Георги Рачев обясни какви още поразии ще направи "Катя" и обори мита за глобалното затопляне: То не е толкова лошо!

Студеният въздух, който ще постъпи по източната периферия на задаващия се антициклон "Катя", малко ще лабилизира атмосферата. Това заяви климатологът Георги Рачев в интервю за в. "Стандарт". Вижте какво друго сподели той:

- Господин Рачев, да се надяваме ли на леко разхлаждане тази седмица?
- Студеният въздух, който ще постъпи по източната периферия на задаващия се антициклон "Катя", малко ще лабилизира атмосферата. И днес (вчера - бел.ред.) и утре (днес - бел.ред.) ще има облачета, които миналата седмица търсехме с лупа, но не можахме да ги открием. Слънцето грееше от сутрин до вечер. Сега ще имаме малко по-ниски температури - могат да се понижат до между 1 и 3 градуса. Но времето ще остане не просто топло, а много горещо. В следобедните часове днес и утре има възможност за образуване на купесто-дъждовна облачност и слаби валежи. Те обаче ще бъдат на изолирани места, в повечето случаи в района на планините, в Северна България. Валежите ще бъдат с нестопански характер - това са валежи на много малка площ и обикновено са под 7-8 литра. Те не могат да подобрят съществено почвената влага, нито пък ще доведат до захлаждане.

Докато трае този валеж, могат да се понижат температурите с пет-шест градуса, след което се връщат трайно над 30 С. А от сряда до събота ни чака отново горещо време. Голямата надежда е, че в събота следобед до полунощ в Западна и Централна България ще има валеж. Напълно възможно е на места количеството валежи да надхвърли десет литра. Това ще бъде и глътката въздух, ако се осъществи. Защото става дума за шестия-седмия ден от прогнозата, а точността е обикновено за три дни по-рано. Засега шансът е много голям и има възможност в неделя и понеделник да се радваме на малко по-свежо време с температури между 28 до 32 градуса. След което ни чака нов период на топло и горещо време. Към 20 август температурите отново ще достигнат и трайно ще надминат 35 градуса, особено в равнините и низините. 

- Т.е. отново има вероятност за обявяване на жълт и оранжев код за жега...
- Да, определено е така. В този средносрочен план на прогнозите топлото време ще продължи поне до 22-24 август. Може би не с такива екстремни температури, но нищо чудно живакът да достигне до 38-40 градуса. Но за август месец това не е нещо феноменално и изключително. 

- С други думи, тези температури не са ненормални за този месец за България?
- Категорично не са ненормални. През 2000 г., 2007 г. и особено през 2012 г. температурите са били и по-високи. Не говоря за отминалите времена на бабите и дядовците ни, дори не споменавам миналия век, когато също е имало такива температури. Нормално е през август живакът да достига такива стойности. Ненормалното е следното: че се очертава доста продължителен период на много високи температури. Това не е много типично и обикновено се случва веднъж на 10-20 години. Ако прогнозата, която ви дадох, се сбъдне, ще имаме почти триседмичен период на много високи температури. В този период няма да има феноменални рекорди, но ще има много висока средна месечна температура.

- На какво се дължи тази продължителност?
- На специфичната циркулация над европейския континент. Над Западна Европа времето е нормално, т.е. температурите са нормални за сезона, докато Южна Европа непрекъснато се намира под влиянието на дъха на Африка и пренос на много топъл въздух - от Пиренеите през Апенините и Балканският полуостров. Особено неговите най-южни райони - България, Гърция, Южна Италия и Южна Испания, както и Португалия.

