Генерал Владимир Янев: Престъпници, осъдени на смърт, остават живи
Вместо разстрел ги изпращат в солни мини, откъдето няма спасение
- Ген. Янев, благодарим ви за снимките, които ни поверявате. На тях виждаме, че много често сте позирали пред обектива заедно с Тодор Живков. Работата ви на шеф на окръжното управление на МВР ли ви сближи с Първия?
- Не само работата ми в МВР, когато винаги аз съм организирал охраната на държавните мъже по време на визитите им из окръга, ние сме били заедно и по време на ловните им набези из Родопите. Не е тайна, че Родопите привличаха като магнит държавните мъже. Най-малко 50 пъти съм бил в компанията на Тодор Живков, Пенчо Кубадински, Александър Лилов, Тано Цолов, Гриша Филипов и много други наши и чужди дипломати. За мен това си беше почти ежедневие. Сигурно сте чували, че Тодор Живков беше запален ловец? И трябва да ви кажа, че той рядко пропускаше дивеч. Но никога не е идвал специално на лов. Винаги използваше деловите си посещения в нашия край и едва когато си свършеше набелязаната работа се заемаше с ловуването. И го правеше с огромно удоволствие. На два пъти идва на лов заедно с целия дипломатически корпус. Интересна подробност е, че Живков винаги беше придружаван и от писателя Емилиян Станев. Между двамата имаше някакво нежно приятелство. Лова ни сприятели и с генерал Бирюзов - официалният представител на СССР в България. Той също беше запален ловджия и много често идваше да ловува в нашия край. А какъв веселяк беше, какви незабравими вечери сме имали, които и до сега ме топлят. Лова ме сближи и с Борис Архипов - генералният консул на СССР в Пловдив. Дори му ходих на гости в Москва, след като той си замина от България. Какво посрещане ми направиха руснаците в Москва, луда работа…
- Чувала съм, че специално пред Тодор Живков сте пускали кеклици и фазани от тукашното развъдно стопанство, ама те свикнали с хората и вместо да бягат, тичали към ловците, истина ли е?
- Да и това се е случвало един два пъти ама Живков се досети и не искаше да стреля по тях. Иначе в Родопите е убивал прасета и елени, които няма как да му бъдат пуснати. И Пенчо Кубадински беше против подобна измама и ние не си го позволихме повече…
Един шампионски трофей в ръцете на генерала
- Ловците като свършат с ловуването винаги се събират на моабет и при вас ли беше така?
- Естествено! Придружаваше ни една кола-кухня на „Балкантурист” и в нея готвачите приготвяха храната, а масите се нареждаха на открито.
- Като пийнеше Тодор Живков отпускаше ли се да приказва повече отколкото е позволено?
- Не, той не си позволяваше да пийне повече 50 грама коняк и чаша бяло вино. Никога не говореше за държавните работи с изключение на един път, когато го чух да казва угрижено, че България има външен дълг от два милиарда и двеста милиона долара. Ако затегнем коланите като румънците на Чаушеску, каза още Живков, ще ги изплатим най-много за две години…Но това не се случи…
- Какво друго още помниш от онези твои, генералски години?
- Помня как се наложи да водя Владко, сина на Живков, в Любимец да гледа мач. Беше дошъл заедно с групата на дипломатическия корпус на лов, но като отидохме в гората и се сети, че трябвало да гледа някакъв мач. Тогава Кашев ми нареди да го сваля долу, в Любимец, и да му намеря подходящи условия за гледане на телевизор. Глезотии, вижте ме кой съм…
- А вие добър ловец ли бяхте?
- Аз съм в каталога за трофеи с един от най-големите ловни трофеи – еленови рога. За тях едни чужденци ми даваха един чисто нов мерцедес, но аз не ги дадох. Подарих ги на сина си за неговата 50-годишнина.
- Казват, че Живков бил голям майтапчия?
