Франсоаз Жило - музата на Пикасо: Не правя нищо повече или по-малко от това, което съм

На 101 години почина френската художничка Франсоаз Жило. Тя е единствената жена, осмелила се да напусне Пабло Пикасо. Двамата живеят заедно повече от десет години и имат две деца. Жило беше успешен художник, особено в акварелите и керамиката, но професионалната й кариера бива засенчена от светския й статус. Когато тя се разделя с Пикасо, той разубеждава галериите да купуват нейни произведения и се опитва да блокира и нейните мемоари - “Живот с Пикасо”.

Мари Франсоаз е родена на 26 ноември 1921 г. в Ньой сюр Сен, Франция, в семейството на Емил Жило и Мадлен Жило (по баща Рено). Баща й бил бизнесмен и агроном, а майка й била художничка, рисувала предимно акварел. Баща й бил строг и добре образован човек. Жило започва да пише с лявата си ръка като малко дете, но на четиригодишна възраст баща й я принуждава да започне да пише с дясната си ръка. В резултат на това Жило може да борави и с двете си ръце еднакво добре.

На петгодишна възраст решава да стане художничка

Майка й я обучава, започва да й преподава различни видове изкуство, с изключение на графично рисуване. Вярва, че художниците стават твърде зависими от гумичките и вместо това учи Франсоаз на акварел и индийско мастило.

На едно от партитата, което баба й организира, художникът Емил Мере привлича вниманието на малката. Тя буквално се лепва за него. Бащата на Жило става близък приятел с художника, петгодишната Франсоаз често посещава ателието му. Жило била обучавана вкъщи, започвайки от ранна възраст, и така на шестгодишна възраст тя има добри познания по гръцката митология.

На тринадесетгодишна възраст започва да учи с учител, което продължава шест години. На четиринадесетгодишна възраст тя вече чете книги от Едгар Алън По, Шарл Бодлер и Алфред Джари. Запознава се с изкуството на керамиката, а година по-късно учи при постимпресиониста Жак Бердели. Докато баща й се е надявал, че тя ходи на училище, за да стане учен или адвокат, Франсоаз обикаля музеите в Европа, за да вникне, разбере и оцени великите майстори на изкуството. 

Когато Жило е на седемнадесет, учи в Сорбоната и Британския институт в Париж и се сдобива с бакалавърска степен по философия. Тя получава и диплома по английска литература от Кеймбриджкия университет. През 1939 г. бащата на Жило все още иска тя да завърши международно право и поради страх, че Париж ще бъде бомбардиран по време на войната, тя е изпратена в Рен, Франция, за да започне юридическо училище. На 19-годишна възраст изоставя обучението си по право, за да посвети живота си на изкуството. Неин ментор става художникът Endre Rozsda. Жило прави първата си изложба на картини в Париж през 1943 г.

Пикасо за първи път вижда Франсоаз в ресторант през пролетта на 1943 г. Той е на 61-годишна възраст, а тя на 21. 

Пабло пощурява по младата жена и не я оставя на мира

Дора Маар, фотографката, която била негова муза и любовница по това време, била съкрушена, когато научава, че Пикасо я заменя с много по-младата художничка. Жило заживява окончателно с Пикасо през 1946 г. 

Първите три години от връзката им били “най-хубавите”, тъй като двамата се виждали само два пъти месечно, споделя по-късно тя в интервю за френското седмично списание “Пари Мач”.

Пикасо и Жило никога не се женят, но имат две деца, тъй като той обещава да ги обича и да се грижи за тях. Синът им Клод е роден през 1947 г., а дъщеря им Палома през 1949 г. 

През десетте им години заедно Жило често е тормозена по улиците на Париж от законната съпруга на Пикасо Олга Хохлова, бивша руска балетна танцьорка, а и самият Пикасо също я е малтретирал физически. Той ставал все по-изискващ, доминиращ и капризен и правел живота на хората около себе си труден, защото искал да ги ограничава, споделя по-късно Жило.

Някои историци смятат, че връзката на Жило с Пикасо е причината за прекъсването на артистичната й кариера. 

Напускането на Пикасо било равносилно на обида към неговото величие, коментира Ани Майлис, биографка на Жило. Заедно със Силви Блум тя е създателка и на документалния филм “Пабло Пикасо и Франсоаз Жило - жената, която каза не”.

Когато Жило напуска Пикасо, той призовава всичките си познати търговци на произведения на изкуството да не купуват нейните произведения.

През 1964 г., единадесет години след раздялата им, Жило написва “Живот с Пикасо” (заедно с изкуствоведа Карлтън Лейк), книга, която продава над един милион копия на десетки езици, въпреки съдебното оспорване от страна на Пикасо, който се опитва да спре публикуването й. От този момент нататък Пикасо отказва да види отново децата им Клод и Палома. 

Всички печалби от книгата са използвани, за да помогнат на Клод и Палома да започнат дело, за да бъдат припознати като законни наследници на Пикасо

Въпреки че Пикасо е повлиял на работата на Франсоаз Жило като художник-кубист, тя развива свой собствен стил. Избягва острите ръбове и ъгловатите форми, които Пикасо понякога използва. Вместо това тя използва органични фигури. 

Жило се омъжва за художника Люк Симон през 1955 г., а само година по-късно се ражда дъщеря им Аурелия. Бракът обаче не издържа и двойката се развежда през 1962 г.

През 1969 г. Жило е представена на американския пионер на полиомиелитната ваксина Джонас Едуард Сълк в дома на общи приятели в Калифорния. Споделената им любов към архитектурата довежда до кратко ухажване и сватба през следващата 1970 г. в Париж.

По време на брака им, който продължава до смъртта на Сълк през 1995 г., двойката живеела разделена по шест месеца годишно, докато Жило продължавала да рисува в Ню Йорк, Ла Джола и Париж. Тя е удостоена с ордена на Почетния легион, най-високото отличие на френското правителство в областта на изкуствата.

Статутът й на художник и стойността на работата й нараснали през годините. През 2021 г. нейната картина Paloma à la Guitare, портрет на дъщеря й от 1965 г., е продадена за 1,3 милиона долара в Sotheby's в Лондон 

Към януари 2022 г. произведенията й са изложени в множество водещи музеи, включително Музея на изкуствата Метрополитън, Музея на модерното изкуство и Центъра Помпиду в Париж.

Художничката работи до края на живота си. В крайна сметка тя успява да намери признание в света на изкуството. На 100-годишния й юбилей американските медии я определят като it girl - жена, която съчетава сексапил с обаятелен характер. Самата Жило обаче винаги е била скромна. “Няма да се правя на нещо повече от това, което съм”, заяви тя миналата година пред “Ню Йорк Таймс”. - “Или пък на нещо по-малко.”

Подготви Поли БОЯНОВА