Философът Орлин Стефанов на 75: Борете се за своите права, не се оставяйте да ви тъпчат!

Орлин Стефанов е известен със своя нов поглед върху вечните класици. Той много дразни догматиците, които не помръдват от приетите “веднъж завинаги” тълкувания в критиката. Завършил е Театралната академия, най-напред актьорско майсторство, но се прехвърля в специалността “Театрознание“. Докторската му дисертация е посветена на творчеството на Софокъл, но в сферата на научните му интереси влизат широк кръг произведения от световната и българската литературна класика. Негови студии са публикувани в реномирани академични издания в Русия и Канада, както и в тематични електронни библиотеки.

Особен интерес предизвиква с авторските си моноспектакли по произведения на Софокъл, Сервантес, Илф и Петров, Ботев, Русо. По покана на известния руски литератор Юрий Борев участва в съставянето на четиритомна енциклопедия за естетика и теория на литературата. 

- Не сте изоставили вашите образователни лекции сред ученици, студенти, граждани. От записите в Ютюб се вижда, че ви слушат внимателно, интересно им е. При толкова голяма разлика в поколенията как се получава този контакт? 

- Е, щом си се родил, вървиш с годините си. Дали идва помъдряване, дали ставаш по-взискателен, или пък... Сигурно е, че ме мъчат коленете, но пък вярвам, че мозъчната гимнастика може да ни спаси от оглупяването. Най-важното е нищо да не приемаш наготово!

- Какво бе отношението на вашите родители към знанията, бяха ли амбициозни към вас?

- Спомням си как си задавах въпроси от малък. Проявила ли се е генетична предпоставка за самостоятелност, не мога да кажа твърдо. Баща ми е с корени от Егейска Македония, майка ми е от Граовско. Не ще да е предопределено от зодиакалния ми знак. Защото на 19 декември е родена великата Едит Пиаф, знаменитата Анастасия Вертинская, но пък имам и “дискусионни” астрални близнаци: Леонид Брежнев, прокурорът Ив. Гешев. Във всеки случай, когато името на Сталин бе налагано като свещено, а аз бях дете, съм си отговарял на въпроса, че няма как този представян ни за бог “баща на народите” да не влиза в тоалетна, което не се връзва с натрапваната извънземност. А съм му задавал и мислен тест, дали ако му покажа лист, върху който съм пулверизирал мастилено мехурче от перодръжката, с каквито пишехме, преди да се измислят и приложат у нас химикалките... Такива хрумки имах...

Още като средношколец съм рецитирал ярки творби на български писатели. Обичах да си представям, че съм в друг образ. Спомням си как на новогодишен ученически карнавал се бях снабдил с фрак и цилиндър, с бели ръкавици и така събирахме овации с моя съученичка, която пък ходеше на балет и стана моя подходяща партньорка. Е, съответно кандидатствах в тогавашния ВИТИЗ, където учих три семестъра. Бяха ми достатъчно, за да разбера колко зависима е професията на актьора: роли, режисьорски екстравагантности, нелоялно конкуриране на кръговете и съответните предпочитания с налагане на снобско високомерие. И избрах да се посветя на любимия си театър като критик, а актьорстването наваксвам с моите литературоведски моноспектакли. Това ми позволява да запазя независимостта си, която импонира на моите слушатели, харесва им, че отхвърлям скучната схоластика. Че предлагам нови идеи върху класиката.

- Какви лични перспективи сте открили за вас, които ви дават кураж да вървите напред? Човек не винаги има сили да се равнява с новите поколения.

- Казано е, че искаш ли да унищожиш някого, достатъчно е да му внушиш, че не е нужен за никого. Затова човек трябва да намира начин да се реализира независимо на колко е години. Годините нямат значение, ако намеря общ език с присъстващите. Пиша статии, коментирам в блога си и в социалните мрежи проблеми на изкуството и на живота. Разбира се, очаквам да отпадне проблемът с карантините и да се възобновят срещите със слушатели на живо.

Пробвах и проведох няколко четения с помощта на Интернет, в момента организираме онлайн лекции в центрове на фондацията “Руский мир”, към която съм почетен лектор, пред слушатели в Анкара и в Лисабон.
За жалост, битовите неуредици в нашата държава са толкова много, че така скъпоценното време наместо в наука и красиви срещи протича в съдебни дела, в които бях въвлечен чрез лъжливо обвинение пред прокуратурата. Сега отстоявам правата си. Сметката на инициаторката, която е юрисконсулт в общината, излезе крива и не можа да ме пречупи. Случайно разпределен състав на районния съд отхвърли исковата претенция на госпожата и сега водя дела с обратен иск към нея и към нейните съучастници. 

- С други думи, ни казвате да не се отказваме от правата си или да се научим какви права имаме и да ги защитаваме?