- Да, вярно е. Обичаше да разказва вицове, а понякога дори и за себе си. А и обичаше да ги слуша. Веднъж го посрещнахме в ресторант „Гергана” край Харманли. И тъкмо сервитьорите заредиха масите и на мен ми подшушнаха, че навън става нещо нередно. Излязох веднага и какво да видя – една група от близкото село Бисер искат да връчат прошение на Живков. Веднага докладвах на ген. Кашев и той ми нареди да взема прошението, а хората да придружа обратно до селото. Те обаче си тръгнаха сами, обидени от това, че Живков не ги приема, и аз се върнах в ресторанта. Тодор Живков вече четеше прошението и коментира, че бисерчани искали прочутата Герганина чешма, която в момента е встрани от ресторанта, да се премести в центъра на селото, където й е било истинското място. Хората имаха документ за потвърждение от Българската академия на науките, подписана от академик Тодор Павлов. Тодор Живков прочете внимателно изложението, помисли малко и каза с насмешка: “Късно е, либе, за китка, сега са времена потайни, и е Гергана незнайна…”.
- Истина ли е, че някои от осъдените на смърт в онези години хасковски престъпници са били оставени живи. Този слух се носи през годините в смисъл такъв, че те били затворени в някакви подземни рудници на Север в Коми - АССР, а близките им получили съобщения за изпълнени смъртни присъди?
- Някъде през 80-те години на миналия век наистина стана дипломатически скандал заради един убиец от Меричлери, който е бил разстрелян след смъртна присъда, а се оказа жив в един рудник в северния град Воркута. Видял го някакъв пловдивски лекар, който работел там по договор. Той донесъл новината в България, казал на близките на този човек и външно министерство си имаха доста проблеми. Аз не мога да твърдя, че и други, осъдени на смърт в Хасково, са оставени живи, а близките им ги оплакват и им палят свещи в саксиите с цветя. Но наистина се коментираше, че най-жестоките убийци от Хасково всъщност са били откарани на Север. Питал съм за това и на Тодор Живков и на Иван Славков, който ми беше голям приятел, но и двамата ми казаха, че няма такова нещо. Но пък мой познат, който по онова време работеше в разузнаването, каза, че тези двамата наистина са си оставили костите във Воркутинските солни рудници.
Приятелска прегръдка с първия български космонавт Георги Иванов / вдясно/
- А за какви убийци става въпрос?
- Това са най-жестоките убийци не само в нашия район, а и в България. Светлозар и Иван са бивши военни, и двамата са служили като сержанти на летището в Узунджово. Съдени са от военен съд за кражба на гориво и на други неща от поделението, влизали са в затвора, званията са им отнети. И до днес хасковските полицаи ветерани твърдят, че по-жестоки главорези от тези двамата в България не е имало, няма и до ден-днешен. Те започват да избиват чужденци, които транзитно преминават през България. Ограбват ги, а колите им продават на черно. Първите им жертви са баща и син – сирийци. По това време от Пловдив за Свиленград преминават огромни колони с чужденци и на двамата им е много лесно да си изберат подходящите жертви. За тази цел двамата се обличат в милиционерски униформи и много лесно извеждат набелязаната кола в страничен, черен път. След това стрелят в главите на жертвите от упор, измъкват ги от колите, свалят им златните накити, вземат им вещите и парите и ги заливат с нафта в някое закътано в гората място и им драсват кибрита.
Следваща жертва бил млад турчин, гастарбайтер, чийто труп заровили в Узунджовската гора. И така в МВР получихме няколко официални писма от задгранични колеги за изчезнали на нашата територия техни граждани. Така милицията и Държавна сигурност започнаха разследване. Бързо попаднахме по следите на убийците – една от колите на убити от тях хора – форд, те бяха продали на германец. Колегите от Германия арестували шофьора и той им казал, че е купил колата от двама души от Хасково на много изгодна цена. Разкрихме ги само за няколко дни и им сложихме белезниците. И до днес протоколът в следствието от разпита на двамата смразява и най-хладнокръвния четец. Признанията им за кървавите пръстени на убитите, за отвратителния мирис на изгоряло човешко тяло, за снимките на деца и внуци в багажа им, за ужаса в очите на жертвите при допира на дулото в челата им нямат аналог и в най-кървавите романи. След като им минаха делата в управлението, получихме писмо, че смъртната им присъда е изпълнена. Слуховете, че са живи, тръгнаха след скандала с меричлереца, но аз не мога да го потвърдя. Нито да го отрека…
Разговора води Тодорка НИКОЛОВА, Хасково
0 Коментара: