продадат за пари и за власт
И съответно ще си получим свише много сериозни наказания за това. Затова много трябва да внимаваме и да се научим да се борим, както и да се научим да се молим, и то откровено, за да ни бъде простено всичкото това малоумие, което през хилядолетията правим.
Честно казано, аз не съм се притеснявал, а има много хора, които през всичките тези месеци и години в пандемията до такава степен се страхуваха, че много от тях си отидоха от физическия свят благодарение на паниката, на стреса и на невероятното манипулиране, което се случваше. Разбира се, може да се сметне, че аз не съм компетентен, но съм човек, който има право да каже своето мнение, независимо дали ще го приемат или не. Аз винаги казвам така - никога не налагам своето мнение, само го споделям.
- Нека ви върна към повода за нашия разговор - 40 години от създаване на група “Трик”.
- Просто не знам как изтекоха тези 40 години. Толкова бързо лети времето, такава динамика е. Често се връщам към една реплика на моята баба, която ме отгледа. Тя казваше: “Етко, да знаеш, че след трийстата година времето просто лети, бабче”.
Тогава нямаше как да я разбера, но когато стигнах средната възраст и особено сега, в златната възраст, много добре разбрах какво е имала предвид. И наистина времето лети, има някакво забързване на всичко - в планетата ни, в Космоса, във Вселената... В това явно има някакъв смисъл. И тези 40 години просто излетяха.
- Какво си спомняте за началото на групата?
- Когато бях поканен от създателя на група “Трик” г-н Стефан Широков, тя съществуваше вече от 7-8 месеца. В състава й бяха моят колега, който вече е покойник и с когото бяхме много близки, Богдан Кънев. Така обичаният от всички Бобо, един прекрасен глас. Освен него бяха Диана Дафова и Руми Георгиева, с която сме заедно и до този момент.
По това време аз свирех в една друга група към “Балкантурист”, с която се готвехме да заминаваме за чужбина, обаче Господ друго беше решил. Това беше моята мечта, да бъда изпълнител, който да съчетава много изкуства - музика, пеене, танци, артистизъм... Ходили сме на специални курсове по модерни танци и пантомима.
Бяхме приятели с покойния Велю Горанов, който знаеше моето изключително отношение и любов към пантомимата. Бяхме в малката група, която се водеше от актьора Ники Сотиров - прекрасен, фин актьор. Бяхме много близки и научихме много неща от него.
- Споменахте, че времето минава бързо. Днес годините не ви ли натежават за тези танцувални ваши способности?
- Годините никак няма да ни се отразят. Когато човек има някакви умения, с които е станал обичан от хората, той поддържа тази форма. И, в интерес на истината, при един много по-сериозен репетиционен танцувален процес за не повече от месец и половина-два си възвръща формата, която е имал.
Известни сме с това и няма как да не припомним на нашата публика, че сме ние - група “Трик”, а сега “Супер трик”. Освен с мелодичните и стойностни текстове, публиката ни познава и с типичния танцувален начин на представяне на сцената. Пък и моето верую е, че възрастта е само биология. Всичко останало е състояние на духа.
Аз винаги съм сред млади хора и нямам време да остарея
Имам го този младежки дух и енергия. Хората са ни дали много любов, ние също сме им я връщали от сцената. И това ми е мечта - дори само за няколко години да се възвърне това изживяване, аз ще бъда безкрайно благодарен.
- Ще отбележите ли юбилея и как?
- Нашата мечта е по случай 40 години от създаването на група “Трик” да направим един голям концерт, с който да ознаменуваме това събитие. Разбира се, юбилеят е през цялата година. Отворени сме винаги за всякакъв вид покани от различни институции - дали ще са държавни или частни, няма значение.
По този начин можем да осъществяваме всичките си проекти. Но трябва да призная, че организацията на едно такова голямо събитие в днешно време е изключително трудна. Тук е мястото да кажа, че аз съм безкрайно благодарен на нашата прекрасна ПР - Евелина Петрова, която работи активно това да се осъществи.
