Евелина, спасявала пострадалия белгийския скаут, изоставен от аверите си край връх Мермерите, направи нови разкрития за инцидента!

"Акцията беше изключително сложна, преваляваше дори мокър сняг". Това споделя Евелина Малинова - участничка в акцията по спасяването на белгийския скаут, който пострадала на връх Мермерите, но бе изоставен от аверите си на 2600 метра височина, а българи го спасяваха цяла нощ.

Евелина Малинова е стажант в спасителния отряд в Дупница, предстоят й курсове за спасители. От четири години участва в такива операции. Завършила е финанси, работи в IT фирма. Има две деца.

Ето какво споделя тя за спасителната акция, която прикова вниманието на цяла България:

- Г-жо Малинова, кажете какво всъщност се случи при акцията в Рила по издирването на белгийския скаут, която бе съвместно със спасители от Самоков? Ваши колеги коментираха, че това е била най-тежката им операция от 15 години насам, така ли е?
- Със сигурност колегите са имали много други тежки акции, но тази беше наистина сериозна. Причината е, че мястото, на което се намираше пострадалото момче, беше трудно достъпно. Отне много време да се стигне до него и съответно да го придвижим обратно, за да получи адекватна медицинска помощ. Това направи акцията сложна, както и лошите метеорологични условия, ниските температури, дъждът. Преваляваше дори мокър сняг. През нощта теренът беше хлъзгав. Този участък е опасен при мъгла.

- Кога получихте сигнала за бедстващото момче?
- Получихме сигнала около 2 часа в неделния следобед. Тогава бе подаден през 112 по каналния ред към централата на ПСС. При нас дойде малко по-късно. Ние бяхме първата група, която пристигна при пострадалия, тъй като се намирахме най-близо до мястото - бяхме на езерото Бъбрека. Достигнахме до групата за около три часа. Наложи се да изчакаме след подаването на сигнала известно време, за да може момчетата да подадат координати, защото нагоре вече обхватът е по-труден.

- Бяха ли добре екипирани момчетата и изобщо как е възможно скаути да оставят приятел в беда? Доколкото разбрах, вие поддържате връзка с момчетата.
- Да, и все още поддържаме връзка. Те все още са в България и си следват съответния маршрут, който искаха да извървят.

- Каква точно е целта им?
- Правят преходи в планините и посещават различни градове в България. Имат предварително начертан маршрут. Когато ги достигнахме, двете момчета бяха преохладени. Особено пострадалото, защото не можеше да се движи. Много лесно човек се преохлажда в планината при неподходящо облекло. А тяхното не беше съобразено за такава планина. Те го осъзнаха, говорихме с тях за това. Те споделиха, че не са изкачвали такива височини.

- Доколкото разбрах, те са се изкачвали само на височина до около 600 метра, така ли е?
- Точно така. А тогава се намираха на 2600 метра и по къси панталони. Не разполагаха с ръкавици и шапки. Дадохме им каквото можахме от нашите дрехи. Разделихме си дъждобрани, ръкавици, всичко, което можеше да ги постопли. При пристигането сложихме т.нар. уормъри, които при контакт с въздуха започват да излъчват топлина. Това също помогна да ги постоплим, така че да ги съхраним в добро състояние и да транспортираме пострадалото момче.

- Тоест не са били подготвени за планината?
- Разкъсването на такава група, след като не се познава даден терен, особено при мъгла и дъжд, създава рискове и за провеждането на допълнителна операция. Представете си, ако някой се беше загубил допълнително от групата. Да не говорим, че слизането към Рилския манастир от мястото, където се намираха, отнема около 4 - 5 часа. Ако бяха потърсили съвет от нас, можеше някои от колегите да ги придружат до хижа „Иван Вазов“, която е на час и половина от мястото. На следващия ден при хубаво време щяхме да ги транспортираме. Така че имаше опция да се намери по-близко място, където да се стоплят, да са в безопасност, а не 4 часа да не знаем достигнали ли са Рилския манастир или не. Спускането към Рилския манастир не е леко.

- Какво ви обясниха от групата, защо са оставили приятеля си?

- Няколко пъти зададохме този въпрос, но не ни дадоха никаква информация. Ние не знаехме изобщо какво се случва с тази група. И когато дойдоха на място, ги предупредихме, че предвид влошаващото се време и падането на нощта ще ги върнем през Рилски езера и е хубаво да ги посрещнат на хижа „Пионерска“. Обяснихме им, че момчето ще бъде свалено там и че ще бъде поето с линейка. Никой обаче от тях не дойде. Обясниха, че се движели с влак, нямали коли. Независимо от това от Рилския манастир не е много сложно да се намери транспорт. Ако се бяха посъветвали с нас, щяхме да им дадем инструкции. Имаха по един спален чувал, така че можеше да им се оставят още няколко.

- Как е пострадалото момче в момента, в болница ли е?
- Не е в болница, но беше прегледано в лечебно заведение. Има контузия на коляното и върви трудно, но ще се възстанови напълно.

- Ще се прибере ли в страната си, какво сподели с вас?
- Не, ще изчака групата си. Каза ни, че иска да се прибере с тях в родината си. Иначе ни обеща да се върне отново в България и да отиде в Рила. Искаше да види Мусала. Знам, че с групата искат да посетят много градове, правят обиколка из цялата страна. Споделиха, че им е харесал центърът на София. Имаха планове да посетят Пловдив и Варна.

- Кои са най-големите грешки, които допускат туристите при изкачване в планината? Като че ли масово се тръгва без зареден телефон, без подходяща екипировка, така ли е?
- Това са често срещани грешки, така е. Има обаче инциденти и с подготвени туристи. За да се стигне до това, значи е имало някакъв пропуск. В случая момчето си беше ударило крака. Това е инцидент, често се срещат такива. Затова е добре човек да тръгне подготвен - да има зареден телефон, топло облекло, ръкавици и шапка не са излишни дори през лятото.

- Бъркаме ли прехода в планината с разходка в парка?
- Може би зависи от мястото. Напоследък ми прави впечатление, че много туристи ходят добре облечени и подготвени в планината. Независимо от всичко тя привлича туристи, но не всеки може да премине съответния маршрут. По-скоро бихме призовали да преценяват възможностите си.

- Какви съвети бихте дали на хората, когато предприемат преход?
- Най-важното е да проучат добре маршрута си и да следят прогнозата за времето. За уикенда се знаеше, че времето ще е доста лошо. Трябва да са наясно с физическата си форма и да са добре оборудвани за съответния маршрут. Има приложение на ПСС, добре е да го свалят на мобилните си телефони. Добре е всеки, който предприема изкачване в планината, да казва на някого къде отива, за колко време.

- Как се отнасяте към тази мода, която ни завладя през последните 1 - 2 години, за нощни селфита горе в планината?
- Няма как да спрем хората да си правят снимки, просто нека да преценяват дали са на безопасно място. Това може да създаде рискове. Наистина се превърна в мода, навлезе много сериозно, но няма как да забраним на хората да го правят.

- Често се говори дали алкохолът помага в такива ситуации и може ли да те стопли, когато бедстваш в планината. Каква е истината?
- Алкохолът не помага, напротив. Може да те преохлади, затова не съветваме хората, предприели преход в планината, да консумират алкохол.

Интервю на Яна Йорданова, в. Монитор