Форум на СИНПИ: Няма система за национална сигурност в България, която да защити адекватно хората

В момента не съществува система за национална сигурност в България, която да може да защити адекватно интересите на хората. Тя е разрушена и е в аморфно състояние.

Около този извод се обединиха участниците в Дискусионния форум „България – сигурност и демография“, организиран от Стратегическия институт за национални политики и идеи. По време на форума бяха разгледани различните аспекти на понятието „сигурност“ и бяха обсъдени различни форми и начини за решаване на проблемите в тази сфера.

В дискусията взеха участие членовете на СИНПИ д-р Калоян Паргов, посланик Чавдар Минчев, посланик Младен Червеняков, доц. д-р Николай Цонков, проф. арх. Иван Данов, д-р Даниела Везиева и икономическият анализатор Димитър Пенков.

Като панелисти в събитието участваха бившият служебен министър-председател и министър на отбраната ген. Стефан Янев, заместник-председателят на УС на СФСМВР Вергил Христов, проф. д.н. Любомир Тимчев, полк. Тихомир Стойчев и посланик Горан Йонов.

„Националният интерес е само един – оцеляването на нацията и превеждането й в бъдещето, чрез справяне с кризите и с предизвикателствата“, заяви председателят на УС на СИНПИ д-р Калоян Паргов при откриването на форума.

По думите му сигурността може да се разглежда и през призмата на икономиката, на здравеопазването, регионалното развитие. „Тя е ефимерно понятие, свързано с усещането на всеки един индивид дали се чувства застрашен или незастрашен пряко или косвено от нещо. В този смисъл сигурността кореспондира пряко с демографията“, счита Паргов.

„От съществен национален интерес за България са мирът и сътрудничеството в Черноморския район и на Балканите“, каза посланик Чавдар Минчев, който бе и модератор на дискусията, в уводното си изказване.

Той посочи, че стремежът ни през последните десетилетия е бил Черноморският регион да стане зона на активно икономическо сътрудничество и стабилни междудържавни отношения, зона на зачитане на интересите на другия, зона на минимизиране на заплахите и рискове. „Днес отново регионът притежава потенциал да се превърне в един от фокусите на геополитическото противопоставяне в света, а това е и съществен риск за нашите национални интереси“, изтъкна дипломатът.

„Най-важно условие за постигането на националните интереси е не само те да бъдат еднозначно определени, но и да представляват фундаментът на политиката на държавата, която безспорно е основен инструмент за тяхната реализация“, каза в заключение Минчев.

Според посланик Младен Червеняков в България липсва национална доктрина, национална стратегия, ясна визия какво искаме да направим. „От тук липсват и отговори на редица въпроси – каква държава искаме като тип държава, какви функции ще изпълнява тя, как ще се разпределят тези функции помежду си, какво ще бъде съотношението между основни компоненти на държавността, като например политическа система и правна уредба; какво и как защитава системата за сигурност, какво е мястото на охранителната защитна функция на държавата и как се обезпечава“, обясни той.

„Според редица международни проучвания България е на 81-во от 97 държави по качество на наказателното правораздаване. Зад нас са само страни като Гватемала, Кот д'Ивоар, Сиера Леоне, Камерун. По гражданско правораздаване сме на 40-то място, по отношение на спазването на закони – на 55-то място. Аналогични оценки виждаме и в Механизма за сътрудничество и проверка“, заяви Червеняков, който е бивш правосъден министър.

„Независимо, че в редица правителствени програми бе записано увеличаване правомощията на министъра на правосъдието с оглед постигане на баланса между трите власти, бяха иззети всички негови правомощия по бюджет, и по квалификация, и по контрол, като механично прехвърлихме Инспектората към ВСС, създавайки един Министерски съвет на съдебната власт, какъвто не съществува в никоя страна“, обясни юристът.

За Младен Червеняков основният проблем за структурата на системата на сигурност е, че той не е изяснен. Тези проблеми не са преодолени и в Стратегия за национална сигурност от 2009 и нейната актуализация през 2018 г.

Доц. д-р Николай Цонков каза, че в момента сме свидетели на постоянно състояние на несигурност и нестабилност, което се поражда от множество кризи, които се наслагват, имат последователни, а понякога и едновременни действия в глобалната среда. Те оказват влияние на България като цяло, както и на държавните системи.

„Управлението на кризите в България, като част от цялостната система за национална сигурност, е на критично равнище. Една от основните заплахи, които съществуват обективно за България, е демографията“, посочи той.

Бившият народен представител и член на Комисията по отбрана на НС обясни, че седем са изискванията на НАТО, които не покриваме: осигуряване на непрекъснатост на управлението и предоставяне на критични държавни услуги; устойчивост на енергийни доставки; способност за ефективно справяне с неконтролирано движение на хора; устойчивост на осигуряването с храни и вода; способност за справяне с масови жертви; устойчивост на националните комуникационни системи; гъвкавост на гражданските транспортни системи.

„Ние не използваме достатъчно възможностите, които ни дават членствата ни в ЕС и НАТО“, категоричен бе Цонков и допълни, че българската армия е изключително изостанала поради недофинансирането и кадровия дефицит и трябва спешно да се решат тези проблеми.

„Предвид цялостната глобална картина се налага да приемем нова Стратегия за национална сигурност. Концептуално трябва да се промени и Законът за управление и функциониране на системата за национална сигурност“, счита Николай Цонков.

Според проф. арх. Иван Данов на държавно ниво е необходимо да се създадат условия, структури и организации, които да се занимават на първо място с превенция, т.е. с избягване на негативните резултати от бедствия. „В държавата ни в момента се работи постфактум – след настъпване на бедствието започват действия и противодействия, които да преодолеят щетите от тях. Превантивните мерки биха дали по-добри резултати от гледна точка опазване на живота, здравето на хората и националното богатство на страната“, убеден е той.

„Като елемент от националната сигурност е планирането и развитието на цялостната инфраструктура на страната, което обхваща пренос на енергия, на суровини за енергията, съхранение и пренос на вода, пречистването й, цялостната транспортна инфраструктура – пътища, железопътна мрежа, летища и пристанища, както и елементи за комуникация и пренос на данни.

- посочи бившият министър на инвестиционното проектиране - Планирането и правилната експлоатация на всички тези жизненоважни елементи са част от задачите на държавното ръководство, свързани преди всичко с националната сигурност, което пряко засяга икономическата стабилност на страната и трябва да бъде обект на защита на силовите структури“.

Проф. Данов обърна внимание, че е време е да се помисли, когато настъпят интензивни валежи, водите да бъдат събирани в безопасни буферни зони, да бъдат отвеждани на безопасно разстояние от населените места и след това да бъдат запазени за по-дълго време и ползвани в интерес на националната икономика. „Предстои в следващите години липсата на вода да наложи да се търсят подобни решения“, предупреди той.

„Националната сигурност е свързана и с фонда от сгради и съоръжения. Земетресенията и бедствията сами по себе си не убиват хората. Убиецът се оказват сградите и съоръженията“, каза още архитектът.

„Ето защо е необходимо да се помисли за система от паспортизиране на тези сгради, т.е. изследване на тяхната стабилност, даване на предписания за мерките, необходими за стабилизиране на тези сгради и евентуално, ако се наложи, част от тях да бъдат премахнати с цел да се запази живота на гражданите“, счита Иван Данов.

„Ако разглеждаме теми като отбрана, сигурност, външна и военна сигурност от гледна точка на здравеопазване, образование, съвсем по друг начин, от съвсем друг ракурс ще работим и по проблемите на националната сигурност като цяло. Има организационен дефицит по цялата тази проблематика, който трябва да бъде преодолян, за да имаме комплексна система за управление на националната сигурност“, обясни Димитър Пенков.

Анализаторът счита, че един от важните проблеми е проблемът за културната идентичност. „Езиковата среда, обичаите, традициите, постепенната латинизация на писмеността в България са важни неща, които са бавни, но в крайна сметка водят до загуба на културната идентичност, а тя е в основата на нацията. Когато изчезне тя, не можем да говорим за национална сигурност“, каза Пенков.

По думите на д-р Даниела Везиева съвремието ни е съпътствано със стремглавото развитие на високите технологии и това има пряко отношение към националните ни сигурност. „Това са новите предизвикателства, свързани с бързо развиващите се технологии, с блокчейн технологиите, с криптовалутите, с иновациите. Бързото им развитие поставя правителствата и органите, които са определени да ги контролират, в ситуация, в която те изостават с мерките си. Това е високорисково по отношение на националната сигурност“, каза тя.

„Рискът, който следва от икономическия растеж на иновативните технологии, е свързан не със самите технологии, а с това, че те обикновено са в ръцете на частни фирми-гиганти, конгломерати, и трудно може да се проследи къде отиват тези технологии, по какъв начин се финансират.

Липсата на прозрачност в този икономически растеж води до това да говорим за висок риск по отношение и на тероризъм, и по отношение на националната сигурност“, посочи бившият министър на икономиката.

Според нея друго предизвикателство в съвременния ни живот са финансовите пазари. „Криптовалутите и блокчейн технологиите създават усещането за това, че липсва регулация в тази посока. Това не е само усещане, а реалност. Банковата система категорично отказва да въведе подобни регулации. Всъщност рискът от тези технологии е свързан с цялата анонимност на транзакциите“, изтъкна д-р Везиева.

„У нас липсва съвременна Стратегия за икономическа стабилност и сигурност. Ако има нещо, върху което ние като експерти трябва да работим, е създаването на такава стратегия, която да отговаря на съвременните предизвикателства, ресурси и да дава една рамка за развитие поне от 10 години“, категорична бе Даниела Везиева.