Ето как скопските историчари усукват за цар Самуил
Първо не се споменава вече Българската държава, въпреки че в изворите той е владетел на българите в изворите
Регресът в работата на междудържавната комисия по историческите въпроси започна да се забелязва след февруари 2019 г., когато България изпълни важен ангажимент по договора за приятелство и даде зелена светлина на Северна Македония за присъединяване към НАТО.
"Ние бяхме едни от първите, които ратифицирахме договора", каза историкът и член на комисията Наум Кайчев. От тогава, а и досега членовете на комисията се изненадват от всякакви спънки.
В студиото на БиТиВи Кайчев посочи и примера с фигурата на цар Самуил. След договореното още през февруари 2019 г. общо честване на цар Самуил изведнъж се появяват нови формулировки.
Първо не се споменава вече Българската държава, въпреки че в изворите той е владетел на българите в изворите.
Второ са формулирани последващи формулировки, че трябва да се допуснат различни погледи към историята - цар Самуил би могъл да бъде свързан с България, но би могъл да бъде владетел на едни държави, имало три теории: българска, македонска и държава на някакви неидентифицирани славяни.
"Ние ги помолихме да дадат доказателства в изворите, но разбира се, доказателства нямаше", разказа Кайчев.
"Техните аргументи са, че по един начин трябва да се гледа на Самуил, когато има двустранно честване между две страни и по друг начин, когато се изучава в образователната система на Република Северна Македония. Тоест, за учениците цар Самуил трябва да бъде един, а за държавниците друг, което е доста странно", обясни Кайчев.
Той се противопостави на лансираната в публичното пространство тезата, че България пречи на евроинтеграцията на Северна Македония. Според него истината е, че не се изпълнява договорът да приятелство и добросъседство между двете страни и особено в частта му за историческите въпроси.
По думите на Кайчев много забележки могат да се отправят по отношение на политиката на България спрямо Македония в последните 30 години, но може би най-важната е, че България би могла да бъде една идея по-взискателна. Някои проблеми са били попремълчавани, посочи Наум Кайчев и посочи като пример първите години на управление на Груевски.