Фолклорната певица Поли Паскова: Не съм вечеряла с Господ, но той ми даде добър мъж

Поли Паскова отскоро е в отбора на “Над 55”. Това лято тя влезе в него като най-нов “играч”. Човек рядко може да достигне до върха в 2 толкова различни области като нея. Бивша национална състезателка по баскетбол, позната с моминската си фамилия Найдова, днес Поли Паскова е една от най-известните фолклорни певици. 

Тя е сред малкото, които имат в репертоара си и авторска музика на фолклорна основа. Съчетава хаус, рок, диско и поп с фолклор. Вдигала е залата на крака не само из цялата страна, но и в чужбина. Нейна песен е включена на първо място в световен албум, а “На сърце ми легнало” се оказа в ТОП 20 за най-посещавани американски сайтове с платена музика. Поли е красива, чаровна и сладкодумна. Има прекрасно семейство. Мъжът й е също бивш национал, по академично гребане. Голямата им къща в Банкя е пълна с трима сина - Никола, Любен и Михаил.

- Казваш се Павлина, а мъжът ти Павлин. Чувала съм, че такива двойки имат щастливо бъдеще, но нека първо те върна в миналото. Как се запознахте?

- Имах една приятелка, която харесваше съквартиранта на Павлин, с когото деляха обща стая в общежитието. Беше много срамежлива, искаше да излиза с другото момче, а аз тогава си имах гадже. Но тъй като съм по-контактна, тя ме помоли да излезем с Павлин и приятеля му. Ние, двамата им бяхме нещо като антураж. Уж, ходихме с тях, за да не се притесняват, а накрая стана така, че ние се оженихме, а те - не. (Смее се.)

- Винаги ми е било любопитно, след като една жена е родила 3 момчета, променя ли се любовта към съпруга й?

- Не, не бих казала. Ние сме заедно вече толкова години. Случих на добър мъж, защото ми е дал свобода, позволил ми е да съм водещата фигура в брака ни. Да бъда жената, която казва как ще бъде обзаведена къщата, как ще изглежда градината... 

Почти сме си разменили ролите - аз съм мъжът вкъщи, а той е по-големият домошар

На него му се отдава повече да бъде в кухнята, да се грижи за децата. Няма да забравя, когато се омъжих, майка ми каза, че съм вечеряла с Господ, за да ми даде такъв добър съпруг. (Смее се.) Без неговата опора аз не бих взела такова сериозно решение да родя и трето дете. Много пъти съм го казвала, че той отгледа големият ни син.

- Как така?

- Когато забременях и двамата бяхме национални състезатели. Един от нас трябваше да се раздели със спорта, защото нямаше кой да ни помага. Тогава съпругът ми каза - ако родиш момче, аз ще изляза в отпуска по майчинство, ако е момиче - ти. И му излезе късметът. (Смее се.) На втория месец аз се върнах да играя, а той носеше бебето на консултации, хранеше го, разхождаше го. И ми помогна много с отглеждането. А аз бях тази, която финансираше семейството, защото получавах много голяма заплата, дадоха ми и жилище. 

​​​​​​​- И как се чувстваш сред четирима мъже?

- Всъщност аз съм водещата фигура, човекът, който дава командите и ги слага на място.

​​​​​​​- С толкова много ангажименти и пътувания, остава ли ти време и да се поглезиш като жена?

- Време има за всичко. Затова, че съм толкова ангажирана, не съм 100-процентова - нито майка, нито съпруга, нито домакиня, нито певица. Но пък от друга страна това ми помага животът ми да не е еднообразен и отегчителен, да се зареждам с повече енергия. Не мога да си представя, че мога да бъда само домакиня около тенджерата или само майка. Всичко това убива страшно много личността в една жена.
​​​​​​​
​​​​​​​- А мъжът ти не се ли чувства ощетен, не страда ли самочувствието му от това, че ти си водещата в семейството ви?

- Поне не ми го е казвал. Пък и защо?! Той си има достатъчно самочувствие. Познавам малко хора като Павлин, които носят истинското благородство в кръвта си. 

​​​​​​​- Освен че е благороден, какъв още е той?

- Ами, българин висок 196 см, невероятно спокоен. Аз съм по-холеричен и динамичен тип и ако съпругът ми е като мене, трябва отдавна да сме се хванали гуша за гуша. (Смее се.) Отстъпва много и това допринася за хармонията и синхрона в нашата двойка. Няма семейство, в което всичко да е цветя и рози. 

Навсякъде като вдигнеш уханните листенца, отдолу понамирисва и на нещо друго

Но за времето, в което сме заедно, рядко е повишавал тон. Напротив, аз съм тази, която понякога извисява глас. Разбира се, има неща, от които се дразня, но на фона на всичко, което знам и съм чувала за другите, те просто са прашинки...

​​​​​​​- Освен любовта и децата, какво друго ви свързва?

- Тук ми се иска да ти разкажа един интересен случай. Преди години повярвах в Бог и започнах да чета православна литература. Веднъж пътувахме в колата към Бургас, откъдето е мъжът ми, и аз му обяснявах какво съм прочела. Той ме спираше и ми казваше - не ме занимавай с твоите глупости. Упорито не искаше да слуша какво му говоря.

И когато аз заминах на лагер с отбора, а той гледаше детето в Бургас, го изтървал за миг от погледа си. Малкият, който тогава беше на 2 г., бръкнал в кофата за боклук и извадил отворена консервна кутия, на която си срязал ръката много дълбоко. Като видял това, мъжът ми паднал на колене и започнал да се моли: “Господи, ако наистина те има, нека нищо да му няма на детето!”

После бързо го закарал в болница. И се оказало, че сухожилията са здрави и ще се оправи, въпреки че е изтекла много кръв. Оттогава и мъжът ми започна да вярва. Сега дори ходи на църква повече от мене, тримери, пости и всичко необходимо. Радвам се, че и момчетата сме възпитали така. Някак си съм по-спокойна за тях, защото времената са много объркани и на нас, родителите ни е трудно да си опазим децата, колкото и усилия да полагаме. Така че, Господ да ги пази! На това се осланям. И за да отговаря на въпроса ти, мисля, че и тази вяра ни свърза още повече.

​​​​​​​- Като се обърнеш назад, можеш ли да кажеш дали си пренесла нещо от спорта в музиката?

- Баскетболът ми е взел много - от към здраве, имала съм проблеми и т. н., но и много ми е дал. Помага ми много да се боря, да бъда силна, да бъда над дребните неща. 

Колективният спорт е голяма закалка, още повече като си играл с жени 

Научил ме е по-лесно да понасям и победите, и загубите. Защото животът е низ от победи и загуби.

​​​​​​​- Ядосваш ли се понякога, че попфолк звездите са предпочитани пред народните певци?

- В репертоара си имам над 300 песни - от всички етнографски области, мога да пея гръцки, сръбски, поп. Бих казала, че изпълнявам добре доста стилове, но най-много се харесвам в “кожата” на народна изпълнителка. А и не бих казала, че ние не се радваме на същата популярност и успех. Независимо, че съм на толкова години и нямам силикон, след концерт час-два раздавам автографи. Хубавото, че при нас няма рамки - слушат ни и стари и млади, даже и чужденци. 

​​​​​​​- И накрая нека те помоля за едно пожелание към  нашите читатели!

- Имам една песен - “Късмет”, тя е много специална за мен, защото е написана по действителен случай. Нека с това заглавие да пожелая късмет и на всички читатели. И още - да бъдат здрави и да знаят, че ние, българите, има с какво да се гордеем. 

Ива ВАЛЕНТИНОВА