Финансист: Зелените политики доведоха до шока с тока

Един от най-значимите проблеми пред българската икономика понастоящем са високите и нарастващи цени на енергийните ресурси. Тенденцията е в целия свят, но най-съществен израз тя намира в Европейския съюз, тъй като тук се подсилва от политика и мерки, които се опитват да изведат съюза на ново равнище на устойчиво икономическо развитие, като го направят водещото стопанство, но не успяват, пише финансистът Димитър Чобанов, за ТРУД.

Реалността е сурова - огромни инвестиции във възобновяеми източници, несигурност на енергийните цени и доставки, все още голяма зависимост от вносни ресурси и в кразйна сметка изоставане от основните конкуренти.

Политиката в ЕС

Тези и множество други структурни проблеми (тежки и тромави регулации, големи държавни дефицити и дългове и т. н.) в ЕС, а и в много други икономики, се решават не чрез на конкретни мерки, а чрез използването на паричната политика.

Изливането на изобилна ликвидност на финансовите пазари надува цените на търгуваните активи, понижава цената на финансиране и способства множество проекти и фирми да изглеждат жизнеспособни, а всъщност да разчитат единствено на евтиното рефинансиране, за да продължат да съществуват.

Този процес на парична емисия рано или късно се отразява не само върху цените на финансовите и реалните активи, но и върху производствените разходи и върху цените на стоките за крайно потребление. Дори най-големите и по принцип стабилни икономики - Съединените щати и Германия, вече регистрират рекордно високи темпове на потребителска инфлация.

Инфлацията в България достигна 4,8% през септември и ще се ускорява при очакваното поскъпване на електроенергията и други услуги за битовите потребители. Същевременно възстановяването на икономиките от разнообразните шокове, които се съчетаха през 2020 г., в някои случаи повишава търсенето по-бързо от очакваното.

Натрупаните проблеми през последните години при добива на енергийни ресурси също силно допринасят за настоящата картина. Умерените цени и политиката за “зелен” преход силно ограничиха инвестициите в някои сектори в ЕС - добив на въглища и природен газ. В този сектор обаче между откриването на дадено находище и началото на неговата реална експлоатация минава значителен период от време.

Дори в настоящия момент да са налице такива находища, те биха могли да се използват след няколко години. Тоест такова решение за момента не е приложимо.

Преходът от настоящия енергиен микс към такъв с нулеви нетни емисии изисква огромни инвестиции и използване на технологии, които все още не са налични. Разчитането на ВЕИ без капацитет за съхраняване на произведената енергия създава сътресения в системата.

При благоприятни условия и относително ниско потребление се създава излишък, който в някои случаи води до достигането на отрицателни пазарни цени на електроенергията при липсата на капацитет за съхраняване на свръхпроизводството.

Обратно - при лошо време и високо потребление цените рязко скачат. Тогава източникът за покриване на допълнителните нужди дори в Германия отново стават въглищата, тъй като останалите източници или работят при пълен капацитет, или изобщо не работят, докато въглищните и газовите централи могат да работят и при непълна мощност, за да осигурят необходимото количество ток.
 

Приносът за ситуацията на климатичната политика намира израз и чрез цената на квотите за емисии на CO2. Тъй като се прилагат във все повече икономически дейности, цената им рязко се покачва и значително изпреварва очакванията на Европейската комисия.

От началото на годината тя почти се е удвоила - на 4 януари тя е била 33,7 евро/тон, докато на 20 октомври тя е вече 57,8 евро/тон, като през първите дни от месеца надхвърли 64 евро/тон. Това се отразява силно върху разходите за производство на ток най-вече от въглища.

Всъщност това е предимството на Полша в настоящата криза - тъй като все още разчита на въглищните си централи нейната система е достатъчно гъвкава и въпреки че е обвързана с останалата част от ЕС успява да поддържа по-умерени цени и да се предпази от големи ценови шокове.

Европейските лидери поставиха континента в неравностойно положение спрямо неговите конкуренти в областта на енергетиката, за да преследват цели, които в крайна сметка няма да имат съществено отражение върху климата. Те обаче доведоха до сериозно нарастване на цените в енергетиката, като по този начин увеличават и потребителските, и производствените разходи.

Европейският съюз и Обединеното кралство възприеха идеята за нетни нулеви емисии на парникови газове до 2050 г. За тази цел те затварят въглищните централи и правят огромни инвестиции в соларни и вятърни проекти. Германия и множество други държави фактически забраниха фракинга за добив на природен газ.

Отказът от използване на ядрена енергетика като реакция към аварията във Фукушима, Япония, е друга стъпка по пътя към настоящата ситуация. Германия е обявила, че се отказва напълно от ядрените си централи през 2022 г.

В ЕК продължава дискусията дали този тип енергетика трябва да се признае за устойчив, което би насърчило отново инвестициите в такива проекти и би понижило цената на финансирането им.

Възможни мерки в България

Сключване на дългосрочни договори с предвидими цени за производствените предприятия - това е мярката, която най-добре може да предпази фирмите от колебанията в цените на ток, природен газ или други ресурси. Тъй като при отделно предприятие е възможно да се получи голяма вариация на нуждите, биха могли да се формират пулове, които заедно да сключват дългосрочни договори за доставка на електроенергия.

Предимствата на подобно решение са увеличаването на договорната сила за участващите предприятия и възможност те да постигнат по-изгодни цени. От друга страна фирмите в пула трябва да бъдат определени по начин, който намалява вариацията на общото потребявано количество ток. По този начин ще се направи и по-добра прогноза за общите им нужди. Процесът може да бъде подпомогнат от работодателските организации.

Друга мярка, която трябва да бъде предприета, е насърчаване на участието на борсата и приемането на правила, които не позволяват спекулативно (фиктивно) покачване на цените.

Намаляване на данъчната тежест върху енергийните ресурси (най-вече ДДС) и на таксите, които участват при формирането на цените на енергийните ресурси - за комбинирана, за зелена енергия, за енергийна ефективност и др.

В рамките на ЕС средно около 35% от цената се формира от такива източници и Европейската комисия е склонна да приеме временни промени в тези показатели. В повечето държави това се съчетава със социално подпомагане и гарантиране на непрекъснатост на доставянето на ток, дори за най-бедните.

От гледна точка на енергетиката настоящата ситуация е благоприятна, тъй като позволява дори централи, които по принцип работят на загуба, сега да подобрят финансовото си състояние. Немалка част от приходите от високите цени обаче не остават в предприятията, в НЕК или в БЕХ, а са за търговците на електроенергия.

Тоест претенциите на производствените предприятия не трябва да са само към държавните дружества от енергийния сектор, но и към частните търговци на ток, които се възползват от ситуацията. Само че е ясно, че подобни искания биха били безполезни, тъй като основна цел на всеки пазарен участник е да максимизира печалбата си.

Натискът от страна на производствените предприятия за получаване на компенсации е разбираем. Те изискват част от разходите за електроенергия, които са направили или ще поемат, да им бъде възстановена.

Пазарната логика обаче показва, че мениджърите на тези предприятия би следвало да вземат решенията си на базата на оценка на различните алтернативи. За тях по-добрата алтернатива е била да продължат производството и да платят дори значително по-високата цена на тока спрямо спирането.

При преговорите от страна на работодателите те не поемат ангажимент да възстановяват средства на своите клиенти. Това, което те се опитват да направят, е - от една страна да повишат продажните цени, а от друга - да получат компенсация, че са изправени пред по-високи разходи.

Само че точно това е задачата на предприемачите - да правят прогнози за приходите и разходите си и на тяхната основа да развиват дейност. Тоест във всеки момент от съществуването на дадено предприятие то е изложено на пазарни, финансови, оперативни и всякакви други рискове - работата на мениджмънта е да ги управлява.

В случая на енергоемките производства става въпрос за основен тип разход, който самите те не са предвидили, че може да се повиши толкова рязко. Управлението на този риск се случва чрез сключването на дългосрочни договори при фиксирани или предвидими за определяне цени.

Това не е било извършено от същите тези мениджъри, които сега изискват компенсация за пренебрегването на този риск. Те обаче се опитват да прехвърлят грешката си върху държавния бюджет - тоест върху всички данъкоплатци.

От друга страна текущото развитие е резултат и от влиянието на политически рискове. Негативното въздействие би могло да придобие системен характер, тъй като повишените производствени разходи биха могли да доведат до големи загуби за някои фирми, в резултат от което те да станат неплатежоспособни и проблемът да се прехвърли към техните кредитори и партньори. Така запазването на финансовата устойчивост би могло да бъде аргумент в подкрепа на такава мярка.

Склонността на ЕС към самонараняване в името на неизпълними цели за климата е пример за неадекватна политика, провеждана през продължителен период от време. България е член на ЕС и трябва да се съобразява с тези цели. Тя обаче може да заеме позиции, които по-добре защитават националния интерес - постоянен и устойчив достъп до електроенергия.

Настоящата политика на ЕС не е съобразена с развитието на българската енергетика и това ще допринася за все по-големи сътресения за нашата икономика и занапред. Важна насока за инвестициите трябва да бъде увеличаването на капацитета за съхраняване на електроенергия чрез строежа на подходящи мощности.