Генерал от ДС разказа за ролята на жените в големия шпионаж
Хората смятат, че животът ни е винаги на ръба, но всъщност по-голямата част е много рутинна и скучна
Новата книга „Шпиони с нежни имена - жените в разузнаването” (издателство „Атеа букс”) вече е на книжния пазар. Тя има отличителен белег - написана е в съавторството на ген. Тодор Бояджиев и големия руски писател-разузнавач полк. Михаил Любимов. Двамата разказват увлекателни истории за най-големите шпионки в света. Кои са те и как са го правели - за това разговаряме с ген. Бояджиев.
- Генерал Бояджиев, вашата нова книга е изключително увлекателно четиво с истории от „артистичния” живот на жени от разузнаванията на няколко страни. Как решихте да конструирате точно по този начин книгата като разменяте ролите си с руския писател Любимов - авторът става съавтор, а съавторът - автор?
- Очевидно трябва да направя някои уточнения. Първо, с Михаил - Миша Любимов приятелството ни стартира преди повече от четири десетилетия. И първият ни контакт не бе по служебна линия.
Запозна ни, на чаша български коняк в дома си в Москва Ким Филби - „Шпионинът на ХХ век”, според определението на Алън Дълес. 20 години по-късно, пред микрофон и камера, в един от московските паркове с Любимов водихме дълъг разговор на тема „Жените в живота на Ким Филби”.
Ким вече бе преминал на вечна стража, но разговорът присъства в новата книга в самостоятелна глава. Сигурно тогава посяхме семето за едно още по-сериозно творческо сътрудничество.
- А кога и къде си стиснахте ръцете да го реализирате в обща книга?
- Това се случи на 24 юни 2014 година пред чешмата в живописната местност „Качул” в сърцето на Странджа, когато Михаил и съпругата му Татяна ни гостуваха в Граматиково. Затова и книгата започва със снимка на това ръкостискане.
Тъй като и двамата се отнасяме с уважение и респект към ролята на жените в трудната професия на разузнавача решихме „да прескочим стената” и да предложим кратък поглед в двете посоки. А доколкото инициативата за този проект от самото начало беше моя, решихме, че писателският тандем ще бъде Тодор - Михаил.
- В книгата ви участват известни имена, кажете нещо повече за тях, предговорът например, е написан от Андрей Безруков?
- Ще избягам от подробен отговор по една проста причина. Преди няколко месеца с издателя „Атеа букс” предложихме на българския читател една забележителна книга „Висш шпионаж”.
Автор е съпругата на Андрей Безруков - Елена Вавилова, а двамата повече от 20 години са „американци”. В резултат на предателство, през 2010 година са задържани, а по-късно са „разменени” срещу пускането на Скрипал от руски затвор и преселването му в Англия.
- Същият Скрипал - Сергей Скрипал от историята с „Новичока”, нали?
- Да, точно същият Скрипал. Очевидно Холивуд нямаше как да пропусне появилият се шанс. На 30 януари 2013 г. в САЩ бе излъчена първата пилотна серия на сериала „АМЕРИКАНЦИТЕ”. Последваха я общо 74 серии, задържали вниманието на зрителите шест години. Няма да правя анализ на тази холивудска сага в това интервю, но ето какво казва за нея Елена Вавилова - „прототип” на героинята: „Много малко от телевизионния сериал има сериозна прилика с реалността.
След като гледах „Американците”, си помислих: това не е истинската работа и това не се прави така... Ако един ден се появиш и направиш нещо като Джеймс Бонд, това е краят и ти си свършил. Няма да можеш да издържиш по-дълго и да живееш, и да действаш по този начин.
Хората смятат, че животът ни е винаги на ръба, но всъщност по-голямата част е много рутинна и скучна.” Професор Безруков и Елена са представители на новото поколение в руското разузнаване, но и двамата вече едно десетилетие са от резерва и имат нови граждански професии.
Андрей сега е един от известните руски международни политически анализатори и освен предговора към книгата, присъства в нея с изключително интересно интервю. Елена също е една от героините в новата ми книга.
- Шпионите с нежни имена са страхотни жени, вие пишете с голямо уважение и любов за тях. Кои са най-големите трудности, през които трябва да преминат жените разузнавачи? Започвате от историите на Мата Хари и стигате до съвременните жени на тихия фронт...
- Ще ви отговоря цитирайки „Човекът без лице” - доайенът на източните разузнавания ген. Маркус Волф, с думите му, отново пред камера, в разговора ни състоял се през юни 1995 година. „Мога да говоря за ролята на жените в разузнаването с най-хубави думи.
Не заради това че, както се смята на Запад, могат да съблазнят и да привлекат към сътрудничество или да създават компрометиращи материал, а защото, когато жените застанат на определен път, те може би са по-верни и изпълняват своите задължения и в най-дребни детайли.
