Георги Йорданов: Един от главните мафиоти се казва Луканов

На почти всяка премиера ще зърнете един мъж. Тъмен костюм, вратовръзка. Не желае да се набива в очи. Не пие, не пуши. Избягва високия тон. Някои бързат да се ръкуват. Други бързат да не го забележат. Може дълго да говори с автора, режисьора, композитора, музиканта, твореца, който го е поканил . Този мъж знае, че общуването е поклон пред таланта. И понеже вече няма власт, общуването се е превърнало в естествен мост към автора. Кой е този мъж? Георги Йорданов. Това е началото на едно интервю на писателя Димитър Шумналиев с последния министър на културата в социалистическа България. Публикувано е през 2002 година, а днес живее нов живот в тритомника „Притаени мигове”. В понеделник бе премиерата на втората книга, на чийто корица е изписано името на Георги Йорданов. Озаглавена е:  „Откровения” . „Той побеждава злото с добро” казва за автора проф. Александър Чирков. „Волеви човек. Магучий -добавя издателят Иван Гранитски. В предговора, написан от журналиста Тодор Коруев, има още хвалебствия. Все в този дух. Следват статиите на ексминистъра, посветени на героичната история на България, на Левски, Ботев, буквите... Една част от книгата представя доклади, речи , слова на международни форуми , вестникарски публикации, интервюта.

Това е началото на едно интервю на писателя Димитър Шумналиев с последния министър на културата в социалистическа България. Публикувано е през 2002 година, а днес живее нов живот в тритомника „Притаени мигове”. В понеделник бе премиерата на втората книга, на чийто корица е изписано името на Георги Йорданов. Озаглавена е:  „Откровения” .

„Той побеждава злото с добро” казва за автора проф. Александър Чирков. „Волеви човек. Магучий -добавя издателят Иван Гранитски. В предговора, написан от журналиста Тодор Коруев, има още хвалебствия. Все в този дух. Следват статиите на ексминистъра, посветени на героичната история на България, на Левски, Ботев, буквите... Една част от книгата представя доклади, речи , слова на международни форуми , вестникарски публикации, интервюта.

Някогашният премиер Георги Атанасов и Георги Йорданов са единствените днес живи членове на Живковото Политбюро на ЦК на БКП. През близо тридесетте години, след като се прости с властта, бившият шеф на културата запази изключително мълчание. Не сме го виждали по екраните на телевизорите. За това време във вестниците са видели бял свят само няколко интервюта. Всичките те са в книгата.

Дали случайно или не, но ”Откровенията” излизат точно в навечерието на сакралния 10 ноември. През 1989 година той преобърна живота на почти всички от неговата каста. Свидетели сме, че в мемоарите, които излязоха през годините,  всяко от някогашните партийни величия по свой начин тълкува събитията около тази дата. Доволно много са случаите, когато авторите си присвояват ролята на борци, рискували живота си, за да свалят омразния диктатор. Тези, които не са успели да се вмъкнат в кръга на героите, се задоволяват с по-незавидната позиция на мъченици и жертви. Все на лошия Живков. Въобще като по заповед вината за всички несгоди с лекота се хвърляше върху Първия. Той мълчеше. А и кой ли ще е този куражлия от обкръжението му, който ще му даде думата. Ами ако се разприказва...



Снимки: Иван ГРИГОРОВ

Очакванията какво ще каже Георги Йорданов за този важен момент от най-новата българската история, основателно бяха оправдани. Заради личния си авторитет, който той, въпреки многото камъни, с които бе замеряно миналото, все пак успя да съхрани и ... заради гробната тишина, която запази.

И ето най-после дойдоха „Притаени мигове Откровения“ . По темата „преврата” в тях нещата са казани телеграфно. Без коментари, излияния и тълкования, с часовникарска точност. Четем и ни става ясно, че за никакъв риск и заплаха на животи не може да става дума. Просто когато Живков сдава властта, тези които са се докопали до нея, сметнали за нужно да прибавят към биографиите си и малко героизъм. Който, разбира се, е повече плод на фантазиите им и няма нищо общо с реалността. Поне така излиза в дневника на Георги Йорданов. Според него по –важното събитие е станало не на 10 ноември 1989 година, а ден по-рано.
 
„9 ноември 1989 година:
Зазори се. От Витоша се спусна приятен хлад.
6,30 ч. Обичайната игра на футбол в голямата зала на Герена с постоянния състав: Иван Вуцов, Добромир Жечев, Иван Колев, Воин Войнов...
8,30 В Министерски съвет. Среща със съветници и сътрудници.“
 
Така авторът описва утрото. Следва един нормален работен ден на един министър.  Всичко се върши по предварителения график, подготвен точно от сътрудниците му. В него ги няма само двете бързи случайни срещи с Андрей Луканов в коридора на МС. Андрей е притеснен.”Живков е избрал за свой наследник Александър Лилов”, казва с тревога. „Това не трябва да се допуска” , настоява. „Ако стане, ние ще се избием. Съветските другари са се спрели на Петър Младенов. Горбачов така е решил”, хвърля последния си коз Луканов. На раздяла двамата държавници се уверяват взаимно, че нямат претенции за други постове, освен тези, които заемат. Т.е. не гледат към стола на Първия.
 
17 часа Заседание на Политбюро. Тодор Живков, който никога не закъснява, небрежно притваря вратата зад гърба си, оглежда насядалите в елипсовидната зала. Не пита за отсъстващи и без увод започва, пише Георги Йорданов.
 
Всъщност най-важното, което Живков казва, съвсем спокойно може да се събере в едно изречение: „Моля Политбюро да се занимае и утре на пленума да предложи моето освобождаване като генерален секретар на ЦК на партията”. – Тонът е категоричен, като се изтъкват и мотиви: възрастта и нуждата делата в държавата да се поемат от млад човек. Смята че най-подходящ е Георги Атанасов. /Тогава министър-председател на България б.а./


Открива се асамблея "Знаме на мира"

Веднага след Първия става Атанасов и си прави отвод : „Аз бих казал, че на един ръководител на партията му е нужна една по-голяма решителност, отколкото аз я имам”, казва и предлага Политбюро да се обедини около кандидатурата на Петър Младенов.

Следва две минути напрегнато мълчание. Живков настоява за почивка. Министърът на отбраната генерал Добри Джуров е против.
Думата взема Димитър Стоянов, министър на вътрешните работи. Той явно е най-неосведомен от всички за това, което предстои. Не е чувал за предстоящата смяна на върха. Казва, че е притеснен и изненадан и не вижда защо трябва да се прави тази промяна: „Живков ни е необходим” –заключава.

Но емоционалните му думи увисват във въздуха без никакъв ефект. Във последващите изказвания всички, дори и Димитър Стоянов, който втори път взема думата, подкрепят идеята досегашният вожд да бъде сменен. Луканов е във възторг : „Другарят Живков вярно е преценил момента, ” казва. „Това е назрял за нашето общество и нашата партия въпрос”.

Пенчо Кубадински, който оглавява Отечествения фронт и минава за най-добрия ловец на републиката, пее в общия хор: „Петър Младенов има всички качества да стане генерален секретар, с изключение само на едно, че физическото му състояние не е добро Искаш да кажеш здравословното му състояние, не физическото-репликира Джуров.

В този тон припяват и останалите: Превъзнасят Живков, благодарят му, и застават зад кандидатурата на Петър Младенов.
В книгата е и цялото изказване на автора. В края му обаче има нещо, което никак не се харесва на останалите му колеги:
 
„Някой от вас са споделяли, че са възрастни и уморени - казва Георги Йорданов.- Искам да заявя пред Политбюро, че макар, че съм на „попрището жизнено в средата”, готов съм още сега, да се оттегля от длъжностите, които заемам в партията и държавата. Защо да не дадем път на нови дейци. ... Подчертавам, това е мое лично мнение, с което не ща да ангажирам никого от вас... Казано още по ясно, ако се прецени, че е целесъобразно да мина на друга работа или да премина в пенсия, без задръжки аз ще си подам оставката”...
 
