Гена Димитрова се гордеела, че е от село

Гена Димитрова е родена на 6 май 1941 година в село Беглеж, Плевенско. Певческият й талант е забелязан още от първия й учител по музика – Иван Генков. Той й предрича бляскаво бъдеще. С оперно пеене започва да се занимава в гимназията. През 1964 – 1966 година е в майсторски клас в Музикалната академия, след което става стажант в Софийската опера. Там изпълнява няколко малки роли и веднага е изпратена на специализация в известното Оперно музикално училище към миланската „Ла Скала“. Големият й успех идва на 27 декември 1967 година с ролята на Абигайл в „Набуко“ на Джузепе Верди.

През 1970 година Димитрова е победител в Международния конкурс за млади оперни певци в София, след което се връща да специализира при Ренато Пасторино, Енца Ферари и Рената Корозио, по време на което участва в конкурси и оперни постановки в различни градове на Италия. Междувременно побеждава в конкурса за оперни певци в Тревизо, на който кандидатите представят ролята на Амелия от „Бал с маски“ на Верди. През следващите години Гена Димитрова се налага като една от водещите изпълнителки на Ботуша. Най-успешният период в кариерата й е десетилетието след 7 декември 1983 година, когато е премиерата на постановката на Франко Дзефирели на „Тоска“. В постановката на „Ла Скала“ участват още Пласидо Доминго и Никола Мартинучи. През този период тя изпълнява с голям успех и Турандот, лейди Макбет в „Макбет“ и Америс в „Аида“ на Верди . Наред с това пее на фестивала в Залцбург през 1984 година, отново Абигайл в „Ла Скала“ през 1986 година, Турандот в „Метрополитън Опера“ през 1987 година. През същата година е победител в международния конкурс за изпълнители на Турандот в Ню Йорк.

Гена Димитрова провежда майсторски класове в консерваториите на Атина, Рим, Будапеща, София и др. Работи с млади таланти, организира техни участия и концерти и участва като изпълнител на техните концерти. Нейните ученици са Елена Баръмова и Байса Дашням. Умира от рак на 11 юни 2005 година в Милано. По нейно изрично желание е погребана в България.


С ученичката си Веселина Кацарова преди концерт

Голямата оперна прима приема с усмивка подмятанията на някои оперни примадони, че е от село. Дори с гордост подчертава, че в операта от село са дошли двама - Гена Димитрова и Джузепе Верди. Между другото, най-големите си успехи в кариерата тя бележи именно с роли от оперите на този велик композитор. Допада й Елизабет от “Дон Карлос“, а най-високо признание извоюва с Абигейл от “Набуко“.

Точно с тази партия стартира звездната кариера на Гена Димитрова. Певицата е готова с ролята твърде млада, едва на 26 години, но на сцената на италианската “Ла Скала” стъпва на доста по-зряла възраст - на 42. Тя обаче бързо си извоюва титлата на прима на театъра, обожавана е от публика, диригенти и партньори.

Гена Димитрова не борави с особено голям репертоар, но оперните театри по целия свят я търсят за най-тежките сопранови партии - лейди Макбет, Турандот, Джоконда, Аида, Амелия. С тях тя се налага като една от най-награждаваните и титулувани певици на своето време. В Италия й присъждат званието “Най-добра изпълнителка на Амелия от “Бал с маски“. Получава и наградата “Сребърна арена“ на “Арена ди Верона” за изпълнението си в “Джоконда“, посветено на Мария Калас. Носителка е и на отличията “Златен стрелец“, “Златен Верди“ и “Пучини“. Когато говори за кариерата си, изразява само едно съжаление, че не е направила достатъчно грамофонни плочи и че няма заснети достатъчно нейни спектакли, които да показва на учениците си.



Преди да се оттегли от голямата сцена, Гена Димитрова се опитва да се издължи на българската публика, подарявайки й блестящите си изпълнения на Турандот, Джоконда, Тоска, Амелия и Елизабет Валоа.

 През 2001 г. в интервю тя казва: “Тази година ще сляза от голямата сцена. През май навършвам 60 години - страшно много за едно сопрано, пяло най-трудните партии във всички спектакли. Нямам нито сили, нито воля да се поддържам да пея и да пътувам. Не мога да си нося костюмите. Не искам нищо повече да жертвам за този глас и за тая кариера. Щастлива съм, че за 100-годишнината на Верди ще мога да изпея любимата си роля. А как ще я изпълня - нищо не обещавам. Моля ви, ръкопляскайте!“

Хора от обкръжението на Гена Димитрова я помнят като човек, напълно отчужден от светския живот. Тя гледа с неприязън на модерните технологии. Нейната ученичка и приятелка, оперната певица Венета Радоева, разказва как едва я навили да си купи мобилен телефон и това се случва година преди смъртта й. “Въпреки че можеше да си позволи лукса да има домашна помощница, тя до последно сама шеташе из къщата си и готвеше. Носеше се семпло, слабостта й беше да прави хороскопи.“

Преди време осиновената й дъщеря Милена разказва, че голямото хоби на Гена било да гадае бъдещето и затова купувала навсякъде по света астрологическа литература. Милена, която всъщност е дъщеря на сестрата на Гена, е осиновена от оперната прима, когато момичето е на 12 години. Гена не зарязва кариерата си, за да бъде неотлъчно до детето, но й осигурява материална стабилност. След известно време я изпраща да учи във Виена, където двамата със съпруга й Жоро вече имат апартамент. Там отсяда и същинската майка на Милена, тъй като Гена непрекъснато пътува по света. Сопраното, естествено, прехвърля музикалните си амбиции и към малката тогава Милена, затова момичето шест години свири на пиано, но се оказва, че няма влечение към музиката. Не проявява интерес и към поп музиката, към която Гена я насочва. След като се уверява, че няма талант за оперна сцена, накрая Милена завършва операторско майсторство.

Оперната прима трудно преживява смъртта на съпруга си Жоро, който загива в автомобилна катастрофа на Околовръстното шосе край София. Техни близки твърдят, че двамата са били чудесно семейство. В един момент на пълно отчаяние Гена споделя пред свой близък във Виена, че се чувства толкова зле, че й иде да се хвърли от балкона. Признава, че на крака я държи само работата с нейните ученици, някои от които е приютила да живеят в софийския й апартамент на ул. “Московска“.



Когато я настига коварната болест, тя до последно крие от близките си, че е обречена. Заминава на изследвания и лечение в Милано, придружена единствено от нейна близка приятелка, която е лекарка.

Великата оперна прима прекрачва с достойнство в Оня свят - умира в онкологична клиника в Милано. Вестта обикаля за броени часове света. Гена Димитрова е погребана в България по изрично нейно желание приживе.

Миланската скала изразява почитта си към своята дългогодишна звезда още в деня на нейната кончина, като й посвещава генералната репетиция за най-новата си премиера - “Бохеми“ от Пучини.
“Много неща не съм успяла да направя през живота си, но смятам, че съм привилегирована. - Господ ми даде толкова много талант, че колкото и да ми подливаха вода, аз все бях отгоре. Животът, който обаче живях, беше жертван в името на кариерата ми. Вече мечтая за тишина“, казва в едно от последните си интервюта оперната прима, сякаш предусещайки своята кончина.

Набеждават я за сътрудник на ДС