Георги Янакиев: В група “Сигнал” скандали няма

С Жоро се срещаме в съблекалня на концертна зала в Русе, където след минути той ще се качи на сцената, за да поднесе заедно с колегите си поредната доза емоция и щастие на феновете на рока и златните бг хитове у нас. Поводът за нашия разговор е радостен - скорошният му рожден ден, но не очаквах, че ще усетя и колко силни и истински са мъжките сълзи...

С интерес слушам за работата му със “Сигнал”, за младежките му търсения, за ролята му като родител. Жоро респектира с ръста и таланта си, но това, от което аз бях дълбоко впечатлена, е неговото добро сърце. 

- Жоро, повече от 17 години си част от легендарната група “Сигнал”. Началото за теб е 2005 г. Разкажи ни как се случи.

- Да, даже си спомням и датата - 13 май. Тогава се състоя промоцията на черно-белия албум на “Сигнал” и Данчо ме покани да изсвиря няколко песни с тях.

- С Данчо Караджов сте се познавали и преди това?

- О, да, преди това свирех в други групи и доста пъти сме имали контакти с него. Още повече, аз тогава работех в един клуб като озвучител и “Сигнал” идваха да свирят често в него, та и оттам по-отблизо се познаваме. Веднъж се престраших и му споделих, че имам мечта и тя е да изсвиря едно парче с тях. И това ми стигаше (смее се).

Той се съгласи и ме пита коя песен, а аз му отвърнах, че която той каже, аз всичките им ги знам. Предложи ми на следващата серия да хвана китарата и да свиря с тях “Зелени сигнали”. Аз супер доволен, смятах, че съм се представил добре, защото нищо не ми казаха, нямаше критика. Минават няколко дни и те пак идват да свирят в този клуб. Данчо дойде при мен и ме пита: “Искаш ли пак да свириш?”.

- Интересно какво си му отговорил? (Смеем се и двамата.)

- Отговорът ми беше: “Естествено, иска ли питане!?”. И пак ми даде китарата и пак забихме същото парче. И пак нищо след това, нямаше реакции. Аз много щастлив, все пак съм си сбъднал мечтата да свиря една песен със “Сигнал”.

Отново минаха няколко дни и този път Данчо ми се обажда по телефона - така и така, на 13 май ще правим промоция на новия албум, искаш ли да дойдеш да удариш няколко парчета? Спонтанно възкликнах “Супер! Ама аз не ги знам, те са нови”. Той ми отвърна, че ще ми даде песните, ще ги науча. Естествено, на мен ми беше притеснено доста, защото, първо, че беше нов албум, второ, в публиката бяха почти всички музиканти от нашия бранш.

И като те гледат в пръстите и очите, няма как да не се притесняваш. И историята се повтаря, минават още няколко дни и Данчо ми звъни - знаеш ли еди-коя си песен? И аз му отвръщам, че я знам. И той: “Взимай баса и тръгваме за Плевен!”. За някакъв бирфест беше. И от тогава тръгна цялата работа... Данчо официално ме обяви като член на групата, не помня точно къде, но от 2005 г. та досега.

- Сбъдната мечта или съдба? Вярваш ли в съдбата?

- Да, вярвам! И съм убеден, че нещо като го желаеш много силно, то се сбъдва. Даже много пъти съм казвал на по-млади от мен музиканти, отчаяни, че бавно стават нещата - важното е да вярвате! 

Ако вярваш силно и много го искаш, ще стане

И давам пример с мен. Едно време като тийнейджър, когато започнах да свиря на бас-китара, именно тези песни на “Сигнал” и на “Щурците” свирех. И съм си представял тогава, че свиря с тях, и ето, че се случи.

- А как започна твоята любов с китарата? Баща ти е бил свързан с музиката също?

- Баща ми работеше в единствената по времето на соца фирма за озвучаване. И ме водеше по разни концерти. Гледам една новогодишна програма по телевизията, 1982 - 83 г., немската рок група “Супермакс” тъкмо навлизаше в България и техният солист Курт Хауенщайн свиреше на баса.

И като излезе с едни кожени дрехи, с едни мустаци и дълга права коса, ми се запечата трайно в съзнанието. Остана ми в главата този негов образ заедно с бас-китарата. И си казах - страхотно, оттам всъщност “се намерихме” с бас-китарата.

- Някога съжалявал ли си за пътя, по който си поел? Какво ти дава и какво ти взема музиката?

- В никакъв случай! Това е начин на мислене, начин на живот. Честно казано, не знам какво бих правил, ако не се занимавах с музика 

Като завърших гимназия, бях започнал да свиря, но все около мен тоя български лаф “Музикант къща не храни!”...

- Не е ли вярно това според теб?