Искаме да ознаменуваме този юбилей и можем да направим едно чудесно шоу
- Сигурна съм, че много хора от нашата възраст ще се радват да го видят!
- Знаете ли, няма човек на изкуството, който да не иска до последния си дъх да се чувства необходим. И не разбирам какво пречи на радиата да имат рубрика от рода на “Гласове и мелодии, които помним”? Човекът, който е жив и здрав и още е на този свят, да си каже - е, не сме забравени. Защо трябва да има забрава, а младите, които сега идват, да си казват - историята почва от нас... Истината е, че на страницата на групата и на моята лична страница във Фейсбук получихме огромен брой пожелания за юбилея.
- Сега тече последният сезон на “Капките”, в който вие сте ментор. Кой от участниците беше вашата изненада?
- Изненадва ме приятно всеки един от тях в различните лайфове. С все по-засилващите се певчески възможности на актьорите, с все по-засилващите се артистични данни на певците. Просто съм възхитен от тяхната дисциплина. Има хора, които никога не са се занимавали, не са взимали уроци, но просто попиват всяка дума, която им казвам, за да стане по-добро изпълнението им.
Всички те знаят, че много ги обичам и работя с тях с голямо удоволствие. Не сме си казали една дума да си повишим тон. Нито с който и да е от моите колеги... Няма такъв случай и аз се гордея с това. Благодарен съм, че имам това качество. Много съм търпелив и като преподавател. Смятам, че е лош педагог този, който не позволява на учениците си да го надминат. Това ме прави щастлив, че ми имат доверие.
- Етиен, сега искам да насоча разговора в една друга посока. Във вените ви тече българска, еврейска и дори чешка кръв. Имате и толкова много прочути личности в рода. Правили ли сте родословно дърво?
- Имаме, то е започнато от моя дядо и от негова първа братовчедка, леля Венче. За съжаление, и двамата не са сред живите. Но те са направили такова родословно дърво, в което ни има мен, сестра ми, братовчедка ми, съответно и нашите деца. Това е от българския ми род. От еврейския ми род не е правено, но аз си знам прадядото Самуил Леви, който е бил духовно лице, член на Израелтянския духовен съвет.
Наред с това е бил председател на сефарадските евреи в Базел, много издигнат човек. Когато е починал, почти всички издигнати хора по онова време са дошли да го изпратят.
Мога да се гордея, че имам и такива предци от божия народ, но аз съм роден в България и на първо място съм българин
А всички знаят, че българските евреи са страшни родолюбци. Опазил те Господ да кажеш на някой български евреин, който живее от 1948-49 година в Израел, че сегашната България не е тази, която той познава. Готов е да ти издере очите. Не е вярно, казват, ние знаем колко е прекрасен българският народ, трудолюбив, всичко е най, най...
Слава на Бога, и от българския ми род съм наследил много история, а на всичкото отгоре имам и чешка кръв... Моята прабаба Теофана е чехкиня. Идва в България заедно със своя брат. Те са от голям чешки род от един старинен град Храдец Кралове - Град на кралете.
Пристигат по покана на цар Фердинанд да обучават на изкуство и култура след Освобождението. И двамата са музиканти, прабаба ми свири на цитра във военния оркестър. Така се запознава с моя прадядо Митрофан Пошев, който е герой на България в Балканската война. Въпреки заповедта за отстъпление той повежда нашата армия в ключова битка при село Гечкенли, където и загива.
- Етиен, не мислите ли, че трябва да напишете книга за историята на вашите родове?
- Забелязал съм, че едва ли има смисъл. Вие много добре знаете, че в България не се харесват хората, които имат потекло. Пък и след като Слави Трифонов написа книга, Криско написа книга, аз за какво да пиша... Виж, от телевизионното предаване “Джинс” пожелаха да направят епизод с мен и се оказа, че е бил гледан от много хора.
- Кръстен сте на дядо си Тенчо, а името ви е еврейско. Не е ли странно?
