Петър Величков, големият ни литературен историк, е създал книгата “Лора, Яворов и аз”, за да представи за първи път цялостния дневник на Дора Конова, нейното преклонение и любов към 36-годишния поет, заедно с брилянтно проучени от автора факти, документи, показания в съда, свидетелства, спомени на съвременници. Всичко това е, за да се получи цялостно изследване на драмата Яворов - Лора, която не спира да се обсъжда вече един век.

В книгата за първи път, цели 48 г. подир смъртта й, е публикуван пълният дневник на Дора Конова, включително със задраскванията и редакциите, правени лично от нея, с подробно описание на годините и дните, в които Дора неизменно присъства в живота на Лора и Яворов. Тя е пряк свидетел и участник в разигралата се драма Яворов - Лора. След фаталните изстрели Дора е демонизирана от обществото като причинител на трагедията. За нея няма вече живот в София и тя бяга в провинцията, става учителка, а в края на живота си живее в старчески дом, погребана е в общ гроб. 

- Г-н Величков, книгата ти още е в предпремиера, а вече не се намира по книжарниците. Ще стане ли “Книга на годината”? 
- Това само читателите ще кажат. Аз добросъвестно представям за първи път цялостния дневник на фаталната Дора Конова. Дора е имала неконсумиран кратък брак с Кремен, защото се е влюбила в Яворов. В дневника си във фаталната зимна нощ на 30 ноември 1913 г., когато се прибират и вървят по улицата заедно с Лора, Дора Конова пише: “Аз мислех: “На живот и на смърт с Яворов”. Бях сигурна, че на другия ден Яворов ще уреди въпроса с Лора и Кремен и ще дойде да ме отведе - в дворец или колиба ми беше съвсем безразлично...” 

- Значи е имало любовен триъгълник: Лора, Яворов, Дора Конова? Според дневника Лора постоянно манипулира и двамата, подтиква ги дори, “наблюдава ги”, играе си с огъня с едно жестоко любопитство и тормоз към себе си и мъжа си Пейо. Правила го е и с други жени.
- Като литературен историк моят свят е светът на мъртвите писатели. Колкото съдбата и хората са били по-жестоки към тях, толкова повече съм се амбицирал да направя нещо за тях. От 1985 г. насам през очите ми минаха буква по буква творбите на Яна Язова, четирилогията на Фани Попова-Мутафова “Асеновци”, антологията “1943”, “Запомни ме” на Вероника Здравкова, “Дилетант” на Чавдар Мутафов, “Тъмни зори” на Кирил Христов, “Между пустинята и живота” на Николай Райнов, “Иван Милев” на Евдокия Петева-Филова, “Изобретателят” на Борис Шивачев, “Княжество България” от Г. Димитров, “Кръв” на Константин Константинов и др. Все забранявани, цензурирани, скрити за четене творби. Но вече са достъпни! 

- Последна в списъка ти е Дора Конова и нейните спомени “Лора, Яворов и аз“... 
- Оставих я за тази година, за да отбележа 65-годишнината си. През 2013 г. излезе последната ми авторска книга - “Какво хапнаха и пийнаха великите българи”, в която имам текст за Яворов. Разглеждайки архива му, подарен от Ганка Найденова-Стоилова, негова племенница, на Националната библиотека, попаднах на копие от спомените на Дора Конова. Реших, че каквито и да са реакциите на явороведи или роднини на засегнатите в спомените лица, те трябва да излязат в пълния си вариант. 

- Потръпна ли от това, че влизаш в един интимен свят от трима? 
- В този интимен свят влиза кой ли не и не в това е проблемът. А как, излизайки от него, го осмисляш. Аз смятам, че появата на спомените на Дора Конова, предшествани от новото издание на “Романът на Яворов” на бившия съпруг на Дора Конова - Михаил Кремен, са достатъчен материал за размисъл. И повдигане отново на въпроса: “Кой кого уби - Лора Яворов или Яворов Лора?”. 