Времето тече бавно. В същия лежерен тон следват и изказванията на останалите присъстващи. Един след друг членовете на Политбюро вземат думата, за да преповторят вече казаното, като не пропускат да започнат с : Заслугите на Живков, мъката от раздялата с него, подкрепата към Петър Младенов. Накрая думата взема предложеният за бъдещи генерален секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия:


На премиера на Кеворк Кеворкян
 
„Другарю Живков, тук се говори дали да бъде Георги, дали да бъде Петър или Митко. Въпросът не е в това. Може да бъде Георги, може Андрей, може и Петко и всеки може. Въпросът е в друго, че ние трябва да умеем да ценим нашите стойности, които сме създали като партия, като държава и да не става така, както става на други места, грубо, нецивилизовано, некултурно, невъзпитателно за това поколение, което идва след нас.
Аз мисля, че утре трябва да благодарим на др. Живков за всичко, което той е направил. Ние не се прощаваме, ние сме другари, ние ще бъдем заедно докато можем”.
 
/Много скоро, след тези мили думи Тодор Живков, зет му Иван Славков и внукът Тодор ще бъдат арестувани и ще лежат в затвора. Тогава начело на държавата е БСП, а правителството се ръководи от Луканов. б.а/
Последните думи на Живков този вечер са към Младенов:
„Ти поемай ръководството сега, но не те е избрал Централния комитет”. Ще извиняваш тогава...
Дневникът на Г.Й. за този ден завършва така:
„Заседанието на Политбюро на ЦК на БКП приключи в 19 часа и 10 минути”.
21ч. - телевизия
22. - Литература, музика.
----
 
„10 ноември 1989 година
6. 00 ч. Спортни занимания
7,45 ч В Министерски съвет
9,45 Бояна. Дом N 1 за пленума на Централния комитет на БКП”
До обедната почивка в 12,15 часа всичко е както си е било открай време. Тодор Живков изнася доклад за по-нататъшното развитие на страната в сегашната сложна политическа обстановка . Говори свободно. Мисълта му я ясна . На моменти дори се шегува.

15 часа. Предложението за смяна на Живков е поставено за обсъждане на пленума. Изказващите го подкрепят с изключение на академик Николай Ирибаджаков, който предлага решението да се вземе след двадесет дни. Залата зашумява.
Тук преписваме дословно дневника на Георги Йорданов:
 
„Край масите, заредени с безалкохолни напитки и плодове - небивало оживени разговори. При мене дойдоха академиците Ангел Балевски, Георги Джагаров и Пантелей Зарев. Бяха възбудени. Бачо Ангел каза, че Шефът /Тодор Живков-б.м./ им предложил някой от тях да се изкаже. Посочих Жоро
/Георги Джагаров/. Той смотолеви нещо, но отказа. Зарев мълчеше. Живков ни изгледа и се оттегли, без да каже дума. Сигурно ни се разсърди”.
 
Йорданов попада в компанията на работници, героите на социалистическия труд. Милко Балев/Дясната ръка на Първия/ ги е агитирал да се изкажат. Един от тях, строителят Ради Кузманов категоричен: „Решението на Политбюро трябва да се изпълни”.

В същото време Гриша Филипов агитира да се подкрепи изказването на академик Николай Ирибаджаков, решението да се отложи. Йорданов отново е с академиците. Джагаров е развълнуван : „Никакво отлагане на решението, има опасност да се пролее кръв”. Според историка Илчо Димитров напрежението между хората продължава да расте . Решено е, че всичко трябва да свърши бързо. Изказванията са прекратени, на трибуната е Георги Атанасов : „Който е съгласен с решението на Политбюро, моля да гласува” . Решението се приема. Някой вдигат ръка искат да кажат нещо, но Атанасов не ги забелязва.
И отново дневника. Събира се Политбюро:
 
„Петър Младенов предложи на Тодор Живков да се предостави за ползване служебна вила в Бояна, лека кола, с шофьор, сътрудник, охрана и две лица за здравно и битово обслужване. Сподели, че е правилно пенсията му да бъде равна на заплатата на председател на Държавния съвет...
Политбюро прие предложенията на новия генерален секретар на ЦК на БКП без възражение. Разделихме се в бодро настроение
20 ч телевизия
21 класическа музика. .
Литуратура”...
 
