Фиаското на Иво Прокопиев, наречено „златни паспорти“

 Какво лошо има в поредната законодателна инициатива на председателя на ДПС Карадайь и депутатите Цонев и Пеевски за премахване на възможността чужденци да придобиват българско гражданство срещу инвестиции, наричана още инвестиционно гражданство или още по- просто - “златните паспорти”, пише "Труд".

На пръв поглед нищо, дори напротив. Премахването на “златните паспорти” е адекватно предложение на фона на споровете необходими ли са въобще тези паспорти, спазват ли се процедурите по придобиване на инвестиционното гражданство, изпълняват ли се инвестициите от кандидатите за гражданство и прочие още парливи въпроси.

Или казано с едно изречение – една доста проблемна и скандална тема. Затова най-доброто решение е „златните паспорти“ да се премахнат и да се успокоят, както обективните критици на тази форма за придобиване на гражданство (в критиките разбира се има и основание), така и многото политически и медийни спекуланти по същата тема. 

Защо обаче Иво Прокопиев е недоволен от поредната законадателната инициатива на ДПС. Не защото премахването на “златните паспорти” е слабо, неадекватно или правно необосновано предложение, а защото е инициатива на ДПС или по-точно – инициатива на депутата Пеевски. И няма как да е другояче. На запознатите с публичните процеси у нас е известно, че един от мотивите на санциите на американската OFAC, насочени срещу Пеевски, са именно „златните паспорти“.

Според американската администрация Пеевски участвал (не лично, а чрез никому неизвестния дотогава Илко Желязков) в схема за осигуряване на български паспорти за чужденци. На запознатите е известно и това, че ДПС реагира остро срещу наложената санкция защитавайки тезата, че Пеевски няма никакво участие и въобще няма никаква съпричастност към търговията със „златни паспорти“.

В продължение на това от партията обвиниха именно Иво Прокопиев и управлявания от него олигархичен кръг „Капитал“, че е доносничел в американското посолство по адрес на Пеевски и че наложената санкция по „Магнитски“ е в резултат именно на десетките доноси, лъжи и манипулации, изработени от „Капитал“ и свързаните с него НПО- та, медии, журналисти и псевдо-общественици под благочестивата форма на „независими“ (уж) доклади, разследвания, становища и прочие.

Не за първи път Прокопиев и „Капитал“ доносничат в чужбина по адрес на български граждани, техни политически или икономически конкуренти, няма и да е за последен. Целенасоченото разпространяване на лъжи и клевети, маскирани като „независима“ журналистика, се е превърнало през годините в тяхна втора природа. И в този ред на мисли, почвата за налагането и на санкцията на Пеевски също е подготвяна от Прокопиев методично и подмолно в продължение на дълъг период от време. За да се заблуди американската администрация и да се насложи и възприеме зад океана мнението, че именно Пеевски е универсалното българско зло, който освен „медиен олигарх“ и „корупционер“, е търгувал и със „златни паспорти“.

А защо точно „златните паспорти“?

А защо, както се казва „ни в клин ни в ръкав“, точно темата с паспортите е пришита на Пеевски. Защото явно „златните паспорти“ са чувствителна тема за американците и засяга техни интереси, поради което тази тема може да провокира нужната на Прокопиев чуваемост, както и съответната реакция.

Американската администрация не приема прилагането на инвестиционното гражданство и неведнъж е изказвала критики към държавите, прилагащи този подход. Добре замислено от страна на Прокопиев (не може да му се отрече проявената в случая креативност) – да пришие Пеевски към една проблемна за американците тема. А вероятно и не е само към една, защото ако се направи задълбочен анализ на мотивите на санкцията, както и на непрестанното говорене по темата в медиите на Прокопиев, тоест се вникне между редовете, несъмнено ще се установят и други проблемни зад океана и пришити на Пеевски теми.

В случая пришиването на Пеевски към „златните паспорти“ е направено единствено за да се постигне целения от Прокопиев резултат – санкционирането на депутата от ДПС по „Магнитски“. Дори и за предубедените твърдението, че Пеевски се е занимавал с търговия с паспорти, някак не издържа. Още повече, след като (както стана известно и от дейността на парламентарната комисия „Магнитски“) в държавата няма нито едно разследване през годините по темата с паспортите, по което Пеевски да е бил замесен, както и няма нито една държавна институция, която да потвърди факта, че Пеевски има някакво (каквото и да е) касателство със „златните паспорти“.

Ако депутатът от ДПС (който бе обвиняван в какво ли не през последните години) бе имал някакво отношение към схемата с паспортите, то действията му неминуемо биха оставили някъде някаква следа. А такава явно няма. Затова и за Пеевски днес не е трудно да сезира ДАНС с искане за пълна проверка на всички процедури за получаване на българско гражданство срещу инвестиции, извършени от 2013г. (когато започва да действа законовата възможност) до момента. Затова и участва в законодателната инициатива на ДПС за премахването на „златните паспорти“.  Очевидно е. Защото явно не е участвал в схеми за предоставяне на паспорти на чужденци – поне за това, както казват хората, може да спи спокойно, защото съвестта му е чиста.

Страхът на Прокопиев от разследването на паспортите

Именно чистата съвест на Пеевски в случая със „златните паспорти“ е проблемът на Прокопиев днес. Нервната му реакция всеки път, когато ДПС отвори въпроса с паспортите, показва само едно – Прокопиев несъмнено е участвал в заблуждаването на американската администрация, че Пеевски има общо със схеми за предоставяне на българско гражданство. И сега с основание се страхува истината за „златните паспорти“ да не се превърне в неговото окончателно фиаско.

Затова и „Капитал“ всячески се опитва да омаловажи инициативата на ДПС за отпадането на инвестиционното гражданство, като вади от десет кладенеца вода за да покаже, че това било само опит да се изпере образа на Пеевски (същият образ, който Прокопиев рисува вече повече от десет години) и се правело, защото „златната кокошка на платените паспорти вече не снасяла ...“. Дори Прокопиев активира и новата министърка на правосъдието Надежда Йорданова, издигната от политическото му прокси „Да, България“, която побърза да поясни, че ДПС били закъснели, защото вече ДАНС извършвала проверка по няколко случая с паспорти срещу инвестиции.

Иво Прокопиев е изнервен, защото неизбежно си задава въпроса (а той е достатъчно умен да го направи), какво би станало след като и компетентните органи официално установят, че Пеевски няма никакво отношение към „златните паспорти“, което впрочем самият Прокопиев знае отлично. Как това би се отразило и на американските санкции и на „достоверността“ на собствените му доноси по адрес на Пеевски. Ще видим, времето ще покаже.

Прилагат ли се санкциите по „Магнитски“ у нас?

Другата неврологична за Прокопиев тема е приложението на американските санкции на територията на държавите от Евросъюза, каквато е и България. Неслучайно в „Капитал“ постоянно се коментира как санкционираните едва ли не стават лица без гражданство, обречени на гражданска смърт.

С тях не трябва да работят банките, не трябва да се сключват каквито и да са сделки, защото контрагентите им също били заплашени от санкциониране, и прочие още подобни манипулации. В действителност олигархичният кръг „Капитал“ постигна максимума, на който разчиташе, след като успя да организира чрез политическите си и властови връзки, изготвянето и на българските „черни списъци“, в които бяха вкарани, без съд и присъда, напълно невинни хора. Това деяние може да се окачестви единствено с думата позор за политическата класа у нас, допуснала грубо да се нарушат човешките и конституционните права на вкараните в списъците лица. Европа, макар и бавно, отговори на това деяние, като показа недоумението и силното си безпокойство от случващото се у нас.

Прилагат ли се обаче санкциите по „Магнитски“ у нас? Отговорът трябва да е еднозначен – не се прилагат. Първо, защото това е изрично предвидено в европейското законодателство. Регламент (ЕО) № 2271/96 на Съвета от 22 ноември 1996 година относно защитата срещу последиците от извънтериториалното прилагане на законодателство, прието от трета страна, и действията, предприети на основание това законодателство или произтичащи от него, категорично отхвърля екстериториалното приложение на санкции от трети страни по отношение на физически и юридически лица от Европейския съюз. И второ – защото естеството на санкциите не допуска прилагането им извън територията на САЩ.

Санкциите се отнасят единствено до активи на санкционираните лица, находящи се на американска територия, които се блокират, както и до транзакции (включително и транзитни) с американски физически или юридически лица. И най-важното. Санкциите се прилагат само по отношение на чужденци, а не и на американски граждани.

И това е така, защото в процедурата по санкциониране от OFAC санкционираното лице не участва, не представя доказателства и не може да се защити. В този смисъл процедурата се ползва с много ниска степен на доказаност на обвиненията, в сравнение със съдебните такива и не може да се прилага спрямо американски граждани, защото по отношение на тях важат единствено законовите механизми за разследване и осъждане, чрез прокуратурата и съда.

Затова и чужденците, санкционирани по „Магнитски“, продължават да имат отношения със собствените си държави въз основа на законовите процедури, гарантиращи им правото на справедлив процес и защита, ако по същата тема бъдат разследвани в собствените им държави, като гражданските им права не могат да бъдат ограничавани само на база на американската санкция. Нещо, което българското служебно правителство направи именно с позорните „черни списъци“.

Но това не бива да ни учудва, ние винаги сме били по католици от папата, както и по страшни от еничарите, когато си разчистваме вътрешно сметките. Такава ни е народопсихологията, раболепна и винаги в слугинаж на силните на деня. Въпреки това и този опит на Прокопиев да плаши от страниците на зависимите от него медии, че видите ли всеки, който се е доближил до санкционирания Пеевски е обречен на същата санкция и че българският гражданин Пеевски нямал право на нормален граждански живот в родината си, че не можел да извършва сделки и прочие, ще е напълно обречен на провал. Това са поредните манипулации на олигархичния кръг „Капитал“, на които родното задкулисие подлага вече години наред обществото ни.