- Какво най те впечатли от прочетените страници на “Малката годеница”, както Лора нарича постоянно Дора Конова?
 - Спомените са написани вълнуващо и проследяват кинематографично семейна драма, разиграла се не на сцената, а в реалността според мен. Режисьор на драмата е Лора Каравелова, тя е изпълнителка и на главната роля, а другите две роли е отредила на Яворов и на Конова. Спомените покрай другото разкриват защо при редовните скандали от ревност, които Лора Каравелова устройва на Яворов, нещастието се случва точно след сбирката у Тихови. Най-напред трябваше да издиря и други копия на ръкописа на Дора Конова, още повече че в копието на Ганка Найденова имаше липси. Понеже през 1977 г. са публикувани 3 откъса във вестник “Труд” от копие в Института по литература към БАН, попитах първо там, но ми отговориха, че копието не е налично. Отидох в къщата музей “Яворов”. Там копието беше съвършено различно, прередактирано, изсушено, но в него липсваха същите страници. Едно прикрепено писмо към копието - по повод смъртта на Конова, което публикувах в началото на книгата “Лора, Яворов и аз”, ме насочи към старческия дом в с. Фатово, Смолянско. Обадих се. Управителката любезно ми обясни, че Дора Конова е погребана в общото гробище на дома, без надгробен камък.
В смолянския архив се оказа, че няма ръкопис на Дора. Отидох в ЦДА, където има фонд на Дора Конова, и почнах да поръчвам всичко. В този фонд има две копия с ръкописни поправки на спомените, правени от Дора Конова до последно. Именно тези две копия ползвах, като съм възстановил всички съкращения. Всичко от Дора Конова е иззето и два дни след смъртта й постъпва в ЦДА. Затова всеки ред на очевидец, намерен днес и публикуван, е ценен. Неслучайно на Запад в архивите се пазят до последното листче. А какво да кажем за спомените на Дора Конова, която незаслужено е обвинявана като кокетка и виновница за края на Лора Каравелова!? Цял живот й се отказва да разкаже как тя вижда случилото се, а и десетилетия след смъртта й нейните записки не можеше да излязат в пълния си вариант. 


Михаил Кремен между гробовете на Яворов и Лора Каравелова 

- Потресен ли си? Можеш ли да вземеш страна, като си прочел всичко?
 - Не, след случая “Яна Язова” няма какво да ме впечатли. Все пък съм потресен, когато съпоставях писмата на Лора със спомените на Дора Конова. Индиректно тя обяснява защо Дора е предпочетена от Яворов пред Лора. Но не мога да взема страна, защото едва ли някой би искал да бъде въвлечен в подобна драма като Дора Конова, която опустошава целия й живот. В едно писмо от 26 септември 1954 г. на Михаил Кремен до Христо Радевски (ученик на Дора Конова и застъпник за издаването на спомените й) Кремен си изпуска нервите. След куп обиди по неин адрес и яд, че се е развела с него и не му е позволила да консумира брака, Кремен пише: “Защо всички се пазят от мисълта, че двама вече съзрели мъже - един Поет и едно уютно отказващо да порасне в неговата сянка голямо момче - са успели да прехвърлят своите дялове от вината на безгласното и “посредствено” същество, което е имало нещастието да се озове между тях? И защо им помага цялото общество, превръщайки Дора в изкупителна жертва?”. 

- Поетът е Яворов, непорасналото момче е Кремен, нали?
 - Да, писмото е открито от Евелина Белчева. Да попитам: Ако Дора Конова е била “посредствено” същество, то тогава защо Кремен не я забравя, а й отмъщава с двутомника си за Яворов, излязъл чак през 1960-1965 г.? Само спомени или нещо повече е написала Дора Конова? Тя е направила разследвания, част от които по-късно са огласени от други, но без да се споменава, че са нейни. Но спомените й всъщност придобиват елементи на модерните днес психотрилъри. Лора Каравелова би била достойна героиня на роман на Стивън Кинг, а Яворов на Джон Гришам.

- Имаш големия шанс да си създател на книгата на годината. За подобно нещо в чужбина щеше да получиш кой знае какви пари? 
- Появата на книгата “Лора, Яворов и аз“ не е за хонорар, а за поправяне на една дълголетна несправедливост. И аз, и издателството “Библиотека България” я направихме с любов и като поклон пред една незаслужено оплюта българка. Искахме и успяхме, 48 години след смъртта й, да й дадем думата. Най-сетне. 
 

Откъс от книгата на Дора Конова “Лора, Яворов и аз”