Европа ни лепна черна точка заради Галеви и убиеца от "Соло"

Илиян Тодоров изчезна преди няколко месеца, след като ВКС го призна окончателно за виновен за убийството на Васил Александров (24 г.) и Кирил Въжаров (21 г.) и раняването на приятеля им Кирил Димитров пред дискотека &quot;Соло&quot; през 2009 г.&nbsp; Той бе осъден на доживотен затвор. Бягството на братя Галеви влезе и в миналогодишния доклад, но със сигурност те са причината за голямата черна точка за страната ни и в този. Дупнишките бизнесмени се изпариха дни след като ВКС ги прати в затвора за 5 години. <br /> <br /> По думите на говорителят на Европейската комисия Марк Грей проблемите, констатирани в мониторинга за сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешния ред са спорните назначения на ръководни постове в съдебната система, както и за бандитите, които бягат от ръката на закона. <br /> <br /> Предполага се, че Галеви, както и Илиян Тодоров се крият в ЮАР, където напрактика са недосегаеми за родното ни правосъдие. <br /> <br /> Докладът за напредъка на България бе огласен днес, макар че пасажи вече излязоха в последните дни. &bdquo;В доклада се посочва, че в България трябва да насърчават радетелите на промяната и да се осигури лидерство. Основни принципи като върховенството на закона и независимостта на съдебната власт трябва да залегнат в основата на дългосрочна стратегия за реформа. Политически ангажимент за прилагането на такъв подход, както и конкретни и практически мерки в краткосрочен план са най-добрият начин, за да бъде задвижен процесът и да се напредва по-бързо към постигането на показателите по механизма за сътрудничество и проверка&ldquo;, казва председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу, цитиран на българския сайт на еврпейската комисия.<br /> <br /> В настоящия доклад се прави оценка на напредъка, постигнат от България в основните области, обхванати от МСП, а именно съдебната реформа, борбата срещу корупцията и борбата срещу организираната престъпност. Тези въпроси са в основата на модернизацията на българското общество: за да успее процесът на реформи, той се нуждае от последователен и съгласуван подход, основаващ се на широк консенсус в българското общество. <span class="A__T1">Фактът, че този период бе белязан от управлението на три различни правителства,</span> не спомогна за изграждането на този консенсус. Въпреки това събитията показаха, че в обществото съществуват широки нагласи за реформа. <p style="text-align: justify;" class="A_Standard__35__20_Normal">От последния доклад на Комисията от юли 2012&nbsp;г. досега България предприе няколко стъпки в правилната посока. Направени бяха някои подобрения на процедурите за назначаване, главният прокурор предприе някои полезни управленски мерки и Висшият съдебен съвет постигна известен напредък по въпроса за натовареността, се казва в документа.</p> <p style="text-align: justify;" class="A_Standard__35__20_Normal">Цялостният напредък обаче все още не е достатъчен и остава несигурен. Повтарящите се скандали, свързани например с назначения, които трябваше да бъдат прекратени по етични съображения, изплъзване от правосъдието на осъдени шефове на организираната престъпност и поредица от разкрития относно политическото влияние върху съдебната система, подкопаха общественото доверие. Продължава да има твърде малко дела за престъпления, свързани с корупцията или организираната престъпност, достигнали до успешен съдебен край. <br /> <br /> Комисията счита, че процесът на мониторинг посредством МСП, възможностите, предоставени от средствата на ЕС, и конструктивният ангажимент на Комисията и редица държави членки продължават да оказват ценна подкрепа за реформата в България. Комисията приканва България да ускори напредъка си по отправените от нея препоръки във връзка с реформата на съдебната система, професионалната етика и борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Следващият официален доклад вероятно ще бъде изготвен след около една година./БЛИЦ</p> <br />