- Не е еврейско, френско е. Само презимето ми, това на баща ми Херцел, и фамилията ми са еврейски. А Етиен е чисто френско име и в буквален превод означава Стефан. Тенчо пък е умалителното на Стефан в Казанлъшкия край, откъдето е дядо ми. Когато той е учил финанси в Брюксел, в любовните писма до баба ми се е подписвал с “Твой Етиен“
И чисто шеговито - за да не се сърди българският род, че сме кръстени с еврейски имена, а еврейският, че сме кръстени с български, и двамата със сестра ми имаме френски имена. Тя е Вивиан, което означава живот.
- Стигнахме до баба Киряки, която ви е отгледала. Какво научихте от нея, което никога няма да забравите?
- Загубил съм майка си, когато съм бил на година и половина. Такава е съдбата ми. Баба ми поема този ангажимент като мисия - да отгледа сестра ми и мен. Помагала е също и леля ми Елисавета. И не само до ден днешен, но и на другия свят, когато отида, аз навсякъде ще бъда безкрайно благодарен на баба ми
Тя ме научи на дисциплина. Аз бях единственото момче в нашия род, всички други бяха момичета. И въпреки всичко не ме разглези. Още от дете обичах чистотата, реда. Когато бях в казармата, можех да си изпера на ръка по-хубаво от жена. Дрехите ми винаги ухаеха на хубав сапун. Не можех да допусна, че ще имат неприятна миризма.
Изключено! Можех да се зашия, можех да се изгладя. За мен не беше проблем, защото съм го научил от нея. Баба ми беше и страхотна кулинарка. Вкъщи имаше изобилие от конфитюри, сладка, вишновки, ликьори, туршии... Научи ме обаче, че дори да искам сладко, не трябва да си взема сам, защото аз захаросвах всичките буркани, бъркайки с мокра лъжичка. Много обичах сладката й. Беше голям мераклия. Много обичаше цветята, по всички балкони имаше саксии.
- Не казвате нищо за дядо ви?
- Той беше аристократ. Помня го, макар да бях много малък, когато почина. Не можа да преживее загубата на детето си, майка ми, и много рано си отиде от този свят. Беше слаб, висок, кавалерист, участвал във Втората световна война, също награждаван с орден за храброст. Въпросът е, че след като си отиде, баба ми остана стожер на цялото семейство.
Беше страшно любвеобилна, но не позволяваше никой да бъде разглезен. Да се пипа нещо без разрешение, да се взимат пари от нечий джоб, беше изключено. Обичаше да се шегува, но беше справедливо строга. Не ми даваше да мръдна, без да съм си изсвирил упражненията на пианото. Аз не бях лошо дете, но много обичах да играя и се захласвах - с часове можех да съм навън.
Късах по чифт гуменки на седмица
Чак когато баба се уверяваше, че нещата са както трябва, ми позволяваше да сляза да си играя в двора, дори на улицата, в центъра на София, където играехме народна топка и я на 2-3 часа минеше кола, я не. Така беше.
Така че ме е научила на много неща - да бъда справедлив, да бъда почтен, да съм вярващ. Това са много ценни качества, които едно дете научава от своя родител, аз ги научих от баба Киряки. Тя ми беше и като майка, и като баща. Защото моят татко много пътуваше. Той си идваше за месец или пък аз ходех при него в Полша и Германия по 2-3 месеца. И когато се върна, а аз бях на 16 години, изчислих времето, в което сме били заедно. Целият сбор за 16 години правеше 2 години. Цифром и словом. Затова баба ми беше всичко за мен.
- Вие сте силно вярващ, къде намирате своя Бог - в църквата или в синагогата?
- Синагогата, църквата и джамията са абсолютно едно и също. Това е домът на Господ. Той казва обаче и друго - ако нямаш моя дом, прибери се вкъщи. Ако нямаш кът, където тайно да се помолиш, излез на полето и аз ще те чуя. Значи Господ е навсякъде.
Само хората правят разлика между синагога, църква православна или католическа, джамия...
Просто хората сме лоши и сме направили това разделение.
- Религиите са пътеките към Господ, който е на върха...
- От различни посоки, но всички водят към него. И това, дето се пролива кръв с неговото име, е абсолютно кощунство. Затова аз съм вярващ и казвам, че за мен е важна вярата в Господ. Дали ще вляза да се помоля в синагога, дали в църква, или ще се събуя и ще си измия краката и ще седна в джамията, за мен е абсолютно едно и също. Но мога да изляза на полето и отново да му се помоля с мисълта, че Той ще ме чуе. И не разбирам какво е това глупаво разделение?!
- Етиен, разговорът ни продължи толкова дълго, но много ми се иска да ви попитам още неща. Прадядо ви Михаил Тенев е бил два пъти министър на финансите в България. Мислите ли, че парите са тези, които управляват и движат света?
- Да, за съжаление. Още от древността, когато се появяват парите като разменна монета, е началото на лошите неща за човечеството. Защото да се домогнеш до много пари, означава, че се домогваш до съответната власт, ставаш силен на деня и започваш да се държиш с по-низшите, които ти си определил, че са такива, като робовладелец. И тук идва неравенството и липсата на справедливост.
- Същият този ваш прадядо е присъствал при подписването на Санстефанския договор. Ядосва ли ви фактът, че в последно време историята някак се променя, забравя, изкривява...?
- Така е и според мен. Пък и следя много известни наши историци, истинските, не тези, които угодничат на съответната власт. Гледам предаванията на един мой любим журналист - Стойчо Керев. Това е “Новото познание”, където той кани невероятни гости и се научават изключителни неща. И просто ме боли, че нашето минало се манипулира.
За да имаме добро самочувствие, трябва да си знаем истинската история и да се гордеем с нея
От много години, още от комунизма, ние угодничим на някакви хора с имперско самочувствие и по този начин забравяме, че сме били държава, която е имала излаз на няколко морета. Европейски президенти обясняват, че Европа като цивилизация произлиза от България. Хората го признават, а ние си го отричаме. Е, как да имаме национално самочувствие?! Но така или иначе истината излиза наяве, рано или късно.
- Вие сте заклет оптимист. Вярвате ли, че Бог ще успее да вразуми човечеството и да спре безумните войни, които се водят?
- За да не бъде унищожен светът, Той няма как да не се намеси. Плюс това, нека си кажем една истина, която хората или не знаят, или не искат да знаят. След Потопа Господ заявява - никога повече няма да посегна на моето любимо същество, човека. Имало е цивилизации, които са изчезнали, защото са били наказани. За това се говори много от изследователите. Идва момент, когато някои са се издигнали повече и са започнали да тормозят другите.
Същото се случва и сега, в 21 век. Богати хора, олигарси се държат с подчинените си все едно са им роби
Кой им дава право?! Дори да имаш много пари и власт, да се държиш по този унизителен начин, откъде накъде? Аз искрено вярвам и не знам откъде намирам сили, когато е най-трудно, но мисля, че сме в преход към една друга епоха, която със сигурност ще е по-добра за човечеството.
- Говорихме за баби, дядовци и прадядовци, нека погледнем напред, към бъдещето. Имате 3 деца. Някое от тях занимава ли се с музика?
- Не е изключено аз подсъзнателно да съм потиснал желанието на някое от моите 3 деца да се занимава с музика, защото знам колко трудно ми е било. Колко гладуване съм преживял в името на това да сътворя нещо хубаво.
И съм си казвал - не искам да правя децата си нещастни
Повечето от музикантите и артистите не искат техните деца да се занимават с изкуство. Дъщеря ми пееше много вярно, но това не означава, че може да бъде певица. За това трябва съвкупност от качества, които тя, притисната от факта, че не одобрявам, не смееше да покаже пред мен. Защото, видите ли, аз ще я слушам професионално.
Големият ми син също имаше певческа дарба, най-малкият няма. Той се занимаваше с китара и до този момент ме обвинява, че аз не съм му намерил подходящия преподавател. А аз му казвам - недей да съжаляваш, нека музиката да ти е повече като хоби. Въпросът е, че без да искам, съм потиснал желанието им да се занимават с музика, но искрено вярвам, че е за добро.
През годините у нас битува приказката, че музикант къща не храни. Това е нещо, с което не съм напълно съгласен. Защото има музиканти, които имат бял хляб и пържоли на масата всеки ден. Въпросът е хората да не бъдат спирани по изкуствен начин. Мен много ме боли и съм непримирим противник на институциите, които спират пропагандирането на българската музика
- Имате и двама внука. Вярно ли е, че внуците се обичат повече от децата?
- Може би има такова нещо, но аз съм от хората, които много добре умеят да разпределят своята обич и към децата си, и към внуците си. Малките са прекрасни, и двамата. Баткото, Зизи, на 7 април стана на 5 години. А Никола т. г. ще направи две. Слушам ги от време на време, когато пеят. Никола в момента, в който чуе музика, започва да танцува.
- Може пък те да наследят дядо си...
- Може и така да се получи, някак през поколение по е възможно. Защото и техният прадядо, баща ми, е един от пионерите на българската естрада...
- Накрая нека ви помоля за едно пожелание към читателите на в. “Над 55”!
- Искам да пожелая на всички, които са над 55, винаги да имат силна вяра, много позитивна енергия, много силен дух, да вярват в своите възможности и да не се съобразяват с никаква възраст. Пак казвам, тя е само биология, останалото е състояние на духа. Нека усмивката да огрява прекрасните им лица. Това им пожелавам от цялото си сърце!
Роден е на 3 юли 1957 г. в София. От 7-годишна възраст свири на пиано. През 1977 г. завършва Софийското музикално училище “Любомир Пипков” със специалност “Пиано”. През 1981 г. завършва Българската държавна консерватория със специалност “Естрадно пеене” и втора специалност “Пиано”. От 1983 г. е солист на вокална група “Трик”. Оттам нататък идват много песни, писани от композитори като Зорница Попова, Тончо Русев, Мария Ганева, Найден Андреев и др.
През 1991 г. завършва задочно висшето си образование в НМА със степен “магистър”, същата степен му е присъдена и от Министерството на образованието и културата в Йерусалим, Израел.
През 1992 г. печели няколко конкурса за получаване на роли в известния мюзикъл на Андрю Лойд Уебър - “Йосиф и неговата шарена риза”.
Следват участия в шоу “Невада”, шоу “Такси” и шоуто на Тодор Колев - “Как ще ги стигнем... американците”, с децата от групата за синхронно пеене “Жестим” при училището за глухонеми в София.
От 1998 г. е преподавател в НМА, а от 2000 г. - хоноруван преподавател в НБУ. От 2001 г. - хоноруван преподавател по пеене в СУ “Климент Охридски”. От февруари 2006 г. е щатен преподавател към департамент “Музика” в НБУ. На 26 октомври 2005 г. получава хабилитационно звание доцент.
През 2001-2004 г. е завеждащ културата на еврейската общност в България. От 2002 г. е член на
Обществения съвет за култура и традиция и етноинтеграция към Министерството на културата.
През 2007 г. е консултант на световния музикален певчески формат “Music Idol 1”. През 2008 и 2009 г. е вокалният педагог на формата “Music Idol 2” и “3”. През септември 2009 г. е участник в световния денс формат “Dancing Stars 2”. През 2011 г. е вокалният педагог на световния музикален формат “X factor”. Сега е вокален педагог на формата “Като две капки вода”.
През 2020 г. участва в музикалното предаване на Нова телевизия “Маскираният певец” като гост-участник в ролята на Шотландецът.
Валентина ИВАНОВА
Снимки: Личен архив,
Агенция ОСКАР и AnetFoto