Ето как заради религията Франция пламна с COVID-19

„Ще празнуваме Господа! Усещате ли радостта тази вечер?“, пита солистът на църковния хор. „Да!“, отвръщат хилядите, събрали се в Християнската църква „Отворени врати“ в Мюлуз на 18 февруари.

За много от последователите на тази евангелистка църква, събирането в 100-хилядния пограничен френски град е най-важното събитие за годината. Освен това, оказва се, продължаващото няколко дни религиозно мероприятие е и в основата на най-голямото огнище на коронавируса във Франция, пише в свой материал „Ройтерс“.

Доказаните случаи във връзка с него към момента са 2500, от тях 17 са починали. Миряните са пренесли заразата до родните си държави, родните си градове, родните си семейства.

Така са проследени заболели до Буркина Фасо, Гвиана, Швейцария, ядрена електроцентрала във Франция и заводите на някои от най-големите автомобилни производители и т.н.

Според „Ройтерс“ именно огнището, създадено от евангелистката църква, е в основата на решението на Германия да спре свободното движение през границата за пръв път от 25 години.

Религиозни събирания и на други места по света са свързвани с разпространението на вируса – например, в Южна Корея, където около 5000 болни са свързани по един или друг начин с евангелистка църква.

Когато заразата изглеждаше далечна

Събирането в Мюлуз започва по план – по това време все още в Европа никъде няма ограничения на масовите мероприятия.

Случаите във Франция към 18 февруари са едва 12 и сред тях няма нито един в близост. 2500 души се събират в бивш търговски център, преработен в зала.

„Към онзи момент гледахме на коронавируса като на нещо, което е далечно“, коментира Джонатан Петершмит, син на водещия пастор и внук на основателя на църквата. Баща му – Самуел, в момента се бори с COVID-19.

Събитието продължава седмица, като програмата включва хорови изпълнения, обща молитва, църковно пеене, проповеди, разкази на миряни за това как Господ ги е излекувал от различни болести.

По думите на Петершмит, най-посещаваните мероприятия са били с 2500 човека в залата и не е имало такова с по-малко от 1000. Мнозина от вярващите оставали с часове, ден след ден.

На 21 февруари събирането е официално закрито и, според говорителката на църквата, никой не се оплаква от симптоми, напомнящи на грип.

В търсене на нулевия пациент

Сред дошлите на събирането има хора от всички краища на света, с най-различни професии и най-различни житейски истории. Някои също са пастори и паствата им наброяват хиляди.

На събирането има две малки деца, които са придружавани от баба си. Причината – майката се разболяла и си останала вкъщи. На 29 февруари именно майката и децата дават положителни проби за коронавирус. Подозира се, че именно те са в основата на огнището.

На 3 март болните от COVID-19 във Франция само за ден почти се удвояват – от 100 до 191. След като от църквата научават за болните майка и деца, те призовават в социалните мрежи всеки, присъствал на събитието да се свърже с лекар. Предоставят и списък на властите. Вече, обаче, е твърде късно.

 Хиляди случаи във Франция и извън нея могат да бъдат проследени до събитието. Регионът на Мюлуз е толкова тежко засегнат, че някои от най-тежко болните пациенти се карат в германски болници по въздуха.

Tук са една четвърт от всички болни във Франция и голяма част са свързани именно с евангелистката църква и нейното събитие от февруари.

Сочат те с пръст

След църковното събиране в дома си в Корсика се прибира 70-годишната Антоанет. Тя спазва 25-годишната си традиция, като пътува с още няколко възрастни жени от местна евангелистка деноминация. Жената е с хронични белодробни проблеми.

След връщането си, Антоанет започва да се чувства зле. Първоначално смята, че просто е изморена от пътуването със самолет и продължава да се вижда с други вярващи. Едва на деветия ден след прибирането си получава обаждане от Мюлуз и разбира какво се случва там. 

Приета е в болница, тестът ѝ за коронавирус е положителен и на 4 март става един от първите болни на острова. 3 седмици по-късно, заразените са над 260, а починалите – повече от 20.

"Хората ме сочеха с пръст. Трябва им изкупителна жертва“, коментира възрастната жена. Според нея хората извън нейния кръг се отнасяли подозрително към евангелистите и сега я винят, че е донесла заразата в Корсика.

Според пасторския син Джонатан Петершмит и други вярващи са били обект на вербална агресия и сега се страхуват да разкриват самоличността си пред медиите. Антоанет също не желае да бъде съобщавано фамилното ѝ име. 

Един от живеещите в Африка пастори описа повалилата го след събирането болест като „сатанинска болка, създадена, за да унищожи света“. „Господ ни пази и ще ни изведе от бедата“, пише духовникът, който в момента се възстановява под домашна карантина.