- Точно така. Отказването от “разправиите” само укрепва самоуверената наглост, че сме заложници на случайно овластени заговорници. Казвам го, за да дам кураж на читателите. Да не се поддават на натиска, да си търсят правата. В друго интервю ще разкажа повече по тази тема. Още Хамлет споменава в най-знаменития монолог от световната драматургия за “бавежа на закона”. Много си помагам с търсачката на Интернет и научавам юридическите тънкости, процесуалните клопки.Нещата не са неспасяеми, ако се интересувате и защитавате себе си и правата си.

Затова и темите ми, чрез които се зареждам професионално, емоционално и на младежки обороти, поизостанаха във времето. Бих предпочел да си върша изследванията - замислил съм критика на Хегеловите и Кантовите естетически теории. Но как да съм взискателен към трактатите на тези толкова утвърдени имена, ако изгубя себеуважение то си, понеже са ме смачкали хора, извършили престъпления против правосъдието: набедяване, прикриване, лъжливо свидетелство, тенденциозно разследване, издаване на съдебномедицинско удостоверение с невярно съдържание. А ми се ще да напиша и мемоарни “Записки на един маргинал или Ефектът на доминото”. Дано да намеря време и сили. Ще е добре да дам някакво упование на онези, които са готови да плуват срещу течението. Това е по-трудно, но води към чистите извори и водоеми, където обитава пъстърва, а не някакви блатни видове при тинестото устие...

- Майка ви и баща ви взискателни ли бяха към вас. Искаха ли да сте отличник, или вие си бяхте амбициозен?

- Мисля, че имах шанса моите родители да не ми придирят на дребно, нито са следили какво, къде и как правя. Вероятно са ми доверявали, че внушената почтеност ще ми стига за конкретните изпитания и изкушения. Не са ми внушавали и някакви особени амбиции. Все пак опасността те да не се осъществят може да загнезди непреодолими комплекси. Не съм бил и абсолютен отличник, за което отива доста време да се тренират умения. Гледал съм да разбера логиката в преподаваните предмети. Например през годините по математика имах четворки. Просто не ми стигаше времето за 45 минути да реша три задачи. За целта би помогнал някакъв автоматизъм, който си изработваха мои съученици. И се оказа, че на матурата имам пет астрономически часа пак за три задачи и времето ми стигна да изведа забравено или ненаучено правило. Така единствен от курса получих пълно отличие от двата изпита. Защото с петици през годините моите приятели избегнаха устния, но пък оценката им бе нащърбена...

- Вие как бяхте спрямо вашите деца? Или майка им бе действащ фактор?

- Никой от двама ни не се е престаравал с наставничество. За мен много по-важно за всяко движение е да се разчистват препятствията, вместо да се въздейства силово. Впрочем Аристотел е твърдял, че се движи само движимото и едва Галилей показва с простичък опит, че всяко веднъж задвижено тяло, щом не среща препятствия, се движи безкрайно, без нещо допълнително да го тика. Преминали са две хилядолетия, за да се формулира очевидното, а за да не се потърси сметка от Инквизицията, италианският учен си измисля предшественик, когото историците на науката все не откриват. Не се досещат, че щом такъв приоритет мирише на клада (каквато участ е сполетяла Джордано Бруно), уместно е честолюбието да отстъпи.

- Кое от днешното време ви прави нетърпим и кое от старото време го няма, а не е било за изхвърляне?

- Като за всяко нещо на света, няма как да се даде само положителна или само отрицателна оценка за критерии. Разбира се, променили са се претекстите и лозунгите, но както преди, така и сега властта е съблазнителна възможност някой да заживее по-заможно, да постигне значимост за себе си, да помогне на своите най-близки хора.
Само че кулисата, зад която преди се скриваха тези обясними подбуди, беше добруването на всички и хората получаваха в по-нормална пропорция и собствени жилища, и сносни почивки. Напълно безплатни образование и здравеопазване.

Докато сега е прокламирана значимост само за ловките, за политическото хамелеонство и разцъфтява демагогията. За жалост, обществените фондове бяха разграбени и това доведе до повсеместно и грубо нарушаване на законността. Рязко намаля сигурността в бъдещето и се разгърна масовото емигриране, отказ от родителските задължения и нацията ни се свива неудържимо. Опустяха цели региони и се забравя предупреждението на жреца в знаменитата трагедия “Едип цар”, чието правилно название е “Едип тиранът”: “Не струва нито корабът, ни крепостта, когато няма хора в тях”. А населението се смалява при смърт, а както знаете, в древна Тива 3200 г. пр. н. е. също е имало епидемии, безплодие на жените и земята от “огненосния мор, при бягство от тиранията, когато “Мисълта е без щит и не може човек цяр да даде”. Затова учете миналото, за да се справяте днес и да програмирате бъдещето си.

Савка ЧОЛАКОВА