И както в обикновения живот, ако работи двойка, на жените се възлагат двойни, а може би и повече отговорности, изключителни натоварвания във физическо и психическо отношение. В случай на провал и арест, трябва да ви кажа, че жените са по-устойчиви и издръжливи.
Моят личен опит говори, че на жените можеш повече да се довериш.” А още по-конкретен отговор за най-големите трудности пред жените разузнавачи ще откриете в разказа на самата Елена Вавилова в новата ни книга.
- „Нежният” пол отдавна е еманципиран и по нищо не отстъпва на „силния” в тази професия. Фактът, че две от най-големите разузнавателни служби - английската и американската, бяха ръководени от Стела Римингтън - шеф на МИ 5, и Джина Хаспел - директор на ЦРУ, са доказателство за това. Това част от настъпателния феминизъм ли е, част от играта ли е или пък тяхна заслуга?
- Нещата следват своя нормален ход. Обществото се развива. Особено показателна в това отношение е „изповедта” на Стела Римингтън, чийто разказ в новата книга отговаря на моите четири въпроса от първата ми книга - „Разузнаването”, издадена още през 2000 г. - Как влязохте; Какво правихте; Как излязохте от разузнаването и Какво правите сега?
Доколкото споменавате и Джина Хаспел, първата и засега последна директорка на американското разузнаване - ЦРУ, новият 46-ти американски президент Джо Байдън я смени с дългогодишния дипломат от кариерата и бивш посланик в Москва Уилям Бърнс, но постави над него, като директор на Националното разузнаване, агенцията обединяваща всички 17 американски разузнавателни институции в една общност - Аврил Хейнс, първата жена на този пост.
А тя е била и първата жена, зам.-директор на ЦРУ при президента Обама. Да не говорим, че тя има нещо „общо” с руския президент Владимир Путин не само в зоната на разузнаването. Аврил също е и майстор в самбото.
- Като човек бил в разузнаването, сигурно вече имате информация за новия шеф на ЦРУ?
- Личността на новия директор на ЦРУ има интересно отношение към България. Може би все още не знаете факта, че посланик Н. Пр. Херо Мустафа дълги години е била личен помощник на дипломата Уилям Бърнс. Очевидно ролята на резидентурата на ЦРУ в София ще се вдигне на още по-високо ниво.
- Не бих могъл да говоря в точни проценти, но със сигурност при повечето от новите ни партньори съществува здравословен баланс и то не само в изпълнителските, но и на ръководните нива. Как е при нас в момента не знам. Вече повече от три десетилетия съм извън службите. Но в изложението на Стела Римингтът има един интересен епизод.
На тържествена вечеря с български професионалисти, приети за разузнавателна подготовка в ръководената от нея институция, тя вдигнала тост с пожелание в хода на демократизирането на тези служби, и в България дама да поеме ръководството им. „Изненадали” я киселите физиономии и леденото мълчание, с които присъстващите приели шеговития u тост.
- В книгата има специална глава озаглавена „Влиянието на оргазмите върху политиката” - как влияят те, могат ли да разместят сериозно пластовете?
- Може да звучи и пресилено, но оргазмите, независимо дали са свързани с шпионажа или са само върхов елемент в секса, могат да се превърнат в политически тайфун. Да припомням ли, че не толкова отдавна подобно изживяване с г-ца Моника Люински почти доведе до импийчмънт на 42-рия американски президент Клинтън.
В нашата книга, моят съавтор успешно напомня случай, в който участници бяха английският министър на отбраната Профумо, помощникът на руското военноморско аташе в Лондон и „пеперудката” Келер, едновременно любовница на двамата. Резултатът беше, че падна английското правителство.
- Съвместната работа на двойка - мъж и жена, в чужбина е много трудно нещо. Жените, които са символ на домашното огнище, предпочитат да създадат семейство... Вие със своята съпруга Радка сигурно сте наясно за всички трудности. Имали ли сте приятелство с такива двойки нелегали?
- И друг път съм казвал, че съдбата беше щедра към мен, особено с многото професионални контакти. Без да изреждам ще спомена Лариса и Вадим, „Жанна” и „Сет”, Елизабет Макинтош, „Ирен”, а напоследък и Елена Вавилова и Андрей Безруков. За всички тях пиша в „Шпиони с нежни имена”. И мога да продължа да изреждам, но ще го оставя за някоя следваща книга...
- Сега на мода са хората с различна полова ориентация. Има ли известен случай с някой такъв, който да разкажете?
- Слава Богу, в моята професионална кариера не съм попадал на такъв случай. Едва ли щях да се справя. По това време бях с „консервативно” мислене по тази тема. Но ще цитирам една оценка на млад оперативен работник след срещата му с нов контакт. Практиката беше в този тип справки да има и извод и оценка на оперативния работник.
