Ето защо Православните църкви са в студена война

Православните църкви от целия свят се срещат на гръцкия остров Крит за първия подобен събор от 1000 години насам. Дълбокото разделение и отсъствието на ключови фигури обаче заплашва да помрачи събирането. Всъщност на Великия и Свят събор в Православната академия в Колимвари, който започва на големия празник Петдесетница, присъстват архиереи от десет от 14-те поместни православни църкви.

Инициатор на форума е Константинополският патриарх Вартоломей I, който носи титлата „първи сред равни“,  глава на Вселенската патриаршия и на близо 300 милиона православни християни. Тържественото откриване на събора ще бъде литургията на Петдесетница в катедралния храм "Свети Мина" в Ираклион, пише "Марица". Официален обяд за йерарсите ще даде президентът на Гърция Прокопиос Павлопулос. Микис Теодоракис ще изнесе концерт.
 
Само дни преди историческата среща обаче Руската православна църква, която представлява около 130 млн. вярващи, обяви, че няма да участва. Българската, Грузинската и Антиохийската, сирийската църкви  също отсъстват поради несъгласия с регламента. Сръбската склони да присъства, но само като наблюдател. Всички те са считани за близки на Москва. 
 
Съборът в Крит бе белязан от разногласия между поместните църкви. Руската църква обяви, че имало риск съборът да разцепи Православието вместо да го обедини. Няколко патриаршии обявиха, че важни за вярващите теми са останали извън дневния ред от шест теми - православната диаспора, автономията, как се провъзгласява тайнството брак и препятствията пред него, мисията на православната църква в съвременния свят, отношенията  с останалия християнски свят, важността на поста и неговото спазване днес.
 
Сред липсващите теми са посочени тези за автокефалията, автономията, диптихите и календарния въпрос - теоест, приемането от всички поместни православни църкви на един календарен стил, вместо съществуващите понастоящем два - стар (Юлиански) и нов (Грегориански). Тези теми отпаднаха от програмата под давлението на Московската патриаршия.  
 
Обект на недоволство е и фактът, че не всичките 700 православни архиереи ще могат да участват в Събора, а само 14 делегации с максимално 25 делегати. При това всяка делегация ще има право само на един глас, а решенията ще се взимат с пълно единодушие. По този начин по-малките православни църкви обаче получават по-голяма тежест от по-големите, една от които е Руската, обединяваща над 130 милиона православни християни.
 
За неучастието си Светият синод на БПЦ изложи аргументи, сред които липсата в дневния ред на важни за православието въпроси, нарушеният принцип на равнопоставеност при разположението в залата на представителите на автокефалните православни църкви, невъзможността да бъдат редактирани текстове по време на работата на събора, както и необосновано големите финансови разходи за участие.
 
Между големите и малките православни църкви от векове насам кипи задкулисна битка за влияние. Съборът показва колко дълбока е пропастта между 14-те автокефални църкви, казва гръцкият теолог Танасис Папатанасиу. Наблюдатели дори заговориха за "студената война на църквите" между по-либералните течения в Православието, изразявани от Вселенския патриарх в Константинопол, и антилибералните тенденции на Москва. Това е спор, който доби допълнителна острота покрай светския конфликт между Русия и Запада.
 
Всъщност не е тайна, че Московската патриаршия, която като църковна супер сила оспорва първенството на Цариградския патриарх, беше основният противник за свикването и провеждането на Всеправославния събор. Това породи дори крайни коментари за битка за влияние между Цариградската патриаршия и Руския патриарх Кирил и дори за пренасяне на църковна територия на геополитическата битка Евразия - ЕС.