- Възможно ли е да се говори, че тази тенденция ще се запази?
- Не е възможно. Чета внимателно медийни публикации по темата - подобни твърдения са абсолютно погрешни и запълват медийното пространство. Вменяването на човека, че той е виновен за всичко, е абсолютно погрешна идея. Такава е и вменяването, че човек използва природата. Вижте, екология не може да съществува сама по себе си. Екологията е от човека за човека. Ако нас ни няма, няма да спасим нито един вид, нито едно животно. Човечеството се развива напред и нагоре. Никога човечеството не е било толкова сито, никога смъртността сред децата не е била толкова ниска. Земята може да понесе и 15 млрд души. Въпросът е в по-малкото природоползване, т.е. да не изхвърляме храна, да рециклираме - всичко това, което досега сме правили обратното. Само човекът може да опази природата и в частност да опази климата. Климатът никога не е бил стационарен, той непрекъснато се е променял. И това, че сега сме в период на малко по-топло време, това не значи, че и след 100 години ще се запази същото положение. Продължават да се появяват лъжливи информации, които вменяват чувството на вина и страх в хората, това не трябва да се допуска . 

- Как се променя времето заради глобалното затопляне?
- 95% от публикациите върху тази тема твърдят, че глобалното затопляне е единствено и само лошо. Няма такова нещо. Това е насаждане на вина. Глобалното затопляне е факт. Спорен е обаче въпросът колко човекът активно участва в това глобално затопляне и каква е ролята на природните фактори. Защото такива затопляния е имало и в предишни периоди. Когато хан Аспарух преминава Дунава, той влиза в една китна градина, където е имало всичко в изобилие. 

Топло и влажно място, където всичко е растяло - каквото се бодне, то избуява. След това през средните векове - 1600-1700 г., в Европа има студено и влажно време, ниски реколти, глад, мор и чума. Тогава не може да се говори за човешко влияние. Така че климатът непрекъснато се изменя - и към по-топло, и към по-студено. 

- Възможен ли е модел за цикличност на тези промени?
- Много е труден подобен модел, защото всичко е изградено на математическата логика. Ние разглеждаме един период от 20-50 г. и го екстраполираме, свободно го пренасяме напред. Например, ако се прочетат първите доклади на Междуправителствения панел по измененията на климата към ООН, те вещаят, че вече е трябвало Бургас да го няма и да е залят. После изведнъж се сетихме, че морският лед не може да повиши нивото на океана, а единствено ледът в Гренландия и Атлантида, ако се стопи, може да увеличи морското ниво. В продължение на няколко хиляди години морското ниво непрекъснато е сменяло стойностите си. Това е естествен процес. Ние изживяваме последните етапи от един ледников период и вървим към затопляне.

Веднага искам да ви кажа, че човекът сериозно вреди на атмосферата. Всеки знае за двигателите с вътрешно горене и какво представлява България зимно време. В малките градове въздухът не се диша. Чрез стопанската си дейност ние променяме непрекъснато химическия състав на атмосферата, увеличавайки въглеродния диоксид, серен диоксид и т.н. Точно тук е нашата задача - човечеството, което чрез Споразумението за климата от Париж, осъзна, че въздухът е един за абсолютно всички. Това споразумение е уникално във всяко едно отношение. С други думи, хората се стараят да поправят вече направените грешки. 

- Как промените в климата променят човека и природата?
- Аз съм от поколението, което израсна без климатици. Като студент се чудех как е възможно максимумът на потреблението на енергия в САЩ да е през лятото. После разбрах защо. При всички положения има промени. Разбира се, няма да тръгнат жирафи, маймуни и камили нито в София, нито в Пловдив. Земята вече е по-зелена. В наши изследвания виждаме във високата част на Пирин как горната граница на гората се качва все по-нагоре. Т.е. става по-топло. И оттук голямата заблуда - глобалното затопляне и промяната на климата са само лоши. Това е така, защото неизвестното винаги е плашело човека. А затоплянето съвсем не е толкова лошо. 

Ако в Сандански имат проблеми с доматите при 40 градуса, ще садят ранни домати, както и правят. 

Нямаме такава фрапираща промяна на времето и на климата в България, че тя да доведе до изчезването на някои култури. Напротив, през дъждовната 2014 г. България отгледа 10 млн тона зърно. Тази година, заради много топлия юли месец с 2,5 средна температура над нормалното и валежите, отново ще достигнем 9,5 млн тона зърно. Малка България произвежда феноменални количества зърно и то благодарение на този леко променен климат. 

Красимира Темелкова, в. "Стандарт"