И неговото заключение за новата му връзка беше: „От общото му поведение може да се направи извода, че или е подстава на местното контраразузнаване, или е педераст”. А в частта на моя съавтор Любимов в книгата става дума за френския дворянин Шевалие Шарл д’Еон, който преоблечен като жена, прониква в двореца на руската императрица. Какво точно е разузнавал там не се знае, но се оказва, че е трансджендър, който така се измъчил между дамите на Елизавета Петровна, че като се прибрал у дома станал мадмоазел и бил(а) погребан(а) девствен. Амин!
- Любимката на Хитлер - Олга Чехова, българките Кръстана Янева - член на „Червеният оркестър”, и „Ирен”, руските разузнавачки Лариса и „Жанна”, изключителната ни съвременничка Елена Вавилова и още са част от вашите героини. Не знаем много за тях, но пък вие дръпвате завесата...
- Леко я „придърпвам”. Както казва моят съавтор, когато пише за испанката Африка де Лас Ерос Гавалан - Патрия, „всички тайни от нейната работа ще станат известни след около 100 години”. А сигурно има и много неща, които ще останат „забравени” и скрити още по-дълго. Все пак да не забравяме, че в сферата на разузнаването и шпионажа, като правило, известни стават „провалилите се” и „предадените”. Най-успешните, най-големите, остават неизвестни!
- Похищението на документите на американците за атомната бомба, осигурило ядрения паритет между САЩ и СССР става с решаващата роля на жени. Кои са тези шпионки, които предотвратяват войната?
- За повечето от тях става дума в книгата: Елизавета Зарубина, Маргарита Коньонкова, Лона Коен, Етел Розенберг... Първите две - Лиза и Маргарита са имали връзка с Алберт Айнщайн. И да не ви се вярва, но Алберт Айнщайн свири за Зарубина (в книгата имам снимка). Елегантна и красива жена, с изключителния си интелект и чар тя привлича хората като магнит. Утвърдила се като един от най-добрите вербовчици на руското разузнаване, тя поддържа връзка с повече от 20 агенти в САЩ.
Някои от тях са в близкото обкръжение на Айнщайн и Опенхаймер и са в сърцевината на съветския ядрен шпионаж. Под псевдонима „Лукас” Коньонкова прекарва половината си живот в САЩ. Имайки ярък външен вид и проницателен ум, Маргарита печели вниманието на Алберт Айнщайн и именно той u помага да се сприятели със създателите на атомната бомба.
- Историите са безкрай, читателите ще могат да се запознаят с тях в книгата. Но накрая - като жена, тайно се надявам да признаете, че жените сме по-добри в тази професия. Макар и да се шегувам, но ще потвърдите ли това, генерале?
- Няма какво да признавам, това просто си е факт. И не е мое „частно” заключение. Ще си позволя да цитирам друг голям професионалист, ген. Николай Сергеевич Леонов - „Жената в разузнаването е не само най-дисциплинираният, но бих казал и облагородяващ елемент.
Защото едно нещо е чисто мъжката среда, както ние казваме, направо в окопите, където понякога може да понамирисва и на войнишка партенка, друго нещо е присъствието на жена - това облагородява. Тогава и мъжете работят два пъти по-ефективно и предано, отколкото в един обикновен традиционен колектив.”
А ако трябва все пак „да признавам” нещо, наистина мисля, че жените „извоюваха” своята еманципация в тази несправедливо приемана за „мъжка” професия и наравно със „силния” пол, а твърде често и по-добре от него се трудят в различните направления на това поприще.
- Ще развенчаете ли мита, битуващ още от Мата Хари и Жозефина Бейкър, че всички шпионки са развратници?
- За жените в разузнаването се е наложила представата за красавици прелъстителки пред чийто чар, тайнственост и мистериозност не издържат носителите на военни и държавни секрети. Това обаче е само външната обвивка. В контраразузнаването обожават да използват проститутки най-вече за компромати, не толкова за получаване на информация.
Те обаче не са само тръпка, стръв, проститутката не е само червейчето на стръвта. Като в живота и в реда на нещата, при шпионките понякога се появява изневиделица любов, истинска любов... Така че, жените в разузнаването са ту зъл демон, ту добър ангел, или пък, както Любимов ги нарича - изчадия на Ада или ангели на мира. Жените със сигурност са най-опасният противник.
Тодор Бояджиев (1939 г.) е генерал-майор от ДС. Работи 13 години в Научно-техническото разузнаване. Бил е зам.-началник на ПГУ, зам.-търговски представител на България в САЩ и пълномощен министър в мисията на ООН в Ню Йорк. През 1990 г. е първи главен секретар на МВР. Депутат във ВНС и 39-ото НС. Оглавява „Български евроатлантически разузнавателен форум”. Автор е на множество книги, зам.-председател е на Тракийските дружества.