P.S. Георги Йорданов изпълнява даденото преди това обещание. На 7 декември1989 година той изпраща писмо до Политбюро на ЦК на БКП, в което пише: „Стигнах до дълбоко вътрешно убеждение, че е потребно да подам оставката си. Нека да дадем път на нови дейци”.
На 13 декември същата година пленумът на ЦК на БКП уважи молбата му и изказа благодарност на Георги Йорданов за дългогодишната му отговорна работа в партията и държавата.
 
_____________________________________________________________________________________________________________

Ролята на Горбачов
 
- „Имаше ли и чужда намеса в промяната на 10 ноември и създаването на модела на българския преход?
- Рзбира се. Та това е традиция. Нали постоянно се освобождаваме или променяме с нечия подкрепа и по чужди образци. Вече са известни политическите пируети на най-големия перестройчик в света . И договорите в Малта /Горбачов и Буш разпределят сферите си на влияние/, по подобие на Ялта станаха зад гърба на суверенни държави.
- Първите ръководители на комунистическите партии в социалистическите страни се благославяха и лишаваха от доверие от едно място. Това бе известно на Тодор Живков на Политбюро, на ЦК на БКП. Не бяха потребни особени усилия, за да проумеем какво трябва да се прави, когато суетният и недобронамерен лидер на КПСС и СССР Михаил Горбачов ненавижда българския си колега и налага ограничения в обмена между двете държави.
/Из интервюто на Димитър Шумналиев/

_____________________________________________________________________________________________________________

Извадки от писмото на Георги Йорданов до Андрей Луканов от 15.07.1991
 
SATIS, Андрей

„Принуден съм да кажа „достатъчно”! Напълно съм убеден, че е крайно време да спреш, да размислиш. Тогава надявам се ще разбереш, че освен омайната песен на словолюбието и жаждата за власт, които те разсипват, добре е да чуеш и друго мнение за себе си”.
 
....И тъй, да се чуди човек, да се мае-сякаш България е страната на чудесата. Хора, които раболепно, а може би съзнателно свириха в оркестъра на отхвърлената власт, изведнъж се предрешиха и като клоуни в цирка закрещяха на смаяната публика: Ето ни нас ангелите, преживели в утробата на миналото и нямащи нищо общо с времето, което си отиде. Ето ни нас,         едновременно извънземни и месии, с които се захваща новото летоброене.... Та повече от година и половина, смятайки, че людете са безпаметни, наслаждавайки се като паун на перата си, ти се мислиш за светеца на новото време –наполовина герой –наполовина мъченик. Повече от година и половина ти се киприш на самия връх. А на него по израза на бай Йовчо Големанов е само небето. Комай повярва, че това е единственото място,за което си призван. Ала не е зле от време на време да поглеждаш и към земята, и към пътя, по който си вървял в продължение на няколко десетилетия
Не можеш да посочиш факти, които да показват голословното ти изявления, че си живял различно от тогавашната управляваща мафиа. Ти ли не знаеше, че ако е имало мафия, един от главните мафиоти се казва Андрей Луканов.
...А затова, че си живял различно, хайде да не ровим. Бих могъл да ти припомня много любопитни обстоятелства от начина, по който уреждаше дори капризите на своите близки, до аристократизма в поведението ти.
 
И ти не само не се отдели от „мафията”, не само че не бе отлъчен от нея, а се подвизаваше в ядрото й като истински галеник . Смешното е, че след 10 ноември 1989 година на часа забрави какъв си бил, що си говорил и вършил. Странно е, че имено ти започна да раздаваш върховно правосъдие срещу едно отречено време на съзидание, ала и с противоречия срутени надежди, изгасена вяра, неотразими разочарования, човешки и житейски трагедии Ала все си въобразяваш Андрей.  Твоята сянка е вградена в миналото Жалки са опитите ти, сезифовски за твоите усилия да се „разграничиш „ от самия себе си . От онова, което си издумал, сторил надробил, което не си свършил”.
 
Подготви Исак ГОЗЕС, в. „ШОУ”