- Клише е и не е вярно. И тогава почти всички ми казваха това, та се пробвах да уча медицина, защото ме влечеше. Майка ми беше медицинска сестра и ме уверяваше, че бъдещето е в зъботехниката. Реших да пробвам, изпитите са по химия и биология.

По биология се справях доста добре, но по химия много зле. Така и стана - единия изпит го изкарах, другия не. Ходих допълнително на курсове по зъботехника, правих едни зъби, но усещах, че не е моето. И твърдо реших да се занимавам с музика: колкото и да е трудно, колкото и бавно да стават нещата. Това е моят път!

- Спомена майка си. Дълго време сте били разделени, тъй като тя е заминала за САЩ.

- Да. Тя замина за Щатите малко преди да почна със “Сигнал”, есента на 2004 г. И когато станах част от групата, писах й, обаждах й се много щастлив. И тя беше много щастлива! Преди това все ми се караше за мустаците - махни ги, не те харесвам с тях. И един път реших да си направя бъзик с нея и й казвам: Да де, ама Данчо Караджов каза, че не може басистът без мустаци в тази група. И тя: Е, щом е казал Данчо, тогава добре! (Смее се.)

С нея се видяхме след 8 г. раздяла на турнето на групата в САЩ през 2013 г. 

Тогава ме видя и на сцена като част от групата. 

- След 2 месеца, за съжаление, тя си отива от този свят...

- Да. Абсолютно внезапно и неочаквано.

- Имахте ли силна връзка?

Б. а. Тук за кратко нашият разговор прекъсна, защото споменът за изгубения любим човек се върна и потопи моя събеседник в емоция, която не може да се пресъздаде с думи. Само този, който го е преживял, може да я разбере. Жоро, респект!

- Чела съм, че в “Сигнал” няма скандали, което звучи невероятно. Как съумявате да постигнете тази хармония?

- Преди съм бил в няколко групи и винаги се е случвало да се скараме по професионални теми, но тук не. Формулата не мога да я кажа. Може би защото всеки си знае ролята в групата и си върши работата перфектно. 

Ние сме като войници: казваме, че това трябва да се направи и то се прави, каквото и да ни струва

Скандали няма, но поводи за радости много. 

- Някакъв момент или случка, които си запомнил през всичките тези години?

- Много случки интересни сме имали, но първото нещо, което ми изниква в съзнанието, това е смях! 

Много се смеем, много се бъзикаме, даже нерядко и със самите нас 

Няма го това високомерие като при някои колеги, които не дават дори да се говори за тях. При нас всичко е много свободно и може би това е едно от ключетата за липсата на скандали.

- А взе ли ти нещо музиката? Каза, че много ти е дала, но с нещо ощети ли те?

- Не знам какво би могла да ми вземе, след като го правя с огромно желание. И точно това съм го искал цял живот. Каквото и да взима, аз съм се примирил и го приемам като част от професията. Това, че пътуваме повече, отсъстваме по-често от дома, но стискаш зъби и се преживява. И като се прибереш при близките си, любовта е още по-голяма.

- Синът ти Виктор проявява ли някакви музикални наклонности?

- Не мога още да го разбера. Харесва музика, защото, като я чуе, става и почва да играе, прави си барабани от някакви кофи, блъска с едни пръчки. Но още е рано.

- На какво искаш да го научиш? Какъв да е?

- Да бъде честен! Това е най-важното според мен.

- Половинката ти Вили ревнува ли те?

- Не! Когато се запознахме, й казах, че моята работа е такава и около мен винаги ще има фенки. Така че трябва да е готова и ако не го приеме, нещата няма да станат. И тя си го прие истински.

- Роден си малко преди Коледа. Празнувате ли я в твоето семейство?

- Да! И Бъдни вечер, и Коледа отбелязваме по обичая. Особено след като се роди и синът ни, за да можем и него да възпитаваме да уважава тези свети празници.

- Твоето пожелание към читателите на в. “Над 55”?

- Пожелавам им да имат много вяра в самите себе си. Да вярват, че нещата ще се случват както те желаят. Да бъдат здрави и да са по-малко нихилисти! Всеки да вярва в каквото си хареса, но да вярват! Вярата е изключително важно нещо! Когато вярваш, ти предизвикваш да се случи нещото, а когато много хора вярват, няма как да не стане!

Екипът на в. “Над 55” честити рождения ден на Георги Янакиев с пожелание за здраве, късмет и още безброй сбъднати мечти!

Щрихи към биографията

Георги Янакиев е бас-китарист и вокал. Роден е на 19 декември 1970 г. в София. Първата си група “Зона” създава през 1988 г. Записва албум с тях. През 1996 г. напуска и става член на новосформираната тогава група “Кокомания”. С тях работи до 2001 г. От 2005 г. е бас-китарист на група “Сигнал”. През 2016 г. издава своя първи самостоятелен албум “Лека нощ”. С половинката си Вили имат 6-годишен син Виктор.

Валентина НЕНОВА