Евтим Евтимов приживе: Даже и грешната любов е свята
Поетът виждаше музата си женствена, с усмивка - хем ангелска, хем дяволска
На 28 октомври се навършват 88 години от рождението на Евтим Евтимов. Предполагам, че много от вас като мен обичат този нежен лирик, създал едни от най-прекрасните стихове и текстове за песни, които се слушат и до днес. И макар че преди 5 години поетът ни напусна, всеки от нас би могъл да затананика строфа от “Ако ти си отидеш за миг”, “Обич за обич”, “Грешница на любовта”, “Горчиво вино”...
Ще ми се да се върна към един от последните ни разговори с поета. Разбира се, говорим си най-вече за чудото, наречено любов.
- Написали сте толкова много стихове за любовта, научихте ли всичко за нея?
- Който мисли, че знае всичко за нея, значи нищо не знае. В любовта най-хубавото е, че докато ти се струва, че си я достигнал, че си я докоснал, тя е отскочила на един друг връх. И ти отново се втурваш да я гониш.
Каквато и голяма любов да имаш, тя остава една илюзия И може би най-красивото е именно в това. Както аз казвам - най-сладката заблуда. По-сладка заблуда от любовта няма. И добре че я има, защото другите житейски заблуди са убийствени.
- Живеем в труден, мрачен и ръбат свят, има ли място за любовна поезия днес?
- И сам съм си задавал този въпрос. И съм намирал отговор в самия живот. Любовта също не си избира времето и мястото. Факт е, че в най-лошите и гладни времена е имало любов и са се раждали много деца... Добре че тя е над всичко, в нея има и някаква съпротива - да не бъде осквернена, да не бъде отровена... Така че любов е имало през всички времена, дори в каторгите през столетията. За нея няма спирачки, няма прегради.
- Виждате ли я и днес толкова красива, колкото е била някога?
- Като поостареем, започваме да мърморим: “Каква младеж! Целуват се, прегръщат се, момичетата седят на коленете на момчетата...” Та ние да не сме били по-добри от тях?! Сигурно навремето сме дразнили по-възрастните от нас. А сега ние сме в тяхната роля. Забелязвам много хора да мърморят, че младите сега са по-освободени. Ами те са като времето. Самата любов е такава, прилича на времето, то пък прилича на влюбените. Когато те са по-свободни и се държат по-интимно, и на мен ми става хубаво - просто им се радвам.
- Как изглежда днешната муза на поета Евтим Евтимов?
- Каквато е в съзнанието ми и в мислите ми, и конкретна. Виждам я с хубави коси, очи и глас, с нежна осанка.
Когато пиша за някоя жена, никога не си я представям с панталон
Това е практична дреха, разбира се, че не съм против носенето й, но не мога да си представя дамата на моята поезия, облечена по този начин. И в нашето грубо време виждам музата си много женствена, с една усмивка - хем ангелска, хем дяволска. Да, има и едното, и другото. Защото, ако е само ангелска, все едно гледаш икона. Иконата е съвсем друго нещо, нея не можеш да я любиш, грехота е. А жената трябва да бъде любена.
- Кога се пишат по-хубави любовни стихове - на младини или в есента на живота?
- Едно време ме питаха - защо в книгите на младите поети има малко любовна поезия? Аз ги защитавах, като им разказвах една приказка за Бухара, Казахстан. През столетията един от шейховете провеждал конкурс за най-хубави любовни стихове. И който заяви, че ще участва, а не успее да напише стихове, му отсичат главата. На един конкурс се явяват трима поети, най-старият бил 80-годишен. Шейхът харесал много стиховете му и го наградил с къща с езеро.
Вторият бил на средна любовна възраст, както се шегувам със себе си. Чете своята творба. Шейхът го награждава с друга къща. Явява се най-младият и казва, че нищо не е написал. Великият шейх нарежда на палача да му отсече главата. Тогава излиза най-старият поет и казва: “Милост за младия човек, велики шейхо! На неговите години ние любехме, за да може на стари години да пишем хубави любовни стихотворения”.
Но истината е, че сега младите пишат много хубави любовни стихотворения. Разбира се, не всички млади са свързани с поезията, интернет е много интересно нещо, това е вестникът на бъдещето. Срещам се с млади хора, много народ идва. И гледам, че има интерес. При това във време, в което социалните проблеми са жестоки.
- Кой момент от живота си смятате за най-голямата своя драма?
- Смъртта на близките, имал съм много тежки загуби - майка ми, баща ми, сестра ми. Преживях жестоко смъртта на поетесата Петя Иванова, за която навремето написах може би най-хубавите си стихове - “Обич за обич”, “Горчиво вино”... С нея бях свързан 25 години.
Независимо че тя беше омъжена, аз разведен, винаги сме били заедно
Нашите любовни отношения започнаха от поезията и прераснаха в поезия, в творческо съдружие. Нито един от двамата не пускаше стихотворение за публикуване, без да го е прочел другият. От първия ден на нашата среща до последния останах с нея. Много хора се страхуваха какво ще стане с мен, след като тя почина. Вече бях направил два инфаркта. Това стана 7-8 дни преди моята 60-годишнина... Но животът продължава.
Тази моя драма си остана в мен, не ми попречи да се влюбя отново и да продължа нататък. Вече няколко години до себе си имам един много хубав и жизнен човек, също поетеса. Но новата любов не идва, за да замести предишната. Всяка е неповторима, тя си заема своето място. И както казваше моят добър приятел Добри Жотев - няма първа, втора и трета любов. Всичко е любов.
- Любовта ли е най-голямото човешко богатство или има и още нещо?
- За мене любовта е всичко - живот, поезия, неписана религия... Даже и грешната любов е свята. Хората като се обичат, като се любят, това е един обряд - да погалиш някого, да му кажеш нещо хубаво... Наблюдавал съм в петричкото поле змии. Ненавиждам това влечуго и хората, които приличат на него. Но и най-отровните змии, когато правят любов, знаете ли колко красота има в тях. Като се изправят, докосват главите и телата си. Така е и при хората - като се любят, може би изчезва отровата им.
- Спохождаше ли ви често късметът през годините?
- Не мога да се оплача. Това, че толкова години пиша, също е късмет - голям, но и жесток. Трябва да издържиш на дългото надбягване. Откакто си прописал, цял живот се състезаваш със себе си, с другите. Сигурно ми е дадено отнякъде. Не смея да кажа, че талант ми е даден. Но какъв по-голям късмет!? Животът този късмет ми е дал - любов и поезия.
- Коя е най-ценната истина, до която сте стигнали през годините?
- За поета истината не е в многото приказки, а в белия, в празния лист, пред който ще застанеш. Той може да бъде и твоят гроб, и твоя люлка. За мене това е истината, шумотевицата и всичко останало са глупости и суета. Преживял съм много. През годините съм имал и падения, и издигане. Винаги съм казвал - истината е в белия лист.
Щрихи към портрета
Умира на 8 юни 2016 г. след тежко боледуване.
Валентина